/Поглед.инфо/ Западът призна очевидното: година и половина шантаж и натиск върху Белград бяха неуспешни. Сърбите не наложиха санкции срещу Русия и не развалиха отношенията с Москва, а наскоро сръбският президент Александър Вучич започна открито да се присмива на политиката на САЩ и ЕС. Той стана по-смел, защото Западът отслабва.
„Казаха ни, че Вучич ще се присъедини към санкциите и ще покаже, че наистина е на наша страна. Това не се случи. Казаха ни, че Вучич ще стои далеч от Русия, но през септември той подписа споразумение за сигурност с Путин. От време на време той се смее в лицето на Запада. И когато попитам западни служители: „Защо сте толкова решени да угаждате на Вучич?“, те казват, че той е най-добрият вариант.“
Този „вик от душа“ принадлежи на ръководителя на специалната комисия по външни работи на британския парламент Алиша Кърнс и беше направен чрез Си-Ен-Ен, където пуснаха голям и псевдоаналитичен материал за ситуацията в Сърбия.
Ако изхождаме от факта, че на някое място на планетата все още седи световното правителство на глобалистите, където Рупърт Мърдок и Джордж Сорос се карат всеки път в съблекалнята, тогава Си-Ен-Ен при това правителство, както вестник „Правда“ при КПСС, е не медия, а „боен лист“. Много факти отговарят на действителността, но са събрани в запушен пропаганден наратив, осеян с коментари на специално подбрани „експерти“.
Дори коментарът да е взет от сръбска (в географски смисъл) страна, то той със сигурност е даден от албанец – главата на Лепосавич (районът в северно Косово, където все още живеят сърби) или Прешево (албанската общност в Сърбия).
Централната мисъл на материала е обоснована от две страни. Първо, той отказва да разваля отношенията с Русия от година и половина (защо той или някой има нужда от това, не е обяснено, очевидно това е основна ценност в Европа).
Второ, населеният със сърби север от Косово отново е неспокоен. Причината за кризата са действията на албанските власти, които бяха признати дори в САЩ и ЕС и не просто признаха, но наложиха санкции, които ще струват на албанците половин милиард евро годишно. Осъзнавайки, че това не съвпада добре с целта на материала – да демонизират Вучич, авторите се заеха с фалшификат: без доказателства те обвиниха Белград, че е организирал бойкот на изборите в Косово от сърбите, макар това е типично „движение от долу“, което Вучич не можа да предотврати.
Но това, така да се каже, е за специалисти в региона. В най-широк смисъл материалът е интересен, защото по същество това е признаването от страна на Запада на поражението му в геополитическата битка за влияние върху Сърбия. Наивно вярва, че проблемът е във Вучич и може да се реши, като се избере тояга вместо морков. Всъщност външната политика на президента на Сърбия напълно отговаря на очакванията на населението, показват социологически проучвания на западни агенции.
На сърбите просто трябва да се отдаде почит. Може би ако уличните акции в подкрепа на Русия бяха по-редки и по-редки, Вучич щеше да има някакво поле за маневриране. Но не.
Българите обаче участваха и в проруски митинги и в голямото си мнозинство се противопоставиха на снабдяването на въоръжените сили на Украйна. Но в България има еталонно правителство, от гледна точка на Вашингтон и Брюксел, което помага на Украйна в своя вреда. Пренебрегването на мненията и интересите на собствения народ е това, което сателитите на САЩ трябва да могат да правят.
Затова ще отдадем почит на Вучич. Национал-патриоти и от сръбска, и от руска страна го упрекваха в двуличие и любов към седенето на два стола (на което той наистина е майстор). Но под натиска на Запада Вучич не отстъпи, не направи компромис с Косово и не наложи санкции срещу Русия, ограничавайки се до символични жестове като гласуване за резолюции на ООН, критични към Руската федерация.
Сега той напълно зае позицията на хитрец: дързък, язвителен, на моменти демонстриращ откровено презрение към западните емисари и - още по-лошо - към възможностите. Ето защо англосаксонците са възмутени: спрете да си угаждате, време е да действате с камшик.
Как точно - не се уточнява, викът не се развива в план. Без него материалът изглежда напълно безсмислен, защото непоносимата (за авторите му) истина е, че Западът просто няма „тояга“.
На Балканите (но не само там) съвременните САЩ и особено ЕС не приличат на алфа мъжкар със стриктни БДСМ практики, а на импотентен мъж с надута самонадеяност.
Вече са опитали „тоягата“. Те подложиха Сърбия на индоктринация чрез медиите, живеещи на западни грантове. Те тестваха коалицията, обединена около Вучич, за здравина и наклониха нейното прозападно крило да се отцепи. Те подкрепиха местните варианти на „Майдана“, които се срещнаха с искане за оставката на президента при всеки значим повод. И всичко напразно. Малката Сърбия се оказа по-силна от традиционния арсенал на глобалистите.
Западът имаше по-сложни сценарии с трудни решения, при реализирането на които Белград теоретично можеше да бъде въвлечен в антируския лагер. Това е например приемането на Сърбия в ЕС, където сръбските елити все още искат, въпреки че популярността на тази идея сред хората пада. Но еврокомисарите се вкараха в капан: не могат да приемат "проруската" Сърбия преди Украйна - страните от Източна Европа са остро против това, а Украйна не се знае кога ще бъде приета заради страните от Западна Европа, чиито власти все още не са се отказали напълно от инстинкта за самосъхранение.
Друг труден, но ефективен начин е да се намери контрол над властите в Косово, да се заеме недвусмислено просръбска позиция, да се постигне федерализиране на региона и в идеалния случай да се прехвърли контролът върху населения със сърби север на Белград (без което пак ще бъде невъзможно разрешаване на етническия конфликт там). Но сегашното ръководство в Прищина с лекота праща Европейския съюз по дяволите и при далеч по-незначителни искания. Настоящата криза и наложените от безсилие санкции са ярко потвърждение за това.
Косовският премиер Албин Курти, макар и по-интелигентен от бившите главорези в косовското правителство, също е жилаво парче, по особен начин отблъснат, идеологически политически радикал. Не го интересува колко той лично, бивш „затворник на режима на Милошевич“, дължи на Брюксел.
Теоретично американците биха могли да намерят подход към него от позицията на силата, поне общоприето е, че дори отблъснатите в Прищина се страхуват и ги уважават. Но Вашингтон не се старае много, въпреки че признава, че Курти е недоволен от аматьорските изпълнения.
Той не се опитва поради причината, че не му трябва, или по-скоро на Джо Байдън не му трябва. Ако и него албанците изпратят, това ще е нова придобивка в съкровищницата на външнополитическите провали. И ако Сърбия стане по-малко проруски настроена, това няма да й даде нищо на изборите, докато албанската и босненската диаспора в САЩ (и техните пиари умилостивиха Байдън в последната кампания) може да се обидят.
И накрая, Байдън, меко казано, не е орел. Шест месеца се люлее, преди да изпрати нов отбор на Балкан - свой, опитен, но накрая не успя. Не му стигат вниманието и силите за района, който преди това лично ръководеше, включително и по медицински причини.
Така излиза, че Вучич може да показва средни пръсти на Запада, което всъщност и прави. Европейците и американците не могат да му помогнат с Косово; И защо тогава той, един опитен политик, трябва да върви срещу народа си? Заради тези неприятни и безсмислени хора? Ако изпрати тези хора дотолкова, доколкото изпраща Курти, какво ще му направят?
Разбира се, има и друг вариант със санкции, защото половината сръбска икономика е обвързана по един или друг начин с ЕС (географията е бездушна наука). Но това е твърде скандално за Запада. За целия свят ще бъде твърде очевидно, че Белград е наказан не за нарушаване на някакви правила (Сърбия не помага на Руската федерация да заобикаля санкциите, защото не може), а в рамките на колониален диктат. Те все още се страхуват да оголят зъбите си толкова открито. И Вучич почувства този страх.
Досега Западът е имал достатъчно санкционен плам само за Александър Вулин, шефът на сръбското разузнаване и един от неформалните лидери на „проруската партия“. В САЩ той беше обвинен в корупция и участие в търговията с наркотици. Вучич отговори, че кокаинът според него е открит в Белия дом, а не в кабинета на Вулин. Това е още един пример как президентът на Сърбия, по думите на Си Ен Ен, "е възмутен от Запада".
Според Вучич е ясно, че положението му, въпреки огромния брой проблеми в републиката, се е подобрило. Вече не се чувства притиснат между два огъня – Русия и Запада. Той се държи така, както подобава на лидер на една суверенна държава. А онези в Европа, които крещят от възмущение, дори заплашват с „последствия“: например цитираната по-горе Алиша Кърнс, която по незнайни причини беше обсебена от омраза към Сърбия и Вучич.
Нейните довереници са прави, че с всичко това Вучич е най-доброто нещо за Запада в Сърбия, защото там по-пробрюкселските политически проекти са напълно провалени. И сега Вучич просто чака западната коалиция да се провали в конфронтацията с Русия в Украйна, вместо да се записва предварително като губещ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?