/Поглед.инфо/ След преговорите в Москва, съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън обиколи столиците на трите държави от Закавказието – Азербайджан, Армения и съюзна на Вашингтон Грузия. Непредразположеният към компромиси Болтън пряко обяви целите на своето посещение – прокарването на интересите на САЩ по ключовите въпроси на сигурността. Едновременно с това се забеляза и активизация на Държавния департамент и на Пентагона в Централна Азия – в Таджикистан и в Узбекистан. Друг е въпросът дали им достига на практиците на американската експанзия в „сърцето на Евразия” ресурси за едновременна работа навсякъде в постсъветския свят.
В края на май, поздравявайки министър-председателя Пашинян за юбилея на „първата република” (съществувала 1918-1920 г.) Тръмп спомена, че в близко време се „откриват възможности за разрешаване на Карабахския конфликт”. Подобни намеци се съдържаха и в посланията, адресирани към Баку. Остава неясно дали става дума за вече изработена стратегия или за дипломатически импровизации, но едното не изключва другото.
В резултат на срещите лидерите на Армения и Азербайджан (в частност на скорошната среща на високо равнище на ОНД в Душанбе” е обявено за установяването между Баку и Ереван на оперативен канал за връзка. „Лидерите на Армения и Азербайджан във всеки момент могат да се свържат и да поговорят без посредничеството на Москва”, многозначително намекваха няколко коментатори. Завършващият своята мисия в Ереван посланик на САЩ Ричард Милс заяви: „всяко решение на Карабахския конфликт подразбира завръщане на „завзетите” от Азербайджан територии. Новото арменско ръководство, както и неговите предшественици, не са се отказали да водят преговори по „Мадридските принципи”, но те включват болезнени за Степанакерт и Ереван компромиси, в това число и по въпроса за определянето на международно-правния статут на Нагорни Карабах. Решението на Карабахския въпрос при условие за териториалната цялост на Азербайджан в съветските граници поставя азарбайджанската страна с едни гърди напред при всякакви срещи и преговори.
Пристигайки в Баку, Болтън напомни, че Азербайджан е „единствената страна, едновременно граничеща с Русия и Иран”. И макар и иранската тема и да не попадна в заключителното заявление след срещите, тя няма как да не е била обсъждана в по-широк контекст: всички ключови търговско-икономически партньори и близки съседи на Азербайджан – Русия, Иран и Турция се намират под американски санкции.
В Ереван преговорите с американски юрист-милитарист (чийто агресивен американски стил е добре известен на арменската дипломатическа служба) бяха не по-малко наситени, отколкото в Баку: Болтън говори със служебния премиер Никол Пашинян и с служебните военен и външен министър, с президента и с депутатите, свърза се с оглавявания от Армен Григориян Съвет за сигурност. Отношенията с Армения имат стратегическо значение за САЩ, заяви Болтън, не назовал, наистина, Ереван (за разлика от Баку) стратегически партньор на Америка. По-нататък съветникът на Тръмп подчерта: „Мисля, че сега е време да сме оптимисти, че Армения може да стане по-видима на световната Арена. САЩ смятат Южен Кавказ за стратегически много важен регион. Така че подобряването на отношенията с Армения е много важен приоритет за администрацията на САЩ”.
Болтън допълни, че за разрешаването на конфликта е нужно Ереван да минимизира външното влияние (чети: това на Русия). С нагорно-карабахския конфликт е тясно свързан въпросът с доставките на Баку и Ереван на руско въоръжение, което Болтън охарактеризира като допълнителен лост за натиск на Москва върху страните от конфликта. САЩ се стремят да прехванат този лост за себе си поне на равнище публична пропаганда. Американецът със свойствената си безцеремонност призова своите събеседници в Ереван да купуват продукцията на американския военно-промишлен комплекс: „Имаме ограничения, които Конгресът наложи върху САЩ от гледна точка на продажбата на (оръжие) на Азербайджан и Армения заради конфликта. Но има изключения. Заявих на министър-председателя, че ако става дума за руска военна техника, или американска, то ние бихме предпочели последното. Смятаме, че нашата техника при всеки случай е по-добра от руската. Затова ние искаме да разгледаме тази възможност. И мисля, че това ще увеличи възможностите на Армения, когато тя вече няма да зависи от една голяма държава.”
Преди това, намирайки се в Баку, Болтън заяви, че президентът може да изпълни своите пълномощия за преустановяването на приетата през 1992 г. от Конгреса на САЩ 907-а поправка в „Акта за поддръжка на свободата” ограничаващ помощта към Азербайджан от страна на Конгреса. Не е задължително изпълнителното разклонение на властта да се придържа към тази политическа линия… В много случаи различните президенти са прекратявали действието на това положение, за да проведат покупки и ние постоянно разглеждаме тази възможност, за да решим дали това е нужно”.
Директорът на Института по Кавказ Александър Искандарян смята варианта с продажбата на Армения на американско оръжие нереалистично: „Сътрудничеството между Русия и Армения в сферата на сигурността включва десетки договори и промяната на ситуацията така рязко е невъзможно. Оръжейните стандарти на НАТО и на Русия са несъвместими”. Може да се допълни, че Болтън има репутацията на един от най-твърдите привърженици на Израел – страна, която много години активно е развивала военно-техническо сътрудничество с Азербайджан.
Или като хумор, или като издевателство прозвуча заявлението на Болтън за „мащабната хуманитарна мисия” на американците в Сирия (в отговор на молбата да се коментира възможното изпращане в Сирия на арменски медици, сапьори и сътрудници на министерството на извънредните ситуации, съгласувано с Русия). Напомняме: на 13 октомври силите на проамериканската сила при налет върху провинция Деир ез Зор използваха боеприпаси с бял фосфор, което доведе до жертви сред гражданското население. В Армения неизменно подчертават, че мисията на Армения в Алепо, един от световните центрове на арменската общност, няма да включва военен компонент, но всички съгласувани с Москва действия на нейните партньори в Сирия ще доведат до шантажа на санкциите от страна на американците. Особено се отнася това до Иран. В интервю пред радио „Свобода” Болтън подчерта, че „иранската граница ще стане важен въпрос” в арменско-американските отношения, защото Вашингтон иска „да окаже максимален натиск върху Иран”.
Предвижда се Армения, за която Иран е най-близкия съсед и един от двата „прозореца” с външния свят, едва ли да се съгласи на отстъпки, които могат да станат самоубийствени. В последните години в Мегри се обособява съвместна икономическа зона между Иран и Евразийския икономически съюз, активен член на който е Армения. В заявленията на арменския национален комитет на Америка (АНКА – най-влиятелната влиятелна арменско-американска организация в САЩ) отбелязва необходимостта за работа със заинтересованите страни по този принцип, за да може регионалните санкции да не вредят на Армения.
Все още е рано да се съди за всичките резултати от обиколката на Болтън. Няма да объркаме обаме, ако кажем, че в близко време политиката на САЩ в Кавказ ще придобие нови черти. Според бившия американски посланик в Баку Ричард Морнингстар, американските корпорации влагат средства за развитие на енергийния и телекомуникационния сектор на Азербайджан. Редицата военни учения в Азербайджан страната от пролетта до есента на 2018 г. също не останаха без внимание от САЩ и НАТО. През февруари 2019 г. е насрочено заседание на арменско-американската междуправителствена група. Общоизвестен е интересът на западните партньори към находищата на полезните изкопаеми в Армения, в това число в стратегически важните райони.
Като действа с опора на големите разузнавателни центрове, частните военни компании и био-лаборатории, неправителствени организации и други, администрацията на Тръмп ще увеличава възможностите за манипулиране на местните елити, в това число на карабахско направление. А дотогава във Вашингтон очакват, че Никол Пашинян след своята победа на предстоящите избори ще предприеме „решителни крачки” към компромисен мирен договор с Азербайджан.
Превод: В.Сергеев