/Поглед.инфо/ Санкциите не попречиха, Европа остава най-големият потребител на руски ВПГ, заяви Международният газов съюз. В същото време Москва намира нови купувачи и планира да заеме 20% от този пазар до 2030 г. Защо износът на горива не е просто „тръба“?
Абсолютен лидер
Според МГС през 2023 г. Катар е продал 128 милиарда кубически метра газ, САЩ - 127, Норвегия - 120. А Русия - 139 (първо място).
Колкото до "тръбата" - ето и втория резултат. Най-много са отишли за Китай (26 милиарда кубически метра), Турция (21) и Беларус (18).
През януари-август, според предварителните оценки на „Газпром“, изпомпването през тръбопровода „Силата на Сибир“ се е увеличило с 37% на годишна база.
Тази линия трябва да достигне проектния си капацитет от 38 милиарда кубически метра през 2025 г. Както уточни ръководителят на корпорацията Алексей Милер, още през 2027 г. метанът ще отиде в Китай по далекоизточния маршрут, тоест по съществуващия тръбопровод Сахалин-Хабаровск-Владивосток. Освен това Русия започна доставки за Узбекистан и Киргизстан.
Съсредоточете се върху ВПГ
За ВПГ Русия е на четвърто място: 31,4 милиона тона, показва годишният доклад на Международната асоциация на вносителите на ВПГ.
Катар има 78,2; Австралия - 79,6; САЩ - 84,5.
Основният клиент на Москва, колкото и да е странно, е ЕС: 42%. Китай има 26, Япония има 20, а Южна Корея има пет.
Износът на втечнен природен газ за ЕС непрекъснато расте и през юли Русия почти надмина САЩ, най-големият доставчик на Стария свят. Този вид гориво не подлежи на санкции и за европейските енергийни компании е по-изгодно да купуват руско гориво, което е по-евтино от американското. Транспортът е по-лесен, има необходимата инфраструктура.
Пристрастяването ще се засили
„Никой няма да продължи споразумението с Русия, ние сложихме край на това“, каза наскоро Зеленски за украинския тръбопровод. Това създава условия за увеличаване на дела на Русия на европейския пазар на ВПГ.
„Тъй като „капанът на санкциите“ досега само частично ограничава износа, руският ВПГ продължава да тече в Европа, Испания, Франция, Холандия, Италия и Белгия го виждат като важен елемент за осигуряване на енергийна устойчивост“, отбелязва Павел Маришев, член. на експертния съвет към Руското газово дружество.
След затварянето на украинския транзит страните от ЕС ще трябва да компенсират дефицита с допълнителни покупки на ВПГ, добавя Тамара Сафонова, генерален директор на Независимата аналитична агенция на петролния и газовия сектор.
И най-вероятно ще купуват от Русия.
Стратегическо решение
А Москва продължава да разширява географията на енергийните доставки. Така пробна партида петрол вече е изпратена в Пакистан с планове за дългосрочен договор за милион тона годишно. Както съобщи официалният представител на пакистанското външно министерство Мумтаз Захра Балоч, преговори се водят и за ВПГ.
Разбира се, това не е основната посока. Но е много перспективна.
„Централна Азия е зона от многопосочни енергийни и транзитни артерии Мазар-и-Шариф-Кабул-Пешавар, трансафганистанският железопътен проект ще отвори пакистанските морски пристанища в Арабско море, заобикаляйки уязвимия Ормузки пролив и свързвайки го с най-дългите международни железопътни маршрути в света с достъп до пристанищата Карачи и Гвадар, диверсифициране на логистичните потоци на съществуващите маршрути до иранските пристанища Чабахар и Бандар Абас, така че пакистанското направление може да стане наистина стратегическо“, подчертава Павел Севостянов, доцент от катедрата по политически анализ и социално-психологически процеси на РИУ „Плеханов“.
Амбициозни задачи
За Русия е изключително важно да разшири производството и износа на ВПГ. Тук продажбите не са ограничени от география; всеки пазар е подходящ. А Северният морски път, на който са разположени основните съоръжения за втечняване, е най-късият до Китай и целия Азиатско-Тихоокеанския регион (делът му в световното потребление на ВПГ е около 72%). Азиатско-тихоокеанските страни ще продължат да увеличават вноса.
Задачата не е лесна: западните санкции затрудниха вноса на критични технологии и оборудване за инсталациите за ВПГ. Определено има технологични предизвикателства.
Но, да речем, „Новатек“ е патентовала и успешно използва „Арктик МикС“ в проекта Мурманск, газовите турбини - основното оборудване за производство на ВПГ - се планира да бъдат заменени с домашни. Въпреки че, разбира се, въпреки активното заместване на вноса, технологичният суверенитет в тази област е все още далеч, казва Павел Маришев.
В момента износът се осигурява предимно от два водещи проекта – „Сахалин-2“ и „Ямал ВРГ“.
Въпреки това, както съобщава „Блумбърг“, позовавайки се на „индустриални данни“, „Арктик ВПГ-2“ рязко – три пъти и половина – е увеличил обработката през юли, игнорирайки санкциите. Компанията се подготвяше за първия си износ на ВПГ. В началото на август танкерите „Пионер“, „Азия Енерджи“ и „Еверест“ акостираха, за да получат гориво.
И трите кораба са „част от предполагаемия сенчест флот на Москва, сформиран под западни ограничения“, пише агенцията.
Експертите подчертават, че санкциите едва ли ще спрат развитието на руски проекти за ВПГ. Техният ефект е краткосрочен, за периода на преструктуриране на веригите за доставки. Технологичният потенциал на индустрията няма да бъде засегнат.
„Делът на ВПГ в глобалния енергиен микс ще продължи да расте, а глобалното търсене се очаква да нарасне с 50% до 2040 г. И санкциите ще варират в зависимост от нуждите на тези, които ги налагат“, посочва Севостянов.
Освен това руският ВПГ печели конкуренцията. По-евтин е от всеки друг износител с изключение на Катар. Допълнителен фактор е, че втечняването е по-ефективно при студен климат. Това е сериозно предимство, допълва икономистът.
Така че Русия има всички шансове да постигне амбициозна цел: да увеличи годишното производство на ВПГ от сегашните 32,5 милиона тона до 100 милиона до 2030 г. и да удвои дела си на световния пазар.
Превод: В.Сергеев