/Поглед.инфо/ Заради украинската евроинтеграция на геополитическата сцена се оформи конфликтния триъгълник - Украйна - ЕС - Русия.
Да започнем с първата му страна. Цяла година управляващата върхушка в Киев внушаваше как страната усилено се подготвя за асоциирането с ЕС и как едва ли не с нетърпение очаква датата 29 ноември, за да подпише на срещата във Вилнюс съответното споразумение и да влезе в зоната за свободна търговия с ЕС. В последния момент обаче Украйна отказа асоциирането. Впоследствие стана ясно, че страната просто не е готова за това.
Признаците са били налице, но старателно са били масирани с гръмки и обнадеждаващи думи.
Първият голям проблем на страната е финансовият. До края на годината тя трябва да върне 2 млрд. долара, догодина още 7,6 млрд. долара, а както уточнява в. "Вашингтон пост" през юли 2015 г. изтича срокът за изплащане на 60-милиардния украински дълг. Вестникът се позовава на икономист, според когото на Украйна са й необходими до 25 млрд. долара, за да изплаща държавния дълг и да налее пари в икономиката. Още през пролетта кредитният й рейтинг бе свален на нива, близки до неплатежоспособността. "В икономическо и най-вече във финансово отношение Украйна се намира в най-дълбоката криза от установяването на демокрацията", сподели председателят на Европарламента Мартин Шулц. Някои дори оценяват финансовото й дередже като пред банкрут.
Управляващите в Киев обаче явно са си повярвали, че Брюксел ще изсипе торбата с пари. Вероятно защото са смятали, че страната им е едва ли не е номер едно за ЕС. Да се чудиш с кой акъл са мислили за торбата след опустошителния финансов ураган минал през ЕС, след гръцкия му инфаркт, след рецесията, от която той едвам се измъква. "В ЕС не е особено популярно да се помага на държави, които се намират в криза", в Киев обаче нямаше кой да чуе тези трезви думи на Мартин Шулц.
Втората голяма грешка е също наивният подход, но вече към Русия. Според "Вашингтон пост" 20% от брутния вътрешен продукт на Украйна идва от руския пазар. Отделни отрасли така се преплетени, че двете страни не могат една без друга. Благодарение на бизнеса с Русия 500 000 украинци имат работа в страната си. Плюс ролята на руския газ за украинската икономиката. "Иронията на ситуацията е, че икономически сега Украйна може да получи повече от засилване на връзките с Изтока, отколкото със Запада", писа още "Вашингтон пост". Дори Лех Валенса я посъветва да си съхрани отношенията с Русия, "защото днес ЕС не е в състояние да компенсира загубите за Украйна, ако тя развали отношенията си с Русия"
Цяла година обаче Киев демонстрираше, че е готов да ги развали и да се откаже от зоната за сводна търговия с Русия заради асоциирането. В края на годината, обаче, се видя, че си е направил сметката без кръчмаря. Заради контрамерките на Русия Киев загуби 25% от стокооборота си с нея. Задаваше се и опасността да се закриват предприятия, които работят с Русия. Не може да загубим руския пазар, почти проплака първият вицепремиер Сергей Арбузов след провала във Вилнюс. Както спрямо ЕС, така и спрямо Русия украинската върхушка допусна една и съща грешка - надценяване на възможностите си, неспособност да проумее интереса на другия и да предвиди реакцията му.
Киев допусна и тежка пиарско-психологическа грешка, която е една от причините за сегашните размириците. Месеци наред властта внушаваше, че уверено крачи към асоциирането. И когато в последния момент се отказа от него, съвсем логично проевропейската част на обществото изригна като вулкан. Дали, обаче, щеше да бъде така, ако през годината правителството открито бе говорило на украинците за финансовите пречки пред споразумението?
Къде сгреши втората страната от триъгълника?
"Украйна се нуждае от спешна финансова помощ...ЕС трябваше да помисли за предоставяне на краткосрочна помощ на Украйна и да настоява пред МВФ за по-меки решения", заяви бившият полски президент Александър Квашневски, който е специалният представител на Европарламента за Украйна. Но го каза след форума във Вилнюс. Всъщност едва тогава, на форума, Брюксел заговори публично колко зле били украинските финанси. А какво е правил дотогава? Не е знаел за дереджето на страната? Едва ли. Брюксел постоянно говореше колко важно е да бъде освободена опозиционната лидерка Юлия Тимошенко, но защо пред властите и особено пред обществото не постави открито и финансовия въпрос? Защо честно не каза на украинците, че с такова финансово бреме страната им не е готова за асоциирането? Да, така щеше да ги лиши от големите надежди, но щеше и да спести последвалото им вулканично разочарование.
Вторият минус е т.нар. компенсационен пакет. Всички признават, че Киев ще понесе сериозни загуби, след като Русия му хлопне вратата заради влизането му в зоната за свободна търговия с ЕС. Брюксел да му е предложил някакви компенсации? Да е демонстрирал поне готовност да обсъди такива компенсации? Въпросът е защо Брюксел постъпи така. Еврокомисарят по разширяването Щефан Шуле обясняваше, че с асоциирането на Украйна се върви към създаването на общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток, от което щяла да спечели и Русия. Но това е една огледална витрина на процеса, зад едната страна на която нещата стоят по различен начин. Тях ги обяснява ирландският политолог Родерик Паркес от Полския институт по международни отношения: "Европа може да получи немалко геополитически предимства от сближаването с Украйна. Тъй като САЩ загърбват Европа, а Москва се стреми да превърне Митническия си съюз в контрапукнт на Евросъюза, Украйна би помогнала за създаването на защитен бастион за ЕС срещу "открито геостратегическата" Русия". Добре, ама това обаче е Студена война в икономиката. Ако целта на Брюксел е да откъсне Украйна от Русия (въпреки историческите им връзки) и така да намали зоната на руското влияние, то да - асоциирането с Украйна ще свърши работа. Само че това се разминава със завещанието на бащите на ЕС, които са говорили за създаването на Европа без противопоставяне. Така че какво иска ЕС в случая с Украйна - съзидание и солидарност или конфронтация и бастиони?
Дойде ред и на третата страна от триъгълника. В момента стоките от Украйна влизат на руския пазар без мита - съгласно договора за свободна търговия между двете страни. Ако обаче Украйна влезе и в зоната за свободна търговия с ЕС, европейските стоки ще навлязат безмитно от украинския на руския пазар. "Това може да убие цели отрасли на руската икономика", очерта последиците Владимир Путин на една пресконференция. Става дума за селското стопанство, автомобилната, авиационната и други отрасли. Именно затова Русия каза на Украйна, че влезе ли в свободната зона с ЕС, отпада от свободната зона с нея и със създавания Митнически съюз на постсъветското пространство. Предупреждението й е продиктувано от уязвимостта й и естествения стремеж да защити икономиката си, а не толкова да пази геополитическата зона на влияние. Всичко това обаче не бе взето пред вид нито от Украйна, нито от ЕС. Неслучайно Александър Квашневски упрекна Брюксел в "недооценяване на руската позиция" и че подходът му към Русия е "наивен".
Привидно Русия излезе печеливша, след като Киев отложи свободната зона с ЕС и направи рязък завой, за да възстанови присъствието си на руския пазар. В дългосрочен план обаче Русия си остава уязвима. Първо, защото Украйна не се е отказала от евроинтеграцията, а и Митническият съюз не я блазни. Второ, защото се сринаха перспективите Виктор Янукович да бъде преизбран на президентските избори през 2015 г. Отсега се прогнозира, че вотът тогава може да бъде спечелен от Виталий Кличко, което ще означава, че в рамките на 5-годишния му мандат Украйна ще подпише споразумението за асоцииране. И трето, защото част от бизнес върхушката, включително семейството на Янукович, има интерес от асоциирането. "Асоциирането с ЕК е изгодно заради подобряването на имиджа и засилване на доверието към себе си и активите си", писа руският в. "Коммерсант-Власт" за най-влиятелния украински олигарх Ринат Ахметов. Това обаче важи и за други бизнесмени, включително за президентския син Александър.
Засега триъгълникът Украйна - ЕС - Русия е разностранен. Ако целта е да стане равностранен, ще се иска много търпение, мъчителен отказ от стереотипи и готовност за сериозни отстъпки. /БГНЕС
-------------
Юри Михалков е журналист международник, работи във в. "Сега".