/Поглед.инфо/ Напоследък в Русия все по-често се говори за фалшивия „геноцид в Сребреница“. Провеждат се конференции, посветени на работата на независимите международни комисии, които убедително доказват, че такъв геноцид не е имало. Според вас каква е причината за този интерес?
Знаете ли, тази тема не е изчезнала никъде, периодично възниква, щом стане дума за спомени или за обръщане към историята на войната срещу Югославия. Защото по това време това беше ключово и Съединените щати го поставиха като основа на правото си да започнат тази война. И те започнаха тази война без разрешение на ООН. Оправданието за войната беше уж геноцид, жертвите на който така и не бяха намерени в обявения мащаб. И въпреки всички претърсвания, ексхумации, усилията на международния трибунал, наистина нямаше какво да се повдигне като обвинение на арестуваните сърби. И броят на загиналите не надвишава обичайната статистика на военните действия в определен район.
Темата за масовите репресии по време на войната в бивша Югославия е изключително болезнена, както за Запада, така и за сърбите. И съответно постоянно се надига.
Неотдавнашните разговори на Путин с Шолц бяха много показателни, когато той се изсмя на думите на руския президент за геноцида в Донбас, а на репликата за бомбардировките на Югославия отговори, че НАТО уж е спряло "геноцида" в Косово с тяхна помощ. Откога терминът "геноцид" се превърна в разменна монета, коз в геополитическите игри на Запада?
Западът използва това редовно, аз лично чух този термин за първи път в дните на Афганистан, когато започнаха да обвиняват Съветският съюз в геноцид над афганистанците, като преброиха почти милион избити местни жители. Докато в действителност по време на военните действия загинаха в пъти по-малко хора. И повечето от тях бяха бойци. Оттогава това е нещо като тенденция, която работи повече за западния човек на улицата.
След това този термин се появи за бивша Югославия, в Босна и Херцеговина, и той определяше действията на сърбите по отношение на мюсюлманите, спрямо хърватите. Макар че по-късно се оказа, че геноцидът е извършван именно срещу сърбите – например пълното прочистване на Република Сръбска Крайна от хърватите. Най-силно пострадаха тези, които загубиха тази война, а именно сърбите я загубиха, така че ако използвате понятието геноцид, тогава трябва да е в тяхно отношение.
След това нещата мигрираха на наша територия, бяхме обвинени в геноцид над чеченците, както в първата, така и във втората Чеченска война. Тоест това е термин, който редовно се използва от Запада за много тежки обвинения и налагане на санкции за противодействие на определени държави. И концепцията за геноцид в този случай е абсолютно размита, социално чувствителна е - обществото винаги реагира на нея и, най-важното, не изисква специални доказателства, защото само по себе си предизвиква асоциации с планини от трупове, както в известната картина "Апотеозът на войната" на Верешагин. Това позволява да се постигне желаната степен на истерия в информационната война.
Затова Шолц реагира толкова нервно на обвинението на Украйна в геноцид, веднага започна да бърбори по темата, да се смее, изрече свещената западна фраза „ама това е различно”.
Чух, че познавате началника на щаба на армията на Република Сръбска генерал Ратко Младич, който беше осъден на доживотна присъда в Хага за много фалшивия "геноцид в Сребреница".
Познавахме се, да, но не сме близки. Да, водил съм няколко разговора с него.
В разговорите засегнахте ли по някакъв начин темата за Сребреница? Как стана така, че след напълно компетентната евакуация на мюсюлмански жени, старци и деца от бойните зони от сърбите, след заминаването на Младич от града, командирите по своя инициатива започнаха да стрелят по военнопленници?
Не, не сме повдигали тази тема. Но мога да кажа, че двама сръбски генерали, също осъдени от Хагския трибунал и излежаващи сега, ако не се лъжа, присъди във финландски затвор, и двамата категорично отричат дори възможността за подобен геноцид. Защото според наличните данни няма доказателства, че Република Сръбска е извършвала там етническо прочистване.
Но дори сърбите не отричат екзекуциите на пленници. Мога да разбера, че много от тях има защо да стрелят, етническо прочистване на сърбите се извършва в този район години наред, но принципът на колективната отговорност е такъв, че и невинни и виновните попадат под ударите.
Тук трябва да разберете едно – това са законите на войната. И колкото и жестоко да звучи, но екзекуцията на военнопленници съвсем не е същото като убийството на невъоръжени цивилни. Военнопленниците могат да бъдат ликвидирани, защото просто няма къде да бъдат оставени. Вие се биете, вие сте в обкръжение и имате няколкостотин или хиляди военнопленници в ръцете си – хора, които са се борили срещу вас с оръжие. И във всеки един момент те могат да бъдат освободени, да вземат отново оръжие и да се бият срещу вас. Много често репресиите срещу пленниците са цинична, ужасна механика на войната. Следователно, повтарям, екзекуцията на военнопленници, независимо от мнението за това, и избиването на цивилно население са качествено различни неща.
Според вас Русия направи ли някакви изводи от случилото се в Сребреница? И като цяло не само Русия, но и например руските войници в републиките в Донбас? Сега обърнаха внимание на подчертано цивилизованото отношение към украинските военнопленници в Донбас, което не може да се каже за отношението към руските военнопленници от противоположната страна.
Русия си направи много добри и правилни изводи от Чечения. Русия осъзна колко е важно да записва всяко свое действие, колко е важно да предотврати всякакви прояви на хаос, лична инициатива, действия, които излизат извън рамките на правилата. Колкото и емоционално да е настроението във войските.
И – да, Русия води всички войни от последните десет години, включително и в Сирия, изключително от позициите на високоцивилизована държава. Ако говорим за Донбас, тогава има обратен пример: как украинската страна се отнася към военнопленниците и как се отнасят с военнопленниците в републиката - това е очевидно, според мен, за всички.
Донбас, въпреки факта, че защитава дома си, земята си, въпреки че е страдаща страна, поддържа хуманно отношение към пленниците. В Украйна, дори ако пленниците доживеят до момента, в който ще попаднат дълбоко в тила, се превръщат в нищо, те изпадат в неизвестното и съдбата на много малко става известна.
Провокациите, която се случиха в Донбас с малайзийския “Бойнг” и скорошната „обстрелвана“ детска градина на територията, окупирана от украинците, не са ли поредната серия от Сребреница?
Това трябва да се приеме много спокойно. Това е психологическа война. Информационна война. Украйна, която блъска Донбас през всичките тези години, се възползва от това, че Западът я подкрепяше по всякакъв начин в пропаганда, а сега, при засилването на ударите, се опитва да играе на сигурно.. И изглежда като професионален просяк, демонстриращ пред другите своите фалшиви рани, язви.
Защо Русия сега активно подкрепя Сърбия и босненските сърби, като не позволява да им бъде лепнат западният пропаганден етикет на „извършили геноцид“?
От желанието за историческа истина. Защото добре осъзнаваме колко скъпо излиза пренаписването на историята. Тогава историята започна да стреля. А снарядите от миналото са много тежки, достатъчно е да си припомним липсата на какъвто и да е документ за неразпространението на НАТО на Изток. В началото на 90-те години за това се говореше като за нещо естествено, но днес ни обясняват, че такъв документ няма.
И тук - ако историческата истина не бъде запазена сега, то десетилетия по-късно ще има само една "истина", че в Югославия "сърбите са потомци на нацистите, които са се опитвали да избиват цивилното население", и следователно във всеки случай те ще грешат. И така или иначе срещу тях ще се води най-малкото информационна кампания.
Превод: В. Сергеев