/Поглед.инфо/ Започналият през деветнадесети век процес на латинизация на културния и политическия живот на Румъния е перманентен фактор, насочен към формирането на румънската идентичност като съвременна версия на древното римско цивилизационно наследство.

Днес Румъния, водеща своя исторически и генетичен произход почти ab Urbe condita (от основаването на Рим), се позиционира даже като по-„римска“ от Италия - пряк потомък на Древния Рим, както и от латинските народи от най-близкия кръг на римляните (испанци, португалци, французи). В противостоянието на „дакианството“ (теорията за приоритет в генеалогията на румънците от даките, населявали територията на Румъния преди пристигането на римляните) и латинизма (води генеалогията на румънците от древните римляни, които са окупирали даките), последното определено надделява.

Латинското наименование на Румъния, Dаcoromania /Дакорумъния/, ясно показва дакийския етнически елемент в произхода на румънците, но съвременната румънска историография му придава по-скоро второстепенно значение. Румънският химн пее за император Траян и римската кръв, но не и за даките.

Причината за хипертрофираното значение, придавано на римския елемент, е непълнотата на два идентификационни процеса в Румъния - европеизация и румънизация. При това румънизацията засяга не само молдовците, които далеч не са готови да се запишат масово като румънци, но и населението на самата Румъния, където в някои региони местната идентичност може да превалира над националната идентичност.

През 2017 г. проучването на „Евробарометър“ от Kantar Public, поръчано от Европейския парламент, отчита нарастване на критичните настроения сред румънците относно членството на тяхната страна в ЕС. 48% от населението е доволно от членството (най-ниският процент от присъединяването на Румъния към ЕС), докато средното за Европа е 57%.

Това предполага, че на ментално ниво интеграцията на румънците в европейското семейство нации все още не е завършена, има атмосфера на определено търсене на тяхното място на картата на Европа. Въпреки че не трябва да забравяме за трудните икономически реалности, в които живее Румъния.

Латинизацията, замислена от Букурещ, най-накрая трябва да „привърже“ Румъния към Запада в културен и цивилизационен смисъл, поставяйки я наравно с Италия, Франция, Португалия, Испания. Това е важно за Букурещ.

Не всички европейски държави вярват, че Румъния принадлежи към страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като Германия, Чехия, Полша и Унгария.През 1990 г. по тази причина Румъния не беше приета във Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия, Словакия). Централна и Източна Европа е най-политически активният регион на континента, Румъния иска да бъде по-видима тук, но вместо в ЦИЕ, нея я приписват към Балканска Европа.

В тази връзка от няколко години Букурещ се опитва да се дистанцира от „балканизма”, който е свързан с нестабилност, въоръжени конфликти и корупция на елитите. Румънският президент Йон Илиеску, формулирайки идеологическия и геополитически вектор, веднъж каза: „Формулата на Балканите + Румъния не отговаря на реалността. Румъния принадлежи към региона на Централна Европа.”

Изкуствено оформяйки идеологията за континуитета на културните и идентификационни модели от Ромул и Рем през латинските страни на съвременна Европа до днешна Румъния, Букурещ се стреми да увеличи собственото си цивилизационно значение в цяла Европа и не на последно място – да повиши привлекателността си за молдовците, които счита за „източно румънци“.

В същото време латинизацията, която е очевидно полезна от външнополитическа гледна точка за плановете на Букурещ, крие определени рискове за диалог с националните малцинства.

Професорът от университета в Букурещ, историкът Лучиан Боя вижда в латинизацията опит за създаване на румънска нация от „германски“ тип, при която генетиката е на преден план, за разлика от нация от „френски“ тип, когато акцентът е върху политическата принадлежност, без да се отчита етническия произход. Трансилванските унгарци и саксонци, които не намират място за себе си в рамките на такава идеология, се чувстват неудобно в румънската държава, което задълбочава трансилванския въпрос, който и без това е труден за Букурещ.

През 1989 г. вълненията сред трансилванските унгарци прераснаха в революция и завършиха с екзекуцията на Николае Чаушеску. Днес румънското национално съзнание и националното съзнание на местните унгарци рисуват, всяка за себе си, картината на своя собствена Трансилвания. Обща румънско-унгарска визия за мястото на региона на мисловната карта не съществува. А курсът към безкомпромисна латинизация само задълбочава разделението между румънци и унгарци.

Но ако Унгария е пълноценна страна от ЦИЕ, тогава, според местните унгарци, Трансилвания принадлежи към ЦИЕ, която от векове е била част от нея и освен това се различава от останалата част на Румъния по своите културни специфики.

И тук основната политическа задача на Букурещ е да убеди света в древността на румънската нация и да обоснове принадлежността на Трансилвания към латино-румънския свят.

Сложността на тази задача принуждава Букурещ да засили латинизиращата преса в страната, което предизвиква противодействие на унгарците. Букурещ не може да разхлаби идеологическата си хватка, защото Трансилвания е мястото на развитие на идеологията на Велика Румъния и географското въплъщение на принадлежността на румънците към европейската цивилизация.

Румъния е „привързана“ към Европа чрез Трансилвания, в това число и ментално, без този регион за румънците ще останат само неприемливите за тях „балканизъм” и славянство.

Във възприятието на Букурещ латинизацията има политико-аксиологичен характер. Тя съдържа определен набор от идеологически тези, с помощта на които румънските власти се надяват да обединят всички румънци "от Балканите до Днестър и от Днестър до Тиса" в една общност. Но това е твърде амбициозна и едва ли осъществима задача за Букурещ при сегашните геополитически условия.

Превод: ЕС