/Поглед.инфо/ На 11-13 юни се състоя поредната среща на Г-7, този път на полуостров Корнуол във Великобритания. По-конкретно, там си напрягаха мозъците как да предпазят планетата от климатичната заплаха. Класическа глобалистична тема (точно като "пандемичната")!

Британският лорд Дейвид Атънбъроу, който откри дискусията, каза: „Природната среда е силно увредена. Нашият климат ни изпраща предупреждения. Научните сили ни принуждават да отговорим именно през 2021 г. дали сме на ръба да дестабилизираме цялата планета. Тези решения ще бъдат най-важните в историята на човечеството. "

Бомбастично начало. Колумнистът на Би-Би-Си Роджър Харабин обаче отбеляза: „Най-богатите държави в света, предизвикали климатичната криза, знаят какво се очаква от тях, но те никак не искат да носят пълна отговорност за това, което са направили“.

И това е точно наблюдение. Западът не иска да носи отговорност за това, което е направил по време на индустриализацията на водещите световни капиталистически държави през XIX и първата половина на XX век. Затова пък на чужд гръб - моля!,

Да вземем например искането за отказ от въглища. Работата е проста: да се затворят всички електроцентрали, работещи на въглища, и да се заменят с атомни, газови или слънчеви централи. За всичко това обаче са нужни повече пари, отколкото имат бедните страни. И започва меланхоличната песен за „шапката в кръг“, която притихва, преди да стигне до края. Безброй пъти клубът на богатите не успява да намери 100 милиарда долара годишно за най-бедните държави, които нямат средства за справяне със замърсяването на въздуха. Дори ако членовете на Г-7 бяха набрали тези 100 милиарда, те нямаше да са достатъчни за програмата на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата за предстоящата конференция COP26 в Глазгоу през ноември

Тереза Андерсън, специалист от организацията “Активна помощ” казва: „Потвърдената от Г-7 предишна сума от 100 милиарда долара, обещани миналата година, дори не е близо до мащаба, изискван от спешността на проблема. Богатите държави, които са изпълнили обещанията си, са предоставили пари под формата на заеми, вкарвайки икономиките на слабите страни в още по-голяма бедност и дълг. Необходимо е най-накрая да разберем, че най-слабите страдат най-много от изменението на климата и трябва да им бъде предоставена помощ под формата на безвъзмездни средства. "

Не е възможно обаче да се разбере. Джо Байдън просто поиска отказ от въглищата веднъж завинаги. „Спрете да правите електричество от въглища. САЩ определено ще спрат скоро." Той обаче не уточни кога това ще бъде направено и как администрацията ще получи разрешение от Конгреса.

Това обаче не е най-важното. Важното е, че САЩ вече няма да финансират добива на въглища в бедните страни.

Между другото, не Байдън е изобретил този брилянтен начин за спиране на замърсяването на въздуха. Инициативата е родена във Великобритания, която има талант да влиза в рая на чужд гръб. Богатите ще предложат на бедните страни 2 милиарда долара за постепенно премахване на енергията си от въглища. Това е като да доставяте презервативи на африканските племена за борба с епидемията от ХИВ. В Корнуол се събраха немалко протестиращи, които изложиха плакати със стара британска поговорка: “Само уста, но не и панталони”, което приблизително означава „Много обещания, но няма дадено“.

Не по-малко примамливо е и британското предложение за пълно прекратяване продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене. В Корнуол всички се съгласиха с предложението, но се поколебаха да определят крайни срокове. Между другото, британските предложения за намаляване на производството на цимент и стомана също бяха одобрени. Борис Джонсън като цяло прокарва идеята за започване на кампания срещу плановете на Китай да създаде гигантска комуникационна мрежа с Африка. От него дойде инициативата за нов "план на Маршал" за изграждане на слънчеви електроцентрали в най-бедните страни, но без оглед на парите.

Като цяло въображението на участниците в срещата се разигра. Оценявайки тези дискусии, Лорънс Тубиана, бивш френски представител на климатичната конференция през 2015 г., заяви: „На заплахата от страховита глобална криза най-богатите демокрации отговориха с план за създаване на план“.

Не беше възможно да се постигне съгласие по въпроса за борбата с изменението на климата. Според вестник “Политико” „провал и пропусната възможност“ е липсата на договорена дата за прекратяване на използването на замърсяващи въглища в страните от Г-7.

Превод: В. Сергеев