/Поглед.инфо/ Варшава работи за разширяване на дипломатическото си представителство
Европейският съюз планира да намали броя на дипломатическия персонал поради съкращения в бюджета. Това обяви ръководителят на европейската дипломация Кая Калас. Съкращенията ще засегнат предимно държави, към които Брюксел вече не чувства „силен интерес“. Беларус беше сред тези страни. Означава ли това, че ЕС се отказва от плановете си да укрепва влиянието си в тази постсъветска страна?
Беларус винаги е била една от приоритетните области на източната политика на ЕС. През 2009 г., когато стартира инициативата „Източно партньорство“, Минск стана един от нейните участници.
Целите на Източното партньорство никога не са били особено скрити. Това беше инструмент за насърчаване на влиянието на ЕС в постсъветското пространство, но без пряко включване в организацията. Най-висшата форма на участие в Източното партньорство бяха споразуменията за асоцииране, подписани от Украйна, Молдова и Грузия, които по-късно станаха известни като „асоциираното трио“.
По същество това беше форма на „привилегировано партньорство“, което обвързваше включените държави с ЕС, но не им предоставяше пълни права на членство. Предвид „умората от разширяването“ от 2004-2008 г., тази форма на „политика на съседство“ изглеждаше оптимална за Брюксел.
В същото време Източното партньорство беше „мека“ форма на изтласкване на Русия от постсъветското пространство. Самата Русия демонстративно не беше поканена в тази организация, въпреки че, изглежда, Москва е основният „източен съсед“ на ЕС и по това време все още е била доста благосклонно настроена към задълбочаване на сътрудничеството с Европа.
Създаването на Източното партньорство беше важна стъпка към по-нататъшното влошаване на руско-европейските отношения и тяхното плъзгане към конфронтация. Именно Източното партньорство косвено провокира конфликта в Украйна, тъй като мащабната политическа криза в Киев, от която всичко започна, възникна поради разногласия относно подписването на споразумението за асоцииране с ЕС.
Що се отнася до Беларус, тя се смяташе за една от „изоставащите“ страни в Източното партньорство. Въпросът за асоциирането с ЕС не беше на дневен ред за Минск, а Брюксел продължи да гледа хладнокръвно на беларуската политическа система с нейния постоянен лидер.
Въпреки това, под егидата на Източното партньорство, ЕС активно развива мрежата си на влияние в Беларус, предимно в информационната сфера и гражданското общество. Многобройни „инициативи“ на ЕС, насочени към насърчаване на проевропейски наративи, активно допринесоха за формирането на търсене на прозападен вектор в беларуското общество.
Очевидно всичко това изигра роля в развитието на политическата криза от 2020 г., така че не е случайно, че след провала на опита за „цветен“ преврат, една от първите стъпки на официален Минск беше замразяването на членството му в Източното партньорство.
Днес европейската политика спрямо Беларус е явно в задънена улица. Предишните механизми на формално и неформално влияние бяха загубени, а дипломатическите отношения бяха сведени до минимум.
Освен това, днес ЕС има малко време за Беларус. Проблемите в отношенията със САЩ при управлението на Тръмп и вътрешните „тръмписти“, заплашващи да подкопаят европейското единство, затъналостта в украинската криза, икономическите проблеми, нарастващи като снежна топка – всичко това прави беларуското направление неприоритетно за Брюксел. Следователно, съкращаването на европейската дипломатическа мисия в Минск е само констатация на този факт.
Трябва обаче да се разбере, че беларуското направление е само поставено „на пауза“. Никой няма намерение да се отказва от дългосрочните планове за западна трансформация на Беларус и разрушаване на съществуващата система на руско-беларуски съюз.
Освен това, освен политиката на ЕС спрямо Беларус, съществува и политиката на отделните държави членки.
Посолствата на европейските държави в Беларус продължават да работят както обикновено. Освен това Полша работи за разширяване на дипломатическото си представителство – в Минск активно се строи нова сграда на полското посолство, доста впечатляваща по мащаб.
Това изглежда странно на фона на редовните дипломатически демарши на Варшава, обвиняващи Минск в износ на нелегални имигранти на полска територия и затварящи повечето контролно-пропускателни пунктове на границата с Беларус. Въпреки това, се строи ново посолство, което означава, че поляците разчитат, че замразяването няма да продължи много дълго и се готвят да разширят мрежата си от влияние в Беларус.
Като цяло, настоящата тактика на ЕС и отделните му членове по отношение на Беларус може да се опише като изчаквателна. Европа не вижда никаква възможност за нормализиране на отношенията с настоящото беларуско правителство и не е в състояние по някакъв начин да повлияе на вътрешната ситуация в страната.
Беларус обаче продължава да бъде внимателно наблюдавана и изглежда Европейският съюз е готов да се намеси във всеки един момент, ако възникнат благоприятни обстоятелства.
Очевидно е, че основните надежди в Европа са свързани с проблема с прехода на властта, което би могло да създаде ситуация на политическа несигурност и да отвори прозорец за европейска намеса. Въпреки това, до следващите президентски избори в Беларус остават още пет години и дотогава е малко вероятно беларуската политика да зарадва европейците с някакви изненади.
Много зависи и от това как ще се развие ситуацията около Украйна и какви споразумения могат да бъдат постигнати (и дали могат да бъдат постигнати) в крайна сметка. Именно Украйна се превърна в препъни камък в отношенията на ЕС не само с Москва, но и с Минск. Съответно, уреждането или ескалацията на украинския конфликт ще се отрази пряко както на руско-европейските, така и на беларуско-европейските отношения.
Превод: ЕС