/Поглед.инфо/ За първи път тезата за конфронтацията между еднополюсния и многополюсния свят беше издигната през 2000 г. от бившия министър-председател, министър на външните работи и директор на Руската служба за външно разузнаване Евгений Примаков. Оттогава очертанията на световната криза стават все по-ясни: безкрайни санкции, които по вина на Запада доведоха в неговите страни до недостиг на енергия, липса на храна и вода, инфлация, климатични проблеми и прочее. Един от спусъците за тази криза на Запад се нарича специална военна операция на Русия в Украйна.

И наистина, военната спецоперация на Русия промени световния ред, където вече няма място за господство на Запада, смятат някои експерти. Новата му структура, според тях, вече е започнала да се оформя и да придобива бетонови контури. Процесът на формиране на нова реалност, който все още не е толкова забележим поради определени интереси на световната политика, включва основни промени в световния ред. И някои западни медии вече започнаха да разпознават, че на планетата се появява нова общност, която в много отношения превъзхожда западната. По-специално, това директно заявява журналистът от Си-Ен-Ен Ф. Закария, който смята, че в близко бъдеще САЩ ще загубят статута на световен хегемон.

Катастрофа на „Пакс Американа“

Във връзка със сегашната ситуация Западът, воден от САЩ, трескаво се опитва да запази контрол над себе си, но това му се отдава с голяма трудност. Еднополюсният свят на „Пакс Американа“ се пука по шевовете и според много експерти у нас и в чужбина опитът да се спаси чрез по-тясно сплотяване срещу Русия не е нищо повече от „гасене на пожар с керосин“.

Говорейки за ролята на Съединените щати в съвременния свят, известният британски философ и социолог З. Бауман смята: „Никой не може да се счита за наистина незаменим. Дори и най-привилегированият статус може да бъде временен и да се промени внезапно." Перспективата за живот и действие по чужди стандарти и модели, които водят до загуба на национална идентичност и идентичност, остава.

САЩ са свикнали да определят световните правила на играта и да ги променят в зависимост от ситуацията, виждайки своята мисия в това да бъдат на върха на управленската пирамида. Следователно неравенството в доходите, потреблението и жизнения стандарт само се увеличава, а това е изпълнено с крехки икономики, агресивни политики, регионална нестабилност и конфликти.

Тук си струва да си припомним думите на един от оттеглящите се „министри на пропагандата на световното правителство“ Хенри Кисинджър за уязвимостта на една всемогъща страна, за проблемите на един нов ред, в който Америка няма да може да доминира в света: „Трябва да не застрашава собственото си величие, като таи илюзии за границите на своите възможности. Световното лидерство е неразделна част от силата и моралните ценности на Америка, но не включва привилегията да се преструва, че Америка прави услуги на други нации, като се съюзява с тях, или има неограничена способност да им налага волята си, лишавайки ги от благосклонност“.

В същото време в експертната общност непрекъснато се водят активни спорове колко време ще продължи процесът на трансформация на световния ред и какво ще се случи на международната арена до окончателното установяване на многополюсен свят. Много наблюдатели са склонни да вярват, че в резултат на тези тектонични промени светът може да потъне в хаос.

Ако не САЩ, то безполюсност?

Поради факта, че днес Съединените щати не могат да се справят с ролята на единствения полюс на световния ред, светът навлезе в период на несигурност и повишени рискове, които се влошиха особено след началото на специалната операция на Русия.

В книгата си „Световно объркване: американската външна политика и кризата на стария ред“ Р. Хаас, бивш съветник на Барак Обама и президент на Съвета за външни отношения, въвежда концепцията за свят без държави или безполюсен свят в научно обръщение. „Трябва да бъде създадена система на световно управление и суверенитетът да бъде премахнат. Нациите трябва да бъдат готови да предадат суверенитета на световните структури. Това вече се случва в търговската сфера“, твърди той. И още: „Моментът на еднополюсност“ в американската политика приключи. Международните отношения през този век ще се определят от ситуацията на безполюсност. Властта ще бъде разпръсната, а не концентрирана, и значението на националните държави ще намалее, тъй като недържавните участници стават по-силни. Но това по никакъв начин не заплашва САЩ. В условията на преходния период Вашингтон все още е в състояние да държи курса за по-безопасен свят в свои ръце.

Този век безполюсността ще се превърне в основна характеристика на международните отношения: не една, две или дори няколко държави ще доминират, а десетки актьори, способни да оказват различни влияния върху състоянието на нещата в света. Новата ситуация е коренно различна от тази в миналото и представлява основна промяна в подреждането на силите.

Но настъпването на ерата на безполюсността повдига редица важни въпроси. Как се различава от другите форми на световния ред? Как и защо се е появило? Какви са възможните последици от неговата работа? И как трябва да реагира Русия на появата на тази форма?

За разлика от многополюсността, която предполага няколко ясно дефинирани полюса или центрове на сила, безполюсната международна система се характеризира с наличието на множество центрове със значителна сила.

Многополюсен световен ред може да се основава на сътрудничество, дори да приеме формата на „концерт на силите“, когато няколко големи държави работят заедно, за да създадат правилата на играта и да разработят мерки за въздействие върху онези, които ги нарушават (Виенската система на международните отношения е ярък пример). Многополюсният свят може също да бъде по-конкурентен и базиран на баланс на силите или изпълнен с риск от конфликт, когато този баланс бъде нарушен.

Безполюсният свят днес не е резултат само от възхода на други държави и организации или от провалите и неразумните стъпки на Съединените щати. Липсата на полюси е неизбежна последица от глобализацията. Тя увеличи обема, скоростта и значението на трансграничните потоци – от наркотици, електронна поща, парникови газове, промишлени стоки и хора до телевизионни и радиосигнали, вируси (виртуални и реални) и оръжия.

Глобализацията увековечава неполярното разстройство и го прави по-широко разпространено, което ще има предимно негативни последици за повечето държави, включително Русия. С толкова много участници, които притежават значителна власт и се опитват да влияят, е по-трудно да се организират колективни действия и да се накарат международните организации да работят. По-трудно е да се контролират десетки актьори, отколкото само няколко. Ярко потвърждение на тази истина е невъзможността навреме да се постигне споразумение за създаването на Транстихоокеанското партньорство.

Въпреки това, въпреки че настъпването на ерата на безполюсността е неизбежно, естеството на тази форма не е предопределено. Парафразирайки думите на теоретика на международните отношения Х. Бул, може да се стигне до извода, че глобалната политика навсякъде по света е смесица от анархия и организация. Освен това анархията е призната за водеща сила в развитието на международните отношения. „Анархията” се тълкува като липса на световно правителство, единна върховна власт във взаимодействието на държавите. Въпросът е какво е съотношението на тези компоненти и каква е тенденцията.

Може и трябва да се направи много, за да се формира структурата на един неполярен свят. Редът няма да възникне от само себе си. Напротив, неполярният свят, ако бъде оставен на произвола, с времето ще стане по-хаотичен. Ентропията учи, че системите, състоящи се от голям брой актьори, при липса на външна намеса, са склонни да бъдат по-случайни и неподредени.

Неполярният световен ред усложнява дипломатическата дейност. Въпросът не е само в това, че има повече актьори в неполярния свят. Липсват предсказуемите, фиксирани структури и системи от взаимоотношения, които характеризират еднополюсните, двуполюсните многополюсните форми. Така съюзите до голяма степен ще загубят значението си, дори само защото изискват предвидими заплахи, ясни прогнози и ангажименти, а всичко това липсва в един неполюсен свят. Отношенията ще бъдат по-селективни и ще се изграждат в зависимост от ситуацията. Ще стане по-трудно да се определят други държави като съюзници или противници: по някои въпроси те ще ни сътрудничат, а по други ще ни се противопоставят. На преден план ще излязат консултациите и изграждането на коалиции по интереси, както и дипломацията, която при възможност насърчава взаимодействието и го предпазва от последствията от неизбежни разногласия.

Особено важно е да се предотврати безпорядъка в борбата срещу международния тероризъм, ако не искаме ерата на безполюсността да се превърне в ерата на съвременното Средновековие. Има много начини за отслабване на съществуващите терористични организации с помощта на разузнаване, правоприлагане и военни способности. Но всичко това няма да има ефект, освен ако не е възможно да се намали набирането на служители в тези организации и тяхното финансиране. Родителите, религиозните лидери и политическите лидери трябва да покажат неприемливостта на тероризма, като проявяват презрение към онези, които участват в терористични дейности. По-важното е, че правителствата трябва да намерят начини да интегрират изключените млади хора в обществото, а това не може да се случи при липса на политически и икономически възможности.

Ерата на глобализацията, която продължава в света през последните 40 години, започва да се заменя от "епоха на безпорядък и хаос", според проучване на „Дойче Банк“. Според прогнозата на автора на доклада Джим Рийд и неговите колеги укрепването на китайската икономика и нейното превес над американската се превръща в отличителен белег на новото време. Както предполагат анализаторите, конфронтацията между страните ще се развива предимно в икономическата сфера и на моменти ще наподобява отношенията между Вашингтон и Москва по време на Студената война. Авторите на доклада изтъкват, че „епохата на безпорядъка“ ще се характеризира с нарастваща инфлация, икономическо неравенство, засилена конкуренция между поколенията и нова технологична революция. Германските икономисти прогнозират, че "разстройството" ще определи новата ера за десетилетие или повече.

Концепцията за "контролиран хаос"

В геополитиката на САЩ теорията за „неполярното разстройство” е тясно свързана с доктрината за „контролирания хаос”, което е един вид инструмент за борба с световни проекти без правила за геополитическа власт в света. Целта е организиране на безсубектността в страната и установяване на световен ред в интерес на организатора (ползвателя) на "контролиран хаос".

Що се отнася до произхода на теорията на хаоса, нейната първоначална основна идея е следната: всеки еволюционен процес се изразява чрез поредица от промени на противоположни състояния - ред и хаос, които са свързани с фази на преход към хаос (смърт на структурата) и излизане от хаоса (самоорганизация). Засиленият научен интерес към проблема за хаоса се появява под влиянието на работата на И. Пригожин и И. Стенгерс „Ред от хаоса. Нов диалог между човека и природата”, публикуван на Запад през 1979 г. (преработен през 1984 г.).

Ключова фигура в развитието на геополитическата доктрина за „контролиран хаос“ е С. Ман, който започва кариерата си като служител на посолството на САЩ в Ямайка, след това работи в посолството в Москва, в отдела по въпросите на Съветския съюз и в Оперативния център на Държавния департамент, а от 1991 до 1992 година в продължение на една година отговаря за Русия и Източна Европа в кабинета на министъра на отбраната на САЩ.

Основната идея на "контролирания хаос" се крие в създаването на контролиран хаос в националните икономики и социалната сфера. Тази парадоксална концепция предполага, че икономическият и социалният живот на страните, станали жертви на тази война, се превръща в хаос. А самите агресори, контролиращи тези оръжия, държат под контрол хаоса във вражеския лагер, за тях това е целенасочено създаден специален ред.

Задачите на „контролирания хаос”: намаляване на населението, което не представлява интерес за организаторите на новия световен ред, отслабване/унищожаване на националните държави с прехвърляне на контрола им към транснационални корпорации, наднационални органи и организации, контролирани от инициаторите на лансирането на технологии за контролиран хаос, последвано от блокиране на субективността на развитието на страната.

За решаването на тези проблеми се използват различни методи за създаване на хаос на територията на държавата, включително: насърчаване на либералната демокрация, повишаване на жизнения стандарт на населението, особено на елитите, изместване на националната идеология и ценности, подкрепа за пазарни реформи. Организацията на контролирания хаос се основава на преструктурирането на масовото съзнание и мирогледа чрез суровото влияние на съвременните средства за манипулиране на цялата духовна сфера на човек с помощта на информационни и социокултурни технологии. В хода на това преструктуриране трябва да се постигне унищожаване на културата на солидарност, национално единство, унищожаване на способността на големи маси от населението да се съпротивлява, да се самоорганизира и развива. Основните инструменти са медиите, ТНК, частни фондации и организации, както и специалните служби.

Всъщност доктрината за "контролирания хаос" е нова форма на колониална политика, превръщането на редица държави в служебен придатък на "избрани" държави или общности. В същото време се предполагат и осъществяват неравноправни, хищнически отношения на стокообмена и присвояване на собствеността на „колонии“.

В резултат на това резултатът от прилагането на доктрината за „контролиран хаос” е организирането на „безсубектност” в страната или региона, което се насочва от влиянието на организаторите на „контролирания хаос”.

Колкото и дълго да продължават неполярният световен ред и „контролираният хаос“, този период ще бъде труден и опасен. Но насърчаването на по-висока степен на глобална интеграция ще помогне за постигане на стабилност. Създаването на централна група, състояща се от правителства и други участници, ангажирани с многостранността, би било значителна стъпка напред. Нека го наречем „консенсусна безполюсност“. Такъв модел няма да премахне безполюсността, но ще помогне за управлението ѝ и ще увеличи шансовете международната система да не се деградира и разпадне.

В навечерието на глобалните промени

Така през този век международните отношения претърпяват мощна трансформация, която променя природата, структурата и същността на световния ред. Структурата на международната система е обогатена с нови субекти, оспорващи правомощията и влиянието на традиционните държави и междуправителствени организации. Съответно същността на международните отношения претърпя значителни промени. Държавите, които са се стремели да реализират максимално своите интереси на основата на принципа на суверенитета, сега се стремят да навлязат в световната икономика и световната политика.

В променящия се свят Съединените щати губят своето военно, политическо, икономическо и морално превъзходство и не могат сами да реализират идеите за еднополюсен свят. За една някога могъща сила днес е важно да разбере не само какво иска да постигне, но по-скоро какво може да постигне, какво може да подкрепи една все по-фрагментирана коалиция, водена от нея, и с какво могат да се примирят техните съперници Русия и Китай.

Русия ще трябва да премине през епоха на турбуленции, трудно и нестабилно време, значително различно от реалностите на миналия ХХ век. В света се формират нови фактори на критичност. При тези условия са били и ще останат надеждни котви на стабилността за нашата страна: единството на многонационален народ, мощни въоръжени сили и успешна национална икономика, които трябва да отговарят на статута на Русия като велика сила.

Доколко всички ние, живеещи на тази земя, ще можем да решим проблема с изграждането на нов свят, каква ще бъде цената на премахването на противоречията, свързани по-специално с проблема за световния безпорядък, сега е трудно да се каже, но е ясно, че формирането на нов модел на международните отношения ще става много бавно, болезнено и скъпо. В същото време натрупаният досега опит в решаването на най-разнообразните и не по-малко сложни проблеми от днешния ни позволява да се надяваме, че в резултат на това желанието за създаване на благоприятна външна среда за развитието на държавите, растежа на техните взаимозависимостта ще надделее над всички негативни фактори и ще доведе до формирането на по-съвършени в сравнение с предишните модели на международни отношения.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели