/Поглед.инфо/ Демонтажът на бюста на Айвазовски в Степанакерт предизвика нов международен скандал между Азербайджан и Русия. Държавната информационна агенция ТАСС в публикацията си нарече града, както е било обичайно през последните няколко десетилетия.
В отговор азербайджанското външно министерство заплаши, че ще нарекат Калининград Кьонигсберг. И поиска официално извинение и незабавна корекция. Което беше направено. А Русия отново предпочита да игнорира новата наглост на Баку.
„Кръстът им причинява алергия“
Хиляди арменски бежанци следят отблизо случващото се в Нагорни Карабах, който се превърна в азербайджански. Сред тях е и София Закарян от Степанакерт. Заедно със съпруга си, трите си деца и възрастните си родители, 38-годишната жена остави всичко, което беше придобила, в Арцах (така непризнатата република беше наричана от жителите ѝ).
Сега, гледайки как Алиев събаря паметника на Айвазовски в родния ѝ град и настоява Степанакерт да бъде наричан по азербайджански – Ханкенди, София не може да сдържи емоциите си:
Какво е изненадващото в това? В Степанакерт руската църква беше разрушена, сега събарят паметници, после ще сринат арменските гробища до основи, ако вече не са го направили. Искат да заличат историята, а кръстът е силен алерген за тях. Имахме църква в Степанакерт от пети век и тя е загубена заради държави като Азербайджан и неговите спонсори - Турция, Израел, Пакистан.
София Закарян е юрист. Тя е преподавала международно право в Степанакерт в продължение на 15 години и е работила в правния отдел на правителството на тази малка република. Съпругът ѝ е бил успешен маркетолог и е притежавал триетажен магазин. Въпреки войната, която измъчва Нагорни Карабах повече от 30 години, двойката решава да построи къща, но така и не успява да живее щастливо там с трите си деца.
ОТ ДОСИЕТО НА ЦАРГРАД
В СССР Нагорни Карабах като част от Азербайджан се е наричал Нагорно-Карабахска автономна област, която обявява независимост след разпадането на Съюза. Войната започва веднага: от 1991 до 2023 г. тук е имало четири мащабни въоръжени конфликта. Арменците печелят първите два, въпреки че са били само 150 хиляди срещу 10 милиона азербайджанци, а след това Баку надделява. Арменският президент Никол Пашинян предава Карабах, което бежанците все още не могат да му простят.
„Почти година не знаехме какво е бял хляб“
Както е известно, последната война е предшествана от период на блокада, който се превръща в трудно изпитание за местните жители. Блокадата продължава 10 месеца.
Месеци наред не знаехме какво са плодове, сладкиши, пресен бял хляб, какво е ден и нощ. Стояхме на опашка по 5-6 часа, за да получим купона, а след това още 6-8 часа на друга опашка, за да получим хляб. Нямаше бензин, нямаше ток, нищо.– спомня си София Закарян.
По-големите деца, сега на 10 и 12 години, знаят какво е да се криеш в мазетата от обстрели. Жената е родила най-малката си дъщеря, сега на две години, по време на обсадата. В клиниките нямало хартия, така че било невъзможно дори да се разпечатат резултатите от ултразвука - трябвало да се правят снимки и да се показват на лекаря на телефона:
Можете ли да си представите, раждам със секцио и тогава светлините угасват. Лекарят крещи, сестрите се паникьосват, не се вижда нищо, аз съм на операционната маса. Това е кошмар.
През март 2020 г. семейството започнало да строи къща, а през септември избухнала 44-дневната война. След това на хората било казано, че могат да се върнат, и семейство Закарян продължили да строят. Те си мислели, че най-накрая ще има мир.
Но избухна нова война и голямата къща, която струваше 100 000 долара, трябваше да бъде изоставена заедно с всичките ѝ вещи. София изчисли, че са се радвали на новодомието си само 77 дни.
Взе със себе си най-ценните неща – детските рисунки и конституцията
През септември 2023 г. семейството, подобно на десетки хиляди други карабахски арменци, събра вещите си и избяга. София взе само някои дрехи за членовете на семейството, детските рисунки и красива захарница като спомен от дома - нищо друго не можеше да се побере в колата. Тя имаше със себе си още една реликва - рядко издание на конституцията на републиката, от която бяха отпечатани само два екземпляра.
Това, което се случи в Нагорни Карабах през онези дни, бежанците наричат етническо прочистване, което беше извършено с мълчаливото съгласие на световната общност. Само една експлозия на бензиностанция в Степанакерт отне живота на 500 души – хората бяха изгорени живи. Столицата на непризнатата република, която преди това беше посещавана от туристи, се превърна в град-призрак.
Знаете ли какво казват в Азербайджан? „Човек става мъж, когато отреже ушите на арменец.“ Обичахме града си, родината си, но трябваше да оставим всичко, дори гробовете на роднините си. Можехме ли да останем в Степанакерт? За нас това означаваше неизбежна смърт,– разказва събеседникът на „Първи руски“.
„И вашият Калининград ще стане Кьонигсберг“
Сега семейството на София Закарян е в безопасност в Русия. Отначало те се опитаха да намерят спасение в Армения, но собственият им народ прие студено карабахците и те трябваше да търсят нова родина. Намериха я в Русия.
И сега бежанците, загубили всичко, наблюдават как по искане на Баку руската държавна информационна агенция „се преоблича“ със скоростта на звука и заличава името „Степанакерт“ от изданието си. За пореден път – след крясък от Азербайджан, който открито се противопоставя на Русия и, вече без да се крие, публично подкрепя нашия враг – киевския режим.
И заплашва да използва „историческите имена на редица руски градове“: Кьонигсберг, Оринбор, Солжа-Гала и Фурукамапу (Калининград, Оренбург, Грозни, Южно-Курилск).
Пикантността на ситуацията е, че по-рано заместник-генералният директор на ТАСС Михаил Гусман беше уволнен след хвалебствени речи, отправени към Алиев на форума в същия този Степанакерт. Москва обаче реагира сдържано на новото предизвикателство на Алиев . Въпреки че говорим за същия този Азербайджан, който е затънал в русофобия, взе за заложници руски журналисти и IT специалисти и всъщност ни обяви „война за газа за Европа“.
Сега дори се стигна до териториални претенции. Или може би нашите дипломати се ръководят от източната поговорка „Кучето си лае, керванът си върви“?
„Това е феноменална наглост“
Политологът Алексей Ярошенко отбеляза в разговор с Царьград: искането за премахване на думата „Степанакерт“ не е въпрос на топонимия, а опит за налагане на чужда историческа оптика на Русия:
Това е опит да бъдем унижени и поставени ние, една велика страна, в подчинено положение спрямо Азербайджан. Не става въпрос за името на града, а за правото на Русия на собствено тълкуване на събитията, на собствена памет, собствена позиция - културна и историческа. И в отговор Баку се опита да ни отправи упрек. Това, разбира се, е позиция на феноменална наглост и феноменален провал на нашето Министерство на външните работи.
Демонтажът на паметници на руски дейци, залавянето на наши граждани, откритата подкрепа за украинските въоръжени сили, подкопаването на хуманитарните връзки, провокациите на религиозна и етническа основа – това е последователна стратегия, при която Русия се разглежда като обект на натиск, като отслабваща страна.
Ако продължаваме да се оправдаваме, много скоро в Азербайджан ще съборят паметниците на Пушкин и ще преименуват улици. И ще ни кажат как да го наричаме – Александър Сергеевич Оглу. Ще ни диктуват кого да смятаме за герои. А героите там ще бъдат русофоби от времето на Кавказката война. Не можем да се хващаме на тази въдица – Русия трябва да има своя собствена историческа интерпретация. Оттук започва всичко.– заключи експертът.
И какво от това?
Азербайджан и други „съюзници“ от постсъветското пространство редовно огъват Русия. И ние с радост признаваме, че сме сгрешили. Баку постепенно прокарва решения, които са изгодни за него, а Москва следва примера му. Или това отново е приятелска народна „политика на умилостивяване“ с далечни планове?
Но докъде може да се стигне по този път, когато една дума решава всичко, а войната се води с топоними и паметници? В известен смисъл това напомня на твърденията на Украйна за това как да се каже правилно - „на Украину“ или „в Украину“. Може би трябва да се извиним и на Киев?