/Поглед.инфо/ Тя вече е първата жена и източноевропейка, която оглавява ЮНЕСКО. Сега Ирина Бокова е претендентка да стане първата жена и източноевропейка генерален секретар на ООН, пише Асошиейтед прес.

62-годишната Бокова, която оглавява Агенцията на ООН за култура, наука и образование, беше номинирана от българското правителство да наследи генералния секретар на световната организация Бан Ки Мун след изтичането на втория му мандат през 2016 г.

Въпреки че не е обявила, че ще се бори за поста, Бокова със сигурност подхранва слухове. Преди време тя се потопи в геополитиката, като посети конфликтни зони в Ирак и се готви да посредничи в сирийския конфликт. Сега за първи път тя заяви в интервю пред Асошиейтед прес, че наследникът на Бан трябва да бъде жена.

"Време е жена да стане генерален секретар. Определено", казва Бокова пред АП в централата на ЮНЕСКО в Париж и очите и светват. Тя има сериозно минало в борбата за равенство на жените и твърди, че стремежът към равенство трябва да се разшири към самото ООН. "Мисля, че има разбиране от правителства и неправитествени организации" жена да стане генерален секретар на ООН, каза Бокова, без да разкрива коя трябва да бъде тази жена. "Не виждам никакви препятствия", допълни тя.

Със сигурност съществува импулс за назначаването на първата жена генерален секретар на ООН в близо 70-годишната история на организацията. През ноември организации, сред които "Амнести интернешънъл" и "Глобал полиси форум" писаха до всички страни членки на ООН, за да призоват за по-честен, по-прозрачен процес на подбор, като подчертаха, че "до момента нито една жена не е заемала поста или е била сериозно обсъждана за него".

Поставя се и въпросът кой регион ще бъде избран. Въпреки че Уставът на ООН не казва нищо за регионалния подбор на генералния секретар, има традиция за въртене на регионите, след като първите двама лидери бяха от Западна Европа. Третият беше азиатец, следван от западноевропеец, латиноамериканец, двама африканци и един азиатец. Според тази схема Европа трябва да е наред да избере следващия генерален секретар. А Източна Европа никога не е имала представител на ръководния пост в ООН.

Поради това някои вярват, че Бокова, която отговаря и на двата критерия, би имала голям шанс да стане деветият генерален секретар от 2016 г. Източна Европа лобира много силно за други кандидати. Сред тях са президентката на Литва Далия Грибускайте и българката еврокомисар Кристалина Георгиева. Сред мъжете от Източна Европа в съревнованието са бившият словенски президент Данило Турк и словакът Ян Кубис, който в момента е пратеник на ООН в Афганистан. Сред другите споменавани кандидати е бившата премиерка на Нова Зеландия Хелън Кларк, която в момента е ръководителка на Програмата на ООН за развитие.

"Има още две години, но не е твърде рано да се говори за кандидати, тъй като вече се носят много добре информирани слухове", казва Едуард Мортимър, който беше автор на речите на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан. Кандидатът трябва да има не само широка подкрепа от 193-те страни членки на ООН, но и да бъде приемлив/а за петте страни членки на Съвета за сигурност с право на вето – Русия, САЩ, Китай, Великобритания и Франция. Ако кандидатът е от Източна Европа, той или тя трябва да бъде приемлив/а особено за Русия и нейния близък съюзник в Съвета Китай.

Това също може би дава предимство на Бокова. Тя е учила в Москва и говори перфектно руски. И тази година тя направи китайската първа дама Пън Люан специален пратеник на ЮНЕСКО за напредък в образованието на момичетата и жените. Нейният съпруг, президентът Си Цзинпин, стана първият китайски държавен глава, който посети централата на агенцията в Париж. Бокова беше също така изборът на Вашингтон за поста в ЮНЕСКО за сметка на египтянина Фарук Хосни през 2009 г.

"Ако американците и руснаците я харесват и тя е жена и е от Източна Европа, тогава тя отговаря на важни критерии. Има доста добри шансове", казва Мортимър. Но в последните месеци Бокова действа все повече като политически лидер. През ноември тя замина за Ирак, за да посети лагери на вътрешно разселени сунити и шиити, които избягали от терористичната групировка "Ислямска държава". Тя сътрудничи с Интерпол за трафика от конфликтни зони. И оказа натиск върху Международния наказателен съд за повдигане на обвинения във военни престъпления срещу екстремисти в Мали за унищожаването на културни обекти.

Последният й проект е да събере експерти от двете страни на сирийския конфликт на разговори за намиране на обща позиция за защитата на археологически обекти в Сирия. Но миналото на Бокова далеч не е безоблачно. Тя беше начело на организацията, когато мнозинството страни членки на ЮНЕСКО гласува за признаването на Палестина като държава през 2011 г. Това беше финансово бедствие за ЮНЕСКО, което доведе до изтеглянето на американски средства и съставляваше близо една четвърт от годишния й бюджет. /АП

Вашингтон / САЩ