/Поглед.инфо/ Преди няколко месеца се прибрах в родния ми град Коня със самолет. На летището се спрях пред будка за вестници, като ми се натрапваха проправителствените, а продавачът, показвайки статия за лидера на една от опозиционната партия, ми подхвърли многозначително, че не му се знаят етническите и родови корени и следователно е национален предател.
Аз му отговорих, че и президентът Реджеп Тайип Ердоган може да има всякакъв етнически корен, какво значение има това. Изведнъж продавачът изчезна и останах сам с проправителствения вестник в ръка. Той се появи след минутка заедно с полицай и ме обвини в обида на президента. Добре, че полицаят излезе разбран човек, иначе щях да съм в затвора. Това разказва турски гастарбайтер, който от 30 години живее в Холандия.
Въпросният гастарбайтер е един от късметлиите, защото през първите 7 месеца от мандата на президента Реджеп Тайип Ердоган срещу 187 души се води разследване, заради "обида срещу президентската личност", а 8 души вече са в затвора.
Това е показателен пример за полицейщината в Турция и атмосферата, в която се води предизборната кампания за парламентарни избори на 7 юни. Избори, които ще бъдат нещо повече от клиширания израз "исторически избори". Турция ще гласува не само режима на управление. Изборните резултати ще определят посоката към която ще поеме Турция, а не състава на новия кабинет.
Според социологическите проучвания управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), въпреки че ще излезе първа сила от изборите (около 40-42% от гласовете), ще е основният губещ на парламентарния вот. Проучванията показват, че ПСР ще се наложи да сформира за първи път коалиционно правителство. Такива резултати ще са пагубни за амбициите на президента Ердоган, който участва в предизборната кампания и погазва нееднократно Конституцията на страната. Целта на Ердоган е неговата партия ПСР, въпреки че според основния закон в страната президентът трябва да е безпартиен и неутрален, да има абсолютно мнозинство в меджлиса, за да инициира смяна на конституцията и да създаде президентска република от "турски тип", за да има по-големи правомощия и абсолютна власт, и да няма контролиращ президентската институция орган.
За постигане на своите авторитарни амбиции Ердоган не се спира пред нищо. Организира паралелни митинги на премиера Ахмед Давутоглу, прокарва разделителни линии, като поляризира обществото и използва езика на омразата. Никога в изборите в Турция религията не е била използвана толкова открито за политически цели. И никога религията не е била използвана за поляризация на обществото, което вече е факт. Ердоган нееднократно бе предупреждаван от Запада за агресивния му тон и да не поляризира обществото.
Освен това управляващите в Турция и Ердоган са призовани нееднократно за честни избори, защото усещането за липса на такива е голямо. Преди две седмици 200 интелектуалци публикуваха "Спешен призив" към правителството за честни избори, като посочиха, че Ердоган погазва правната система в страната под претекст, че води борба с измислената от него "паралелна държава". Въпреки, че е държавен глава, предстоящите парламентарни избори се асоциират с Ердоган. Според председателя на социологическата агенция "Конда" Тархан Ердем най-големият проблем на Турция е самият Ердоган. Той твърди, че управляващите в страната осъществиха преврат срещу демокрацията в Турция.
Именно тези избори ще дадат отговор за бъдещето на демокрацията в страната. Колкото и парадоксално да звучи прокюрдската Демократична народна партия (ДНП) може да реши бъдещето на турската демокрация. 10-процентната изборна бариера може да се окаже и бариера за демокрацията в страната. Според анализите засега управляващите от ПСР могат да бъдат спрени единствено, ако прокюрдската ДНП успее да прекрачи изборната бариера, което може да е факт, ако няма изборни манипулации от страна на управляващите.
Ако ДНП успее да влезе в парламента ще има около 60 депутати, в противен случай "подарък" ще получат управляващата ПСР с около 50 депутати повече. Това ще е крачка към смяна на Конституцията и обявяване на "президентска република от турски тип". Според анализаторите този модел ще бъде нещо средно между авторитарните режими в Близкия изток и Средна Азия. Интересното е, че малък брой гласоподаватели може да решат бъдещето и режима на Турция.
И не случайно нападките на Ердоган са насочени към съпредседателя на ДНП Селяхатин Демирташ. Не липсваха и провокации срещу партията, на които не се поддадоха от ДНП. Два дни преди изборите (5 юни) по време на митинг на партията в Диарбекир избухна бомба, загинаха 4 души, ранените са 184.
Проучванията показват, че основната опозиционна Народно-републиканска партия ще има около 26% подкрепа, а Партията на националистическото движение ще получи около 18% от гласовете.
Според Керим Балджъ, един от най-добрите познавачи на Близкия изток и процесите там, до една година след настоящите избори в Турция ще има извънредни парламентарни избори. Тази една година ще бъде времето за изчистване на сметките с последните пет години от управлението на ПСР (времето когато ПСР промени своя курс към авторитаризъм и разобличаването на злоупотребите и корупцията). За целта са необходими прозрачност, свобода на информираност на населението и депутати с желязна воля. За изчистване на сметките е необходима максимум информация за това време и особено пълно разясняване на мегакорупционния скандал от 17 декември 2013 г. За което е необходимо, според Балджъ, участвалите в разкриването на корупционния скандал висши полицаи, които бяха вкарани в затвора от Ердоган и които се кандидатираха като независими депутати, да влязат в парламента и да разкажат всичко. Така обществеността ще има възможност да научи за най-голямата злоупотреба в историята на Република Турция.
Войната на Ердоган срещу свободните медии
Контролирането на медиите е задължителен елемент, за да се установи авторитарен и едноличен режим на управление в дадена страна. Според различни проучвания в Турция около 70% от медиите се контролират косвено, чрез роднини и приближени бизнесмени, от управляващите и лично от Ердоган. Често проправителствени вестници излизат с еднакви челни статии и водят медийни кампании срещу неудобните. А срещу останалите свободни медии, борбата води лично президента Ердоган.
Да бъдеш обвинен в държавническа измяна и предателство е част от вече рутинната работа на журналистите и медиите в Турция. С подобно обвинение се сблъсква всеки журналист и медия в южната ни съседка, който мисли различно от президента Ердоган. Не са пощадени и чуждите медии, като често биват обвинявани в заговор срещу управлението му. През последната седмица на прицел бе авторитетният в. "Ню Йорк Таймс", а поводът бе коментар на вестника, който не се хареса на президента.
Популисткият подход на обявяване на журналистите в Турция за терористи е част от начина на управление на Ердоган. Това е последният етап от свободата на словото в Турция през последните няколко години от неговото управление. Той започна открита и явна борба със свободните медии на 14 декември 2014 г., когато бяха задържани главният редактор на в. "Заман" Екрем Думанлъ и генералният директор на телевизия "Саманйолу" Хидайет Караджа, който все още е в затвора. А броят на обвинените в тероризъм журналисти всеки ден нараства, като никак не са малко журналистите вкарани в затвора. Ако продължи така управляващите ще обвинят всеки журналист в страната за терорист. При тези обстоятелства Ердоган и Давутоглу твърдят, че в Турция медиите са свободни. Само преди няколко дни 12 журналисти бяха обвинени в тероризъм, сред които са Пелин Бату, Назлъ Ълъджак, Асъм Йълдъръм и др.
През последната седмица преди парламентарните избори на очи бие яростната съпротива на Ердоган към в. "Заман", в. "Хюриет" и в. "Джумхурийет" - основните опозиционни медии в страната.
Дни преди изборите управляващите с помощта на съдебните органи, се опитват да ограничат свободата на словото. За целта се подготвя операция, насочена към 200 души, сред които има и опозиционни журналисти, а също така се очаква да бъдат подчинени под държавен контрол редица опозиционни вестници и телевизии. Социалният феномен в Туитър Фуат Авни, станал известен с надеждните си предсказания, написа, че се очаква да бъдат арестувани 200 души, представители на съдебната власт, журналисти, полицаи и съдебни медици. Според твърдението очакват се арести на известни журналисти и висши полицаи като Назлъ Ълъджак, Емре Услу, Йасемин Чонгар, Ахмет Алтан, Джан Дюндар, Екрем Думанлъ, Адем Явуз Арслан и още много други. В избирателния списък са още телевизия "Саманйолу", в. "Заман" и в. "Тараф". Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган взе на прицел главния редактор на в-к "Джумхурийет" Джан Дюндар, който разкри и показа записи от скандалните тирове, за които се твърдеше, че пренасят хуманитарна помощ за Сирия, а се оказа, че са превозвали оръжие, като го заплаши с думите: "Няма да го оставя без наказание…" Тези твърдения взривиха политическите и медийни среди в страната.
Ердоган не се спира пред нищо
Ердоган не се спира пред нищо, за да установи тоталната си власт в Турция. След като почувства силно безпокойство от слабите за ПСР анкетни резултати преди около седмица властите в Анкара одържавиха частната банка Bank Asya. Нарушавайки закона, Съветът за регулиране и контрол на банките предаде управлението на Bank Asya в ръцете на Фонда за гарантиране на спестовните влогове, въпреки изрядната документация и ликвидност на банката. Ердоган не се съобразява и с предупрежденията от Европейския парламент и Държавният департамент на САЩ за спазване на международните правни стандарти.
Изборните резултати на 7 юни ще покажат дали планът на Ердоган за абсолютна власт ще сработи или ще бъде осуетен с включването на прокюрдската партия ДНП и независимите депутати в парламента. Но по всичко изглежда, че политическата картина в Турция ще бъде много по-различна с бъдещи коалиционни правителства.
---------
Тайфур Хюсеинов, заместник-главен редактор на вестник "Заман". Анализът е написан специално за БГНЕС.