/Поглед.инфо/ Темата за Сърбия в медийното пространство по нашите географски ширини възниква в два случая. И двата са доста редовни. В първия случай това е изостряне на положението в Косово. Във втория – доставката на оръжие за Украйна.
Този път причината за извънредния зрадометър беше разкритието на сръбския президент Александър Вучич специално за “Файненшъл Таймс”. Той призна, че оръжия, произведени в страната, все пак могат да бъдат доставени на ВСУ.
„Възможно ли е това да се случва? Не се съмнявам, че това може да се случи. Но каква алтернатива имаме? Да не го произвеждаме? Да не го продаваме?“ каза той в интервюто.
Същата тема се появи и в края на февруари: тогава се оказа, че сръбските снаряди М-21 за РСЗО "Град" се доставят на ВСУ. Да, не директно, чрез трети и дори четвърти страни, в случая с тези боеприпаси, през Турция, която ги продава на Словакия, която ги предава на Украйна. Но това едва ли променя нещо.
В ново интервю Вучич също подчерта, че Белград ще се присъедини към забраната за препродажба на технологии с двойна употреба на Москва. „Ние няма да бъдем център за реекспорт на каквото и да било за Русия“, каза той.
Тук, изглежда, е дошъл моментът за заклеймяване на предателя. Има обаче редица важни но.
Не е нужен геополитически гений, за да погледнеш картата на страните-членки на НАТО и да видиш в какъв капан на недоброжелатели се оказва Сърбия. Но упорито искат да й лепнат етикета като последния съюзник на Русия в Европа.
По същия начин не е нужно човек да е с пет тона мозък, за да си спомни как само преди дни всички информационни агенции съобщиха за поредното изостряне на ситуацията в Косово. Трябва да се отбележи, че през последната година имаше няколко подобни ескалации. И това също е следствие от уязвимата позиция на Белград: докато Русия е заетас Украйна, няма кой да направи поход към Прищина. Десантчиците няма да дойдат.
В крайна сметка имаме партньор, който преди началото на СВО умело седеше на два стола, сътрудничейки и с Москва, и с Брюксел: никой не отмени курса към европейска интеграция. Но Вучич не е Ердоган, а Сърбия не е Турция и в сегашните условия полето за действие на Белград е стеснено до иглени уши.
И този партньор също има неразрешен териториален спор, в който Западът активно подкрепя неговия противник. Ако не друго, КФОР (мироопазващите сили в Косово) са войници на НАТО. И никой не се съмнява как ще се държат, ако конфликтът премине в гореща фаза, за чии действия ще си затворят очите си и към кого ще се отнасят с особено пристрастие.
В края на краищата Алиансът, според признанието на неговия първи генерален секретар Хейстингс Исмей, е създаден под лозунга „Дръжте руснаците далеч от Европа, американците в Европа и германците под контрола на Европа“. Следователно изтеглянето на Сърбия от руската орбита е само въпрос на време.
Така Вучич е принуден да си купи деескалация срещу публично унижение. Вярно е, че изглежда, че такава валута се обезценява доста бързо и няма да продължи дълго. Но това са проблеми на Вучич.
Цялата ситуация води до единственото възможно заключение: големи думи като „приятели“ и „братя“ в международната политика могат да се използват само в кавички. Особено в трудни времена като сегашното. И основният урок, който може да се извлече от тази ситуация, е как глобалните сили използват такъв инструмент като „износ на сигурност“ към съюзниците и „износ на заплахи“ към противниците. Ако Русия иска да играе игри за преразпределяне на света, тогава това умение трябва да се усъвършенства.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?