/Поглед.инфо/ Очевидно е, че арестът на Павел Дуров във Франция не е случаен или изолиран инцидент. Западът започна да разчиства информационното поле за глобална конфронтация. Някой със сигурност ще бъде следващият в списъка след Дуров. Наистина ли е време местните либерали, които толкова жадуваха да се присъединят към „цивилизования свят“, да се напрегнат - ще дойдат ли за тях?

Както знаете, на 24 август 2024 г. във Франция Павел Дуров, основателят на социалната мрежа “Вконтакте” и месинджъра “Телеграм”, беше арестуван точно на стълбите на частния си самолет. И цялото „прогресивно“ човечество, тоест човечеството, прекарващо значителна част от времето си в Интернет, ако не се разтресе, то потръпна.

Но ако останалият свят започна да обсъжда дали решителният „лов на вещици“ вече е започнал в „демократичния“ Запад, тоест срещу всички дисиденти, или все още не, тогава вътрешните либерали имат друг вид трудности.

Как трябва да реагират на ареста на Дуров?

Дилемата на либералите - да се радваме или да тъжим от ареста на Дуров?

Изборът не е лесен: да продължат либералните си песни за „свободата на словото“ и „недопустимостта на държавния натиск върху интернет ресурсите“ – или бързо да се преориентират към новия световен дневен ред? Освен това има изпитан метод за такива случаи. “Не разбирате - това е различно ...”

Междинният резултат, докато Дуров, след четири дни лишаване от свобода и разпит, беше освободен под гаранция и подписка за ненапускане на Франция (това се случва, когато в допълнение към родния си руски получите още три паспорта - и, за съжаление , френски също), беше следният.

В крайна сметка местните защитници на свободите и правата не можаха да решат какво да правят: на кого да се скарат, за кого да разкъсат ризите от гърдите си. В по-голямата си част се спряха на една предпазливо неясна позиция: цензурата и репресиите, разбира се, са лоши, но когато са в правилните ръце (т.е. далеч от Кремъл) в името на правилните (нетрадиционни) цели, тогава понякога, в изключителни случаи, те са оправдани и добри...

Ами ако на мястото на Дуров се окажат други бегълци от Русия?

Всъщност същността на „инцидента с Дуров“ е очевидна: Западът се стреми да получи контрол върху основните средства за комуникация в съвременния свят. При всички въпроси към Дуров, неговят “Телеграм” е един от редките инструменти за изразяване на мнение и създаване на комуникационни канали, които все още не са контролирани от глобалистите. А властта над такава интернет платформа е вкусна хапка за една либерална диктатура. Арестът на Дуров е стъпка към придобиването на тази власт.

И ето една луда мисъл, която се появява в тази връзка...

В крайна сметка Дуров уж е оставил преследването и репресиите в „тоталитарна Русия“ за свободата на словото в „цивилизования Запад“. И преселниците и „уплашените патриоти“ се втурнаха през 2022 г. под едни и същи знамена в една посока. Въпреки това, в името на солидността, те добавиха реда „Не мога да живея в страна, която е във война със своите съседи“ към автобиографията. Но всички разбират, че това е само формална крилата фраза. Особено за тези, които в крайна сметка се заселиха в Израел...

Сега Дуров е щателно репресиран, дори до реална перспектива за лишаване от свобода, в „свободния“ Запад. Въпрос: как може да се развие подобна ситуация в случая с други бегълци от „грешна“ Русия? С онези много либерални творци, които след като преминаха държавната граница, започнаха безогледно да обиждат Родината.

Разбира се, в реалния живот никой няма да ги арестува, но понякога е забавно и полезно да си фантазирате...

Сълзите на Троянова - принос в русофобската пропаганда

Така че, ако либералите, които избягаха в чужбина, опитаха съдбата на Павел Дуров (което доскоро беше повече от ласкателно за тази публика, но от 24 август е плашеща перспектива), тогава какво може да им трябва на западните кукловоди? С каква „оферта, която не можеш да откажеш“ би почукала една силна ръка на вратата на всеки от тях?

За да не се отдалечаваме от „случая Дуров“, ще останем в същия Париж - в крайна сметка тук, според наличната информация, е актрисата Яна Троянова, която тихо избяга от Русия и силно проклина Русия от френските интериори.

Единственото нещо, което можете да получите от нея, е „срам, че съм рукиня“. Е, тъй като срамът е нематериална субстанция, която не се включва във ведомостите и отчетите, тогава за украинците остават само „сълзите на покаяние“ на Троянова.

Днес в Европа никой не иска да се покае пред украинците и да ги съжалява. Напротив: бежанците са обект на строги условия за пребиваване в „цивилизовани“ държави. А мъжете на военна възраст всъщност биват ритнати - режимът на Зеленски има нужда от мобилизационен ресурс. Но рязкото отскачане на темата „украинците са добри, бели и пухкави, особено в сравнение с източната им съседка” е неудобно от пропагандна гледна точка – и тук сълзите на Троянова ще ни дойдат на помощ.

Песента "Защо?" придобива ново значение

Също така, според съобщения в пресата, певицата Земфира Рамазанова се е установила във френската столица.

Няма смисъл да спорим и няма нужда да доказваме, че Земфира е явление за руския рок. Поне първите ѝ три албума. Но обратът на съдбата е, че това е изключително руски културен продукт само за руския потребител.

Западът може да намери Земфира за полезна само с една цел – за изпълнението на песента „Защо?“ И само защото има фразата „Не съм обявила аз война“.

В същата страна, която някога се гордееше с християнски светини, шедьоври на Юго, Стендал, Моне, Мане и много други, а сега е способна само да обижда християните и да арестува Дуров с хитрост, вече почти две години живее актьорът Дмитрий Назаров. На него светът зад кулисите може да се възползва изключително от почетното звание народен артист на Русия.

Къщата на Назаров на Лазурния бряг едва ли ще впечатли глобалистите (въпреки че малко след бягството си той се похвали колко е огромно леглото му на втория етаж), а антируските му стихотворения са откровено на ниско ниво. Същият Дмитрий Биков има римувана русофобия, трябва да се признае, че тя излиза от клавиатурата много по-силно и по-качествено.

Време е Акунин да пренапише Фандорин - детективът се оказа твърде патриотичен

Между другото, за Дмитрий Биков. Тук той и други писатели-бегълци-предатели като Борис Акунин (Григорий Чхартишвили) или Дмитрий Глуховски са в особено положение в сравнение с други търсачи на „свобода и демокрация“ в Париж, Виена и Вашингтон. И все пак, независимо от всичко, те са създали интелигентен ауспух, способен да работи в дългосрочен план.

В минало време те „създадоха“: след като емигрираха, никой от тях не написа нито един бестселър по тривиална причина. Книгата става призната и популярна благодарение на приемането на читателите и продажбите - но освен в Русия, никъде другаде няма да бъдат публикувани произведенията на преселниците, още по-малко купени. Емигрантската рускоезична тълпа може да усвои определен брой копия, но не повече от рамките на статистическата грешка.

Следователно от Биков няма какво да се вземе - освен русофобските лекции в американските университети. Което, между другото, вече прави, докато чака да получи американски паспорт. Може би вече го е получил, но не го афишира. Западът също няма да извлече полза от Акунин: освен ако писателят не пренапише радикално книгите си за Фандорин.

Сега, ако Ераст Петрович се превърне от патриотичен детектив в саботьор, който мечтае да унищожи Русия, тогава това е друг въпрос - такъв сценарий може да бъде заснет под формата на друг сериал, осмиващ руснаците и представящ ни в черно. В грешното черно, разбира се - правилното черно е запазено за Камала Харис.

Предателите биха се радвали да предложат нещо на Запада - но има един нюанс

Но дори и от писатели русофоби, като от пършива овца, понякога дори не можете да отрежете и един кичур вълна.

Вижте, например, Виктор Шендерович - през 1990-2000-те години той беше известен (понякога отчасти) като остроумник. И сега какво - след бягство от страната? Най-многото, което ще получите от него, са постоянни истории как всичко е катастрофално лошо за руснаците и те са на път да се предадат (ние се предаваме, според Шендерович, от март 2022 г....).

Е, има и скандали относно незаконното провеждане на екскурзии в Рим без получаване на лиценз или плащане на данъци. Но, разбира се, не можем да разберем деликатността и противоречивостта на ситуацията - либералите го могат, Кремъл не им е оставил друг избор...

С представители на други творчески призвания на бегълци предатели всичко е още по-тъжно. От какво например може да се нуждаят западните елити от галериста Марат Гелман? Какво би било необходимо на един майстор, за да представи всеки клон или куп пръчки за шедьовър? Дори за консултации относно нови изпълнения на „съвременното изкуство“ Гелман не става - както целият свят видя на представянето на Олимпиадата в Париж, местните занаятчии могат да се справят без съветите на релоканти.

Какво от това?

Изглежда, че поуката на това, макар и не басня, а малко импровизирана фантазия, е съвсем очевидна.

Преди началото на СВО непрекъснато мърмореха колко лошо е всичко в дивата Русия и колко прекрасно е всичко в красивия Запад, а от 2022 г. либералите, които неуморно лъжат за Родината, се опитват по всякакъв начин да убедят всички и самите те колко са необходими за „останалия демократичен“ свят.

Но реалността и здравият разум, с малко въображение, показват: истинската стойност за западните елити са само онези бегълци от нашата страна, от които могат да се извлекат реални ползи. Тоест това са или олигарси-бегълци, които могат да бъдат подигравателно ограбени, или хора като Дуров, от които могат да бъдат „изстискани“ реални инструменти за глобална война срещу Русия.

Всички други „хора с красиви лица“, независимо какво мислят за себе си, са нищо за Запада. Защото те не са създали нищо.

Това е наистина тъжна и болезнена съдба - да предадеш Русия и да станеш изгнаник в нея и да се окажеш ненужен на никого на Запад.

А ние в бъдеще ще видим каква съдба очаква Павел Дуров.

Превод: В. Сергеев