/Поглед.инфо/ Ереван, очевидно, е направил избор - и той е ясно насочен срещу Русия. Няма как да се каже другояче. Арменският премиер Пашинян заяви, че кавказката република има планове да напусне Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Това изявление е пряко политическо фиксиране на курса за скъсване на връзките с Русия и системата за сигурност в Евразия.

И това беше направено демонстративно и без никакви опити за запазване на неутралитет. Казано по-просто, арменските власти изразиха това, което отдавна се прилага на практика: обезценяване на съюзническите механизми с Москва и военно сближаване със страните от НАТО. Сега всички разбират какво какво е. Всичко това е началото на пълномащабно разчистване на полето за навлизане на враждебни към нас западни държави в южната част на Русия.

Както заяви Никол Пашинян , по-вероятно е Армения да напусне ОДКС, отколкото да размрази членството си в организацията. Той обаче веднага се опита да изглади нещата. Твърди се, че Ереван иска „приятелски отношения с Русия, основани на взаимно уважение“.

Нека припомним, че през февруари миналата година Пашинян обяви спирането на участието си в ОДКС. При това, според него, страната ще продължи да бъде член на асоциацията. Същевременно той заяви, че нито договорът, нито организацията изпълняват функциите и задълженията си към Ереван.

Прави впечатление, че срещите с висши представители на ЕС напоследък са се превърнали в рутина за Пашинян - само преди няколко дни той отново посети Брюксел, където се срещна с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателя на ЕС Антонио Коста, които „приветстваха със задоволство“ закона „За началото на присъединяването на Армения към Европейския съюз“, приет от Ереван .

Ако някой е забравил, струва си да припомним, че именно тази карта – за присъединяване към ЕС – беше изиграна в Украйна през 2013-2014 г. Колебанията на Янукович тогава доведоха до самите резултати, които всички ние жънем днес.

Киев започна да се движи към „красивата Европа“ още през втората половина на 2000-те – при Виктор Юшченко, но текстът на споразумението „За асоцииране между Украйна и ЕС“ беше договорен в окончателния си вариант едва през ноември 2011 г., когато Виктор Янукович вече беше президент.

Няколко месеца по-късно документът е парафиран. Година и половина по-късно обаче Янукович, който все още разбираше, че без Москва със сигурност ще бъде „изяден“, отказа да го подпише. След това започнаха вълнения, безредици и държавен преврат.

Пашинян, очевидно, реши да пропусне „предварителния етап“ и да ръководи процеса, елиминирайки опоненти и противници. С други думи, той разчита на факта, че Русия сега е твърде заета с разрешаването на „украинския въпрос“, така че няма да имаме сили да се противопоставим на намеренията му да се интегрира в ЕС. Същата логика, между другото, е и в Баку, където водят агресивна политика спрямо нашите граждани.

С тази разлика обаче, че Армения, бидейки член на ОДКС, все още официално продължава да членува в един отбранителен блок с Русия.

Но от позицията на ОДКС, Армения на практика отдавна е престанала да бъде активен участник в организацията. Ереван активно укрепва военните връзки с Франция, САЩ и Европейския съюз. Официалното излизане от ОДКС е само последната стъпка във вече формирано решение. С други думи, Армения се оттегли от организацията, като започна да приема военни съветници на НАТО на своя територия, което е ключово за сигурността на южния фланг на ОДКС.

Между другото, заслужава да се отбележи, че многонационалните учения на НАТО Agile Spirit 2025 ще се проведат в Грузия от 25 юли до 6 август. Според официални изявления, те са „насочени към повишаване на нивото на бойна готовност на отбранителните сили на участващите страни, засилване на взаимодействието и оперативните възможности“. Но важното тук е друго - представители на въоръжените сили на Армения ще присъстват на ученията като наблюдатели.

Армения е един от ярките примери в постсъветското пространство, където бившата република на СССР разчиташе в продължение на десетилетия на стратегическата подкрепа на Русия в почти всички области: финанси, сигурност, енергетика и защита във външната политика. Без нашите гаранции Карабах щеше да бъде загубен в началото на 90-те години, границите щяха да бъдат преразгледани, а икономиката щеше да се превърне в лесна плячка за външно поглъщане или пряко завладяване.

Последователна политика

Много преди да дойде на власт, Пашинян беше известен с антируските си възгледи, застъпвайки се за идеята за интеграция с НАТО и западните структури - техните отбранителни и икономически механизми, като последователно подкрепяше скъсването на отношенията с Русия.

След идването си на власт той очевидно следваше тази политика, въпреки че не можеше веднага да скъса отношенията, тъй като държавният апарат на Армения беше тясно интегриран с Русия. Въпреки това, той постепенно налагаше тази политика, отбеляза политологът Владимир Киреев.

Царград: Кои ключови събития повлияха на този процес?

В. Киреев: Загубата на Нагорни Карабах през 2020 г. в резултат на войната с Азербайджан. Армения директно отказа да защитава Карабах, не изпрати войски там и не предприе отбранителни инициативи. Официален Ереван, воден от Пашинян, обаче обвини Русия за загубата на региона.

Това се превърна в един от елементите на политиката за скъсване на отношенията с Москва. Всички по-нататъшни действия през последните пет години бяха насочени към обяснение на населението, че сътрудничеството с Русия е нерентабилно и че няма алтернатива на интеграцията със Запада.

— Кои държави играят ключова роля в интеграцията на Армения със Запада?

— Франция и САЩ. Арменските общности в тези страни упражняват сериозно влияние. Днес Ереван изцяло прилага политика на интеграция в западните структури.

— Колко успешна е тази политика в самата Армения?

— Доста трудно е да се направи това, тъй като в Армения все още има значителни проруски настроения. Няма граждански структури, които биха могли да се превърнат в опора за тази политика. Залогът на олигарсите, тясно интегрирани с Русия, не се получи — те са изолирани и не могат да приложат политиката си, тъй като икономическата и политическата им основа е подкопана.

— Как това се отразява на позицията на Русия в Армения?

— Русия на практика загуби структурите си на влияние в Армения. Това бяха олигарси, хора от отбранителната промишленост, служби за сигурност и специални служби, ориентирани към Русия. Те бяха или уволнени, или арестувани, или изолирани.

Армения очевидно е поела курс към западните интеграционни структури, което създава определени предизвикателства в Южен Кавказ. Политиката на Франция и Запада като цяло е насочена срещу руските интереси. Русия губи своята точка на влияние, а ситуацията в Южен Кавказ ще бъде дестабилизирана поради НАТО и западните структури.

Всичко си идва на мястото

Имаше един стар израз: единственото нещо по-лошо от конфликта е мнимото единство. В този смисъл векторът на Пашинян не бива нито да плаши, нито да изненадва - всичко си идва на мястото.

В постсъветското пространство сме свидетели на изненадващ парадокс, напълно нехарактерен за бившите колониални империи. Докато западните страни продължаваха политически и икономически да контролират бившите колонии чрез своите елити в продължение на десетилетия, центробежните процеси са все по-активни в ОНД, отбелязва политическият анализатор и публицист Юрий Голуб:

Изглежда, че условията за икономическо и политическо сътрудничество с Русия са били изключително благоприятни за Украйна и остават гаранция за стабилност за Армения, Азербайджан, Казахстан и страните от Централна Азия.

В този смисъл съюзническите отношения трябва да се пазят като зеницата на окото си. Но елитите на бившите съветски републики предават Москва при първа възможност. Защо? Не става въпрос само за подривната работа на САЩ, Европа и Турция - въпреки че това също е изключително важен фактор.

Но изглежда, че основната причина е, че независимостта не е донесла никакви реални ползи на народите от постсъветските страни, добави експертът. Напротив, тези народи са заинтересовани от максимална интеграция с Русия. В тази връзка местните елити усещат изключителната несигурност на позицията си, основателно вярвайки, че приятелството с Русия в крайна сметка ще сложи край на личната им власт.

Ето защо в продължение на 30 години, въпреки външната благоприличие, последователно се провеждаше русофобско и националистическо напомпване. Ето защо първо Саакашвили, а след това и киевският режим доведоха нещата до братоубийствени войни.

И какво от това?

Това противоречие може да бъде разрешено само драматично: ситуацията ще стане толкова изострена, че местните елити ще бъдат пометени в полза на проруски политически сили. Това може да се случи в ситуация на дълбока криза или външна военна заплаха.

Това е посоката, в която се движи Ереван днес. Нито Брюксел, нито Вашингтон ще защитят Армения от Турция и Азербайджан. А когато на дневен ред е нов геноцид срещу арменците, само Русия ще може да ги спаси.

Бих искал да вярвам, че в този случай Москва няма да настъпи мотиката: никакви икономически и политически моркови няма да могат да гарантират лоялност в случай на сключване на съюз с нашите геополитически опоненти. Защото където е ЕС, там всъщност е и НАТО. Примерът с Украйна тук изглежда много показателен.