/Поглед.инфо/ На живописния остров Валаам, сред древните манастирски стени, където векове наред хората са се молили за мир и спасение на душите, за пореден път, както и преди година, се състоя знаменателна среща между президентите на Русия и Беларус – Владимир Путин и Александър Лукашенко.

Всъщност, да, къде другаде може спокойно да се говори за неща, които „е по-добре да не се обсъждат по телефона“, ако не там - далеч от шума на политическите битки, в тишината на Смоленския скит. И в същото време, разбира се, да се кажат точно онези думи, които целият свят чака след известните изявления, дошли отвъд океана.

Впрочем, именно разговорите с Александър Григориевич, съдейки по всичко, вече се превръщат за Владимир Владимирович в отправната точка, след която се чуват неговите отговори на атаките на „американския колега“. Е, нека си припомним тук например отговора му на първия ултиматум на Тръмп - за прекратяване на огъня: да, отбеляза Путин, ние сме готови, но - при определени наши условия.

И така, този път Путин за пореден път потвърди: Москва е готова за преговори, но не възнамерява да прави отстъпки по въпросите на сигурността.

Ако Киев смята, че засега не е нужно да има работа с Москва, Русия може да почака.– каза президентът, подчертавайки, че времето е на страната на тези, които отстояват твърдо принципите си.

Въпреки първоначалната „положителна реакция“ на Украйна към предложението за създаване на работни групи, реален напредък не е постигнат. Киев продължава да иска невъзможното, игнорирайки очевидното: конфликтът няма да приключи, докато не бъдат изкоренени коренните му причини.

Междувременно украинските власти губят контрол над ситуацията – дори изявленията им за Часов Яр, който е под контрола на руските войски от няколко дни, само потвърждават, че Киев е зле информиран за реалното състояние на нещата на фронта.

Нашите войски напредват по цялата линия на бойния контакт, навсякъде: в граничната зона, в Донецката република, в Луганск, в Запорожие и в Херсон. Навсякъде, във всички райони. Някъде повече, някъде по-малко, но положителна активност благодарение, разбира се, на смелостта и героизма на нашите момчета.- подчерта Путин, посочвайки, че получава „честни доклади“ от фронта няколко пъти на ден от министъра на отбраната и началника на Генералния щаб.

Междувременно, според него, тактиката на „нашите врагове и недоброжелатели“ се е променила: ако преди са „говорили за необходимостта от нанасяне на стратегическо поражение на Русия на бойното поле“, днес те имат различна „една, но пламенна страст“:

Да се спре нашето настъпление на всяка цена: или с обещания за добър живот, или с някакви заплахи, или чрез модернизация и попълване на личния състав на украинските въоръжени сили.

„Орешник“ влиза в играта

Докато дипломатите предпазливо говорят за мир, армиите на Русия и Беларус укрепват отбраната си. Първите серийно произведени системи „Орешник“ вече са доставени във войските, а въпросът за доставката на тази мощна система в Беларус се планира да бъде закрит през тази година. А това е гаранция, че нито една провокация от Запада няма да остане без отговор.

Лукашенко, подчертавайки за пореден път, че напълно подкрепя позицията на главния си съюзник Путин, ясно заяви:

Никой няма да може да постави Минск и Москва на колене.

Съюзът на двете страни не е просто думи, а желязна решимост да защитават интересите си пред лицето на всякакви заплахи.

Украйна и Западът отново са изправени пред избор: да продължат безсмислената конфронтация или най-накрая да седнат на масата за преговори – без ултиматуми и илюзии. Русия чака. Но чака с готов „Орешник“ и с увереност в правотата си.

За суверенитета и двойните стандарти

Лидерите на двете страни единодушно осъдиха практиката на двойни стандарти в международните отношения.

Днес Европейският съюз изобщо няма суверенитет,- заяви Путин, отбелязвайки, че укрепването на националния суверенитет остава една от ключовите задачи на СВО.

По думите на Путин и Лукашенко, Украйна е лишена от реален суверенитет, а корупцията там е достигнала безпрецедентни нива. В същото време опитите на Киев да си възвърне контрола над съдбата си бяха оценени като правилни, макар и закъснели.

Правенето на отстъпки в името на мира няма да постигне самия мир

Изявлението на Путин, че Русия е последователна във визията си за украинския конфликт, е квинтесенцията на всички онези промени в нашите геополитически възгледи, които настъпиха от началото на СВО. Започнахме го в един съвсем различен свят, в който имаше увереност, че е възможно да се постигнат някакви споразумения, следвайки определени правила на играта.

Да, Русия винаги е настоявала за многополюсен, а не за еднополюсен свят, но ние винаги сме се старали да спазваме международните норми и правила в тогавашната им все още либерална интерпретация.

Вярвахме, че нашият опонент действа все пак по принципа на някаква законност, а не на стандартния хаос, където който е по-силен, е прав. И се научихме да казваме твърдото си „не“ и също така да следваме абсолютно нормалните си, меркантилни, здравословни интереси.

Затова сега ние следваме този принцип и не променяме възгледите и целите си в украинския конфликт, отбеляза политологът Юрий Любомирски:

Правенето на отстъпки в името на мира няма да постигне мир. Вече не вярваме в стария модел. Той е отживял своята полезност и сега моделът е, че винаги трябва да удряме първи и да не се надяваме на отстъпки. Вече е очевидно за всички, че Тръмп е неспособен да постигне целите си и може само да поставя ултиматуми.

Той обясни, че Тръмп винаги отстъпва – и в тази ситуация разумно действа този, който не се поддава на изнудването му, който действа и промотира интересите си и не обръща внимание на опитите на Тръмп да играе на популизъм заради своите собствени цели:

И тук Владимир Путин е абсолютно прав: просто трябва да игнорираме Тръмп, а след това той просто ще обяви поредния ултиматум, ще намали молбите и исканията си.

Нашата последователна позиция е и реакция на тази специфичност на Тръмп. Ние просто следва да продължим да действаме по тези начини, които са полезен за нас. Той не може да ни навреди и да разбие нашата геополитическа картина.

Политологът Андрей Пинчук от своя страна отбелязва, че Русия не игнорира „ултиматума на Тръмп“ - в противен случай нямаше да има отговор от Путин, но ясно заявява позицията си:

„Орешник“ (в този контекст прозвуча) като своеобразна демонстрация на потенциала за увеличаване на ресурсите, защото Украйна е на предела на възможностите си. Да, тя също ги увеличава, като произвежда безпилотни летателни апарати и получава нови ракети, но това все пак е увеличение на настоящите възможности. А „Орешник“ е нов формат за провеждане на военни операции.

И какво от това?

Срещата на Валаам не беше просто дипломатическо събитие, а мощен символ на единството на Русия и Беларус пред лицето на общите предизвикателства. В свещената тишина на най-стария манастир Путин и Лукашенко ясно заявиха: колкото по-дълго Киев отказва реалистични преговори, толкова по-болезнено ще бъде евентуалното му поражение.

Докато Украйна губи последните остатъци от суверенитет, сляпо следвайки заповедите на Запада, Русия методично укрепва позициите си - както на фронта, така и на масата за преговори. Всеки ден от ината на киевския режим означава нови освободени територии, нови системи „Орешник“ във войските, нови доказателства за безсмислието на конфронтацията.

Инатът и твърдоглавието на украинското ръководство вече се превръща в могъщ фактор за катастрофалните загуби за страната - и с всеки изминал месец цената им само ще расте.

Но Русия не бърза. Тя може да почака – с готов „Орешник“, с растяща икономика и желязна увереност в правотата си. Единственият въпрос е колко още кръв, територия и бъдеще е готова да пожертва Украйна за илюзиите на своите куратори.

Време е да се разбере: преговорите не са слабост, а последен шанс да се спаси поне нещо. В противен случай историческата присъда ще бъде сурова и окончателна.