/Поглед.инфо/ Африканският континент става все по-интересен за водещите световни сили и привлича вниманието със своите запаси от природни и човешки ресурси. Много страни и корпорации се конкурират силно за роля в африканския пазар на редки земни минерали, с който районът е богат. 30% от природните ресурси на планетата са концентрирани на континента, което означава, че борбата тук е сериозна.

Африканският континент днес е зона, в която се сблъскват главно интересите на американците и техните геополитически противници. Наскоро уебсайтът на VICE News публикува американски военни документи, които казват, че днес в Африка се водят около сто военни операции. Американското военно присъствие на африканска земя по отношение на броя на специалните сили е на второ място след Близкия изток. От 2008 г. насам САЩ са „представлявани” в Африка от Африканското командване (AFRICOM), което има 7 200 души личен състав. Изданието Intercept отбелязва, че Вашингтон разполага с 34 бази за сили за специални операции на разположение на континента. Икономически и военно САЩ се интересуват от запасите от въглеводороди и редки земни минерали (Южна Африка е на шесто място в света по запаси от редки земни минерали). Освен това напоследък кобалтът, манганът и хромът придобиват все по-голямо значение за стабилността на американския внос от Африка. Следователно е разбираемо желанието на Вашингтон да поеме контрола върху ресурсите в тези територии и да разшири зоната си на влияние, изразено в увеличаване на американските бази. Методите за информационна война, използвани от САЩ по света, работят добре в Африка. Докато AFRICOM с подкрепата на контролирани от Вашингтон медии разпространява фалшификати и дезинформация за присъствието на частната военна руска компания “Вагнер” в Северна Африка, в Тунис се появиха истински ЧВК от САЩ, за които американската и западната преса усърдно мълчат. Порталът “Тунис Телеграф” говори за движението на американската ЧВК “Енгилити” към Тунис, чиито бойци действително участват в специални операции в тази страна. Членовете на тази ЧВК вече са забелязани в редица от най-горещи точки в света, включително Афганистан, Кувейт, Босна, по-късно в Грузия, след това в Йемен, Филипините и Колумбия.

Тъй като технологичният прогрес продължава бързо да напредва, а съвременната икономика отчаяно се нуждае от ресурси, които по-рано не са били смятани за стратегически важни, редките земни минерали са се превърнали в основен приоритет за многонационалните корпорации, които „ловуват“ за тези ресурси в Африка, а броят на такива „ловци“ непрекъснато расте. Ето непълен списък на такива компании - “Тесла”, “Епъл”, “Гугъл”, “Тойота”, БМВ, “Дженерал Мотърс”, “Нисан”, “Форд”. Британската минна компания Rainbow Rare Earth започна да добива редки земи в Бурунди още през 2017 година. В Конго борбата за контрол над неговите природни ресурси привлече такива държави като Израел, Япония, Китай и САЩ. Въпреки това, не само Република Конго "страда", тъй като подобни борби се наблюдават във всички централноафрикански държави, включително Демократична република Конго и Централноафриканската република. Оказа се, че поне 64% от всички открити световни запаси от кобалт са разделени между гореспоменатите държави. Ако вземем общите цифри, показващи богатството на африканския континент, то те са наистина впечатляващи: 90% от платината, 64% от мангана, 50% от златото, 98% от хрома, повече от 30% от урана, 90% от световните запаси от кобалт. Според икономически анализатори световните цени на редките земни минерали рязко растат и днес те са поне 20 пъти по-скъпи от преди десет години.

КНР като динамично развиваща се държава, естествено не стои настрана от активното участие в разделянето на африканските ресурси. За разлика от Съединените щати, Китай действа с по-меки методи, като разгръща икономическата експанзия и развива политическото сътрудничество с африканските страни. През 2000 г. беше създаден Форумът за сътрудничество между Китай и Африка (ФСКА), който се провежда под формата на срещи на високо равнище с участието на държавни глави (веднъж на всеки три години, последователно в Китай и в африканските страни), където всеки път Китай обобщава резултатите от съвместни действия през последните три години и обявява нова програма за сътрудничество с африканските страни. Китайските инвестиции в икономиките на африканските държави възлизат на десетки милиарди долари, а оборотът им се увеличава само всяка година. Днес 53 държави на континента са установили дипломатически отношения с Китай и освен търговско и инвестиционно сътрудничество се развиват отношенията в областта на културата и науката. Пекин активно използва различни програми за подпомагане, включително облекчаване на дълга, техническо и хуманитарно сътрудничество, обучение на персонала и други. Известната китайска инициатива „Един пояс, един път“ не е подминала африканския континент. Към днешна дата 37 африкански държави имат споразумения с китайската страна по този проект, който осигурява притока на финансови ресурси към континента. По време на изпълнението на китайския проект "Един пояс, един път" някои африкански страни успяха да натрупат дълг към КНР, а САЩ и техните съюзници със сигурност се възползваха от това, за да започнат антикитайска кампания за дискредитиране на дейностите на Пекин на африканския континент и особено срещу китайската инициатива ... Като взема предвид настоящата ситуация с дългове на редица африкански страни към Китай, Вашингтон им предлага различни схеми за „освобождаване от плащания по дълга“, убеждавайки ги да откажат да сътрудничат с китайците, в замяна, предлагайки да отпишат дългове към западните страни (каквито африканските държави също имат достатъчно). Като цяло американците намекват на африканските държави, че китайският “Един пояс, един път” вече не е от значение и е по-добре да си сътрудничат със САЩ и техните съюзници. Насърчавайки антикитайската линия в Африка, САЩ постигнаха успех в няколко области. Например, в Кения има проблеми с напредването на проекта. Възникна въпрос за експлоатацията на железопътната линия Момбаса-Найроби (тази железопътна линия е важен елемент от африканската част от глобалния китайски проект), в изграждането на който са инвестирани 3,2 милиарда долара. На 18 юни, на срещата на високо равнище Китай-Африка, Си Цзинпин подчерта важността на транспортирането по нея през периода на коронавируса а още на 23 юни Апелативният съд в Кения постанови обявяването на договора за строителството на железницата за незаконен.

Финансовата и икономическа страна на сътрудничество между Китай и Африка се подкрепя от военно присъствие. През 2017 г. в Джибути се появи първата китайска военноморска база на африканския континент. Джибути, малка държава както по площ, така и по население (под 1 милион души), се намира на пролива Баб ел Мандеб, през който минава основният морски транспорт, свързващ Европа и Африка през Червено море. От търговска и икономическа гледна точка североизточният регион на Африка има голямо значение за КНР - на първо място, петрол, който китайците купуват в големи количества от Судан и Южен Судан. Износът на въглеводороди се извършва през Порт Судан на Червено море. Джибути за Китай е „морска врата“ към Етиопия, страна, чийто търговски оборот с Китай е 1,5 милиарда долара и която е една от петте африкански страни, които най-силно привличат китайски инвестиции.

Джибути има важно геостратегическо местоположение, затова там не са разположени само китайски, но и американски, японски, френски, немски, италиански, испански, саудитски военни контингенти. Съединените щати разполагат в Джибути най-голямата си военна база в Африка - “Камп Лимоние” (5000 войници). Китайската военна база в Джибути има 10 000 войници.

Различни оценки могат да бъдат дадени на военно-политическото съперничество между САЩ и КНР в Африка, но Вашингтон най-вероятно ще загуби икономическа конкуренция, тъй като обемът на китайските инвестиции е няколко пъти по-голям от американските.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели