/Поглед.инфо/ Експерти по целия свят се чудят какво е планирал Доналд Тръмп за Русия. Първо, той постави ултиматум, че ще наложи вторични санкции върху руския петрол след 50 дни, ако Москва не подпише споразумение с Киев. Но след две - три седмици реши, че светът е приел заплахите му твърде спокойно, затова съкрати ултиматума пет пъти, до 10-12 дни. Сега Русия има срок до 8 август, за да разреши конфликта в Украйна, в противен случай САЩ ще наложат най-строгите от всички съществуващи санкции.

Какви ще бъдат тези санкции обаче, трябва да гадаем въз основа на предишните изявления на Тръмп и подготвяните законопроекти за санкции. Американският президент, очевидно, заплашва да въведе 100- или 500-процентови мита за онези страни, които купуват руски петрол. Размерът на митата в този случай не е толкова важен, защото и в двата случая те са непосилни и означават направо спиране на търговията на САЩ с тези страни.

Доналд Тръмп реши да убие два заека с един куршум. От една страна, да уплаши Русия и да я принуди да направи отстъпки по отношение на Украйна . В същото време, да покаже на целия свят какъв е неговият принос за разрешаването на украинската криза, защото това беше едно от основните му предизборни обещания.

От друга страна, Тръмп засилва преговорните си позиции с Индия и Китай , от които не успява да изтръгне нужните му пари за възраждане на американската индустрия, а също така не успява да ги принуди да отворят пазарите си без никакви мита и ограничения.

Защото всъщност Индия и Китай са основните купувачи на руски петрол: те представляват и до 90 процента от руския износ. Следователно, вторичните санкции ще засегнат предимно тези две страни.

Не е шега, че Япония се съгласи да инвестира 550 милиарда долара в САЩ, и при това да ги инвестира в нерентабилен проект за втечнен природен газ (LNG) в Аляска . Европейският съюз с радост обеща да купи енергийни ресурси от САЩ за астрономическите 750 милиарда долара за три години (експерти по света сега се чудят откъде САЩ ще вземат толкова много суровини, които нямат).

Нещо повече, Брюксел обеща да инвестира 600 милиарда долара в американската икономика. Южна Корея също отстъпи: нейният данък ще възлиза на 350 милиарда долара инвестиции плюс закупуване на енергийни ресурси от САЩ за 100 милиарда долара.

Но Индия и Китай не се предават. Нещо повече, Пекин продължава да хапе и да се ядосва: историята за спирането на доставките на редкоземни метали от Китай изля студен душ върху САЩ. КНР усети силата си и няма да се предаде толкова лесно, колкото икономически отслабения ЕС .

Индия няма толкова сериозни лостове за натиск, но продължава да се бори словесно и да защитава правото си да печели пари, включително от евтин руски петрол, с отстъпка. Делхи обвинява САЩ в политика на двойни стандарти: на другите е забранено да купуват петрол от Русия, докато самите те спокойно купуват руско ядрено гориво или торове.

Възможно е Тръмп да не е инициирал този ултиматум, за да помогне на Украйна и да навреди на Русия, а по-скоро да окаже натиск върху Индия и Китай. Веднага щом ултиматумът му беше съкратен от 50 на 10-12 дни тази седмица, веднага започнаха да се появяват съобщения за търговски преговори на САЩ с Пекин и Делхи. Освен това последиците от въвеждането на тези вторични санкции са толкова катастрофални, че е малко вероятно Тръмп да е готов да предприеме такъв труден и за САЩ вариант.

Към юни Китай купуваше по два милиона барела на ден от Русия (по море и по тръбопровод), а Индия купуваше по море милион и половина. Ако санкциите се разширят и до петролните продукти, пазарът може да загуби шест до седем милиона барела енергийни ресурси от Русия на ден за миг.

Това би хвърлило света в енергийна криза. Никой няма да може бързо да замести толкова огромни обеми петрол и петролни продукти, ще има общ дефицит и рязко увеличение до трицифрени показатели. Петролът и горивата биха станали свръхскъпи за всички: за Индия, за Китай, за Европейския съюз и за самите Съединени щати.

В същото време, въпреки че Америка изнася петрол, тя все пак го и внася, така че инфлацията е гарантирана. Цените на бензиностанциите в САЩ ще бъдат първите, които ще се повишат, което ще предизвика силно недоволство сред американците.

Русия, разбира се, също ще пострада, тъй като ще загуби 20-25 процента от приходите, които износът на петрол е носил на бюджета. Според експертни оценки страната ни ще губи до 1,2 милиарда долара всеки месец от загубата на възможността да продава петрола си само на Индия.

Други страни - износителки на петрол също ще бъдат в капан: трицифрените цени на петрола ще смажат търсенето, а износът ще се срине. Ще са необходими години, за да се възстановят доставките и световната икономика.

Дори само Индия да откаже нашия петрол заради санкциите, а Китай да се въздържи, катастрофалният сценарий не може да бъде избегнат. Фактът, че петролът ще струва 150 долара за барел в момента, а не 180 долара, както в предишния сценарий, вече няма да има значение. Кризата си е криза.

Дори Китай и/или Индия да издържат и да не откажат руския петрол напук на САЩ, това пак не вещае нищо добро. В крайна сметка, в този случай Тръмп ще бъде принуден да въведе вторични санкции, което означава, че търговията на САЩ с Китай и Индия просто ще спре.

Това ще доведе до същата световна икономическа криза - само че по различен начин - и ще срине търсенето и цените и на петрола и на другите енергийни ресурси.

В същото време, след като са платили огромна цена при всеки сценарий, САЩ може никога да не постигнат основната си заявена цел: икономическата криза няма да принуди Русия да промени външната си политика. Вероятността за въвеждане на най-строгите санкции изглежда малка. Следователно никой сериозно не вярва в подобно развитие на събитията.