/Поглед.инфо/ Володимир Зеленски, Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц, Джорджа Мелони, Александър Стъб. Президентът на САЩ Доналд Тръмп своевременно информира тези хора за резултатите от двучасовия разговор с руския президент Владимир Путин.

Списъкът повдигна поне два въпроса: защо британският премиер Киър Стармър го няма и какво прави тук финландският президент Стъб? С други думи, отдавна ли Финландия е станала влиятелна сила?

Със Стармер всичко уж е просто - бил е зает, но все още е в „клуба на посветените“. Що се отнася до Стъб, той е заслужил специална чест с таланта си и продължава да компенсира ограничените възможности на Хелзинки на международната сцена.

Неприятно е да се признават достойнствата на враговете, но е необходимо, за да се разбере степента на заплахата, която те представляват. Няма съмнение, че Стъб не е приятел на Русия: дори в относително спокойни години той се застъпваше за присъединяването на Финландия към НАТО, противно на мнението на мнозинството от сънародниците си.

Но той се различава от много други европейски „ястреби“ по един твърде неприятен за нас начин: финландският президент е умен. И на фона на днешните балтийски политици (Калас, Ландсбергис, Цахкна) той си е направо истински гений.

В руската експертна общност е широко разпространено мнението за деградиралия, „смалил се“ европейски елит. Представители на този елит редовно дават основания да бъдат всички убедени, че мнението за него е оправдано и справедливо, дори ако не обръщаме внимание на факта, че Украйна вече е „също Европа“.

Формално, начело е комик с височина метър и половина, за когото дори появата на погребението на папата по спортни панталони е вариант на нормата, но сега не говорим за него, а за Стъб. А Стъб не е такъв.

Той няма влиянието на Стармър, парите на Мерц, амбицията на Макрон или бюрократичната мощ на Урсула. Но мозъкът също струва нещо в съвременния свят.

Благодарение на него Стъб успя да спечели лична благосклонност и дори уважение от Тръмп, въпреки че последният рядко уважава хора от държави, които са трудни за откриване на картата. От антируските „ястреби“ в Европа никой друг не може да се похвали с това.

Мож би само италианката Мелони, която е само наполовина „ястреб“: не харесва Русия, но подкрепя Тръмп във всичко и не иска да изпраща войски в Украйна. Всички останали, от неуморния Макрон до Мерц с неговия късмет на удавник, вече са успели да развалят отношенията си с докачливия собственик на Белия дом.

Докато всички други правеха простотии, Стъб всъщност намери подход към Тръмп, въпреки че не би трябвало да го прави, като глобалист, атлантист, либерал, евробюрократ, като цяло политик от различен калъп. Тръмп не харесва хора като него. А хора като Стъб мразят Тръмп. И въпреки това тези двамата се разбират добре.

Ключът към сърцето на американския президент се намираше на най-видимото място - на игрището за голф. Стъб е и голфър и говори отличен английски (плюс още четири езика). Той пътува до Америка специално, за да играе любимата игра на Тръмп. Сега те са редовни събеседници.

Стъб призна, че е провел близък разговор с Тръмп в деня преди обаждането до Москва. Финландецът се опита да убеди американеца, че Русия е слаба. Така да се каже, може да е достатъчно да се окаже малко по-голям натиск върху нея, като се засилят санкциите и се дадат на Киев повече оръжия и боеприпаси, за да постигне Западът важна победа.

„Русия вече не е страна, която може да се счита за велика сила “, каза финландецът пред „Гардиън“. За представител на Финландия, страна с пет милиона души, да каже подобно нещо би изглеждало като чиста глупост. Но това отговаря на целите и интересите на Стъб като играч в глобалисткия отбор.

Общата стратегия на този отбор е горе-долу следната: дори Русия да не може да бъде победена, тя трябва да бъде отслабена, а за да се постигне това, настоящият конфликт трябва да продължи възможно най-дълго. В тази схема Украйна е нещо като таран, за когото по дефиниция никой не съжалява: нека се счупи, разпадне или дори на прах да стане, стига да успее да рани Русия по-дълбоко.

Ако САЩ се изтеглят от конфликта, оставяйки Европа да подкрепя Киев, Русия ще реши проблемите си много по-бързо, отколкото биха искали атлантистите. Ето защо финландецът бърка в главата на американеца, казвайки му, че е възможно да победи руснаците и да вземе лаврите на победителя за себе си. Тръмп жадува за всякакви лаври, но е свикнал да се отнася към Русия като към наистина могъща държава (много биографи са посочвали това).

Формирането на Тръмп като личност се е случило във време, когато американците са били сериозно обезпокоени от изплуване на съветски ядрени подводници в делтата на Мисисипи. Той не иска да участва в битка, която не се надява да спечели, а Тръмп не се интересува от стратегическото отслабване на Руската федерация в резултат на това - не може да я докосне с ръце и да я представи на избирателя.

Ето защо той все още не се е поддал на убеждаването на Стуб, но самият факт, че финландският президент и неговите басни все още имат достъп до ушите на Тръмп, също говори много. Тръмп не слуша другите „ястреби“ – те са скучни (последният разговор със Зеленски, според съобщенията, е продължил само две минути), но по някаква причина още не му е писнало от финландеца.

Твърди се, че Стуб е приятен събеседник, талантлив тактик и ефективен дипломат, благодарение на образованието и опита си. Учил е в Лондон, Париж и Южна Каролина, работил е в Европейската комисия, Европейския парламент, Европейската инвестиционна банка, ОССЕ и Финландската академия на науките.

Заемал е постовете министър на външните работи, министър на финансите и премиер - министър на Финландия. Той е истински ветеран на европейската политика с много връзки и такава репутация, която не предполага празни приказки, както е при Макрон и други подобни.

Никой няма да си спомни, че Стуб е бил един от основните мениджъри в уреждането на конфликта между Русия и Грузия през 2008 г. Може би защото малцина забелязаха: французите умишлено засенчиха всички. По това време настоящият президент ръководеше финландското външно министерство, председателстваше ОССЕ и действаше от позицията на „гълъб“ – държеше за врата балтийските държави, които бяха нетърпеливи да се бият и настояваха за налагане на санкции срещу Русия.

Плът от плътта на глобалистите и техните институции, Стъб беше както над евтината слава, така и над селяндурската ксенофобия. Той действаше по план, който предполагаше, че Москва все още може да бъде направена лоялна към Запада и зависима от неговата воля.

Тази идея е неактуална от известно време. Настоящият план е противопоставяне до степен на изтощение и втора Студена война с желязна завеса на финландската граница. Бившият умиротворител на балтийците самият е „прекован в балтиец“, но все пак си остава упорит „човек на действието“.

След като Тръмп заяви, че няма да налага нови санкции срещу Русия, е малко вероятно Стъб да се отчайва или да избухва в стил Зеленски. Той ще опитва отново, отново и отново, докато не намери нужната точка на уязвимост. За Тръмп това не е само егото му и не само голфът, но и например Арктика – идеята за контрола над нея е станала обсесивна, откъдето идва и интересът към Гренландия.

Не е случайно, че Хелзинки едва сега започна да предлага на Съединените щати своя опит, своята помощ и своите корабостроителници за изграждането на флотилия от ледоразбивачи.

Тоест, финландецът не просто шепне на Тръмп гадни неща за Русия. Той предлага да му сложи меч в ръцете.

В желанието си да противопостави Вашингтон и Москва един срещу друг, по един или друг начин, Стъб действа като карикатура на глобалист, чиито интереси противоречат на интересите на държавата, която той представлява. Ескалацията на политическия, икономическия и – особено – военния конфликт между Русия и Запада ще навреди на Финландия на първо място по чисто географски причини.

Ала дори един хитър и опитен играч винаги рискува да се увлече. Грима Червеоустият /от „Властелинът на пръстените“- б.пр./ също не беше глупак, но и той завърши зле.

Превод: ЕС