/Поглед.инфо/ Публичните финанси изглеждат стабилни, новото строителство е сигнал за възраждане – или за високомерие, което предвещава още един срив?

Кранове се издигат над дълго занемарената пустош на Атинската ривиера, само на 6 мили от Акропола, който е символ на възхода, падението и повторното въздигане на Гърция през последните две десетилетия. Предстои да видим дали последната икономическа пролет в страната ще се окаже по-трайна от предишните скокове в историческия цикъл на възход и падение.

Строителната площадка „Елиникон“, на която скоро ще се появят луксозни резиденции, най-високата жилищна сграда и най-големият търговски център в страната, два хотела, яхтено пристанище, курортен комплекс и спортни, развлекателни и културни съоръжения, е двусмислен символ на сегашния връх на Гърция.

Кулата Ривиера, която ще бъде най-високата сграда в Гърция, е част от проекта Елиникон в Атина. Снимка: Христос Хацигианис/Alamy

За правителството на Кириакос Мицотакис – любимец на европейската дясноцентристка партия, строежът е емблема на новата динамика на гръцката икономика и привлекателността на страната като място за инвестиции. За критиците „Елиникон“ е поредният луксозен проект за недвижими имоти, изграден от олигарси за свръхбогати и чужденци върху държавна земя, изкупена на безценица, докато жизненият стандарт на обикновените гърци продължава да спада, а обществените услуги се влошават (както в България, бел. пр.).

С 6,2 кв. км площ „Елиникон“ бе столичното летище от 30-те години на миналия век до 2001 г., когато за грандиозните Олимпийски игри в Атина през 2004 г. в източната част на града се откри блестящото международно летище „Елефтериос Венизелос“, субсидирано от ЕС. Тогава за последен път Гърция бе на върха на своята слава. Страната току-що се бе присъединила към единната европейска валута – еврото – чрез фалшифициране на счетоводните документи, както се оказа по-късно; а модернизиращият се социалистически министър-председател Костас Симитис беше приветстван като Тони Блеър на южните Балкани. Гръцкият език беше шик (помните ли хитовия филм „Моята голяма мазна гръцка сватба“?). Туризмът процъфтяваше. Дори националният отбор по футбол стана невероятен европейски шампион.

След десетилетие Гърция се оказа на дъното, като не успя да изплати дълга си, вкл. с трите „спасителни програми“ на ЕС и МВФ, които свиха икономиката ѝ с 26% и ѝ наложиха драконовски икономии. Дълговата криза избухна, когато през 2009 г. стана ясно, че страната системно е занижавала бюджетния си дефицит (както България, бел. пр.). Пазарите на облигации изпаднаха в паника и спряха да отпускат заеми на Атина, което я принуди да се обърне към ЕС с молба за отпускане на заеми при тежки условия.

Последвалият срив доведе до масова безработица, масово обедняване и бягство на около 10% от населението. Това взриви и политиката в страната, която дълго време бе доминирана от съперничещите си покровителствени системи на консервативната „Нова демокрация“ и социалистическата партия „Пасок“.

През 2015 г. народът избра правителство, което се противопостави на строгите икономии, ръководено от радикалната лява партия „Сириза“. С референдум бяха отхвърлени условията на „спасителната програма“. Седмици по-късно обаче правителството бе принудено да се подчини на условията на кредиторите пред алтернативата Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната.

Така наречената „тройка“ (МВФ, Европейската централна банка и Европейската комисия) принуди Атина да продаде държавни активи, включително пристанището Пирея, на китайската национална корабна компания Cosco, а неизползваемото летище „Елиникон“ на единствения кандидат по това време – консорциум, ръководен от милиардера Спирос Лацис, който има интереси в банковото дело, корабоплаването, недвижимите имоти и петрола.

Масовите протести, вкл. на обитаващите околните терени и съдебни спорове дълго време възпрепятстваха развитието на обекта „Елиникон“, който преди дълговата криза трябваше да бъде превърнат в парк. Старите сгради на летищния терминал бяха използвани за настаняване в мизерни условия предимно на афганистански бежанци по време на миграционната криза от 2015-2016 г., когато стотици хиляди търсещи убежище влязоха в Гърция от Турция през Егейско море. В крайна сметка импровизираният бежански лагер беше затворен през 2017 г.

През 2023 г. най-сетне строителите полагат основите на „Ривиера Тауър“ – 50-етажен жилищен комплекс на брега на морето, проектиран от фирмата на звездния британски архитект Норман Фостър. 200-метровият небостъргач ще бъде открит през следващата година. В крайна сметка ще има и (по-малък) обществен парк, обеща Lamda Development – компанията на Лацис.

Протест срещу мерките за строги икономии в Атина, 4 май 2010 г. Снимка: Арис Месинис/AFP/Getty Images

Дали „Елиникон“ наистина е знак за трайно гръцко възраждане, е предмет на горещи спорове. За много гърци положението им не се е подобрило съществено от мрачните дни на дълговата криза. Безработицата е намаляла, но заплатите и пенсиите почти не са мръднали, инфлацията – особено при наемите – ерозира жизнения стандарт, а училищата, болниците и общественият транспорт въобще не са се възстановили. Страната все още се вълнува от липсата на отговорност за челния сблъсък на влакове преди две години, при който загинаха 57 души. Тогава се разкриха хронични пропуски в безопасността (както в България, бел. пр.), лансираха се обвинения за политическо прикриване с цел избягване на отговорност.

Тазгодишното десето издание на Делфийския икономически форум, нещо като ежегоден гръцки Давос в родния град на древногръцкия оракул, беше нарушено от общонационална обща стачка за повишаване на заплатите и подобряване на обществените услуги, която попречи на много чуждестранни делегати да пристигнат. Мицотакис, чийто рейтинг се е сринал, използва случая, за да изтъкне добрия темп на растеж на Гърция и да се скара на Германия – най-извиващият ръцете кредитор по време на кризата.

„Ние вече не сме болното дете на Европа. Икономиката ни се развива по-добре от тази на повечето европейски държави. Когато гледам например реформите, които германското правителство обявява в момента, много от тези реформи вече сме приложили в Гърция“, каза Мицотакис в интервю в Делфи. „Гърците много добре си спомнят времето, когато германските медии ги представяха като разточителни и мързеливи мошеници – образ, който се олицетворяваше от корицата на германско списание, на която богинята Афродита показваше пръст на Европа с надпис: „Кой е измамник в семейството на еврото: Ограбва ли ни Гърция?“

На пръв поглед Гърция генерира солиден първичен бюджетен излишък, а рейтинговата агенция S&P току-що повиши рейтинга ѝ на BBB. След стачката Мицотакис намери достатъчно свободни средства, за да обяви пакет от 1 млрд. евро за подпомагане на пенсионери с ниски доходи, наематели и други уязвими групи. Обществената подкрепа за ЕС в Гърция също се възстанови от рекордно ниските нива по време на дълговата криза. Две трети от гърците вече смятат, че членството в ЕС е полезно за страната им.

Но подемът се дължи по-скоро на недвижимите имоти, туризма и корабоплаването, отколкото на съживяване производството или иновациите. „Щом надникнете под основните макроикономически и фискални данни, ще видите тъмнина“, сочи Ник Малкуцис, редактор и съосновател на гръцкия икономически уебсайт MacroPolis. „Мицотакис управлява здраво фискалния кораб, но не може вечно да разчитаме на туризма и недвижимите имоти“ (както в България, бел. пр.). Недостатъчните инвестиции в горското стопанство и службите за спешна помощ означават, че Гърция е особено зле подготвена за бедствия, предизвикани от климата, като горските пожари и наводненията, които стават все по-чести (както в България, бел. пр.), казва Малкуцис.

Шепа влиятелни и политически свързани олигархични фамилии продължават да доминират в икономиката, собствеността върху медиите е силно концентрирана. Корупцията продължава да бъде разяждаща, а страната е в дъното на класацията на ЕС по свобода на печата и върховенство на закона (както в България, бел. пр.).

При по-внимателно вглеждане новата Гърция досущ прилича на старата Гърция, с по-стабилни публични финанси, но с трайни социални и икономически дисбаланси, които отново могат да се върнат и да преследват страната, в която високомерието често е последвано от възмездието за греха.

* Заглавието е допълнено от редакцията на Поглед.инфо

Превод: д-р Радко Ханджиев