/Поглед.инфо/ В Западна Азия основата на проекцията на мощта на САЩ се крие в нейните стратегически разположени военни бази, сгушени в Персийския залив. Бъдещето на тези жизненоважни инсталации обаче изглежда все по-несигурно, тъй като геополитическите съюзи се изместват към многополярност, ускорена от войната на много фронтове, която се разгръща в региона.

Последиците от бруталното военно нападение на Израел срещу Газа и безусловната подкрепа на САЩ за нея ускоряват тези промени.

Традиционни съюзници като Саудитска Арабия и ОАЕ – някога непоколебими в партньорството си с Вашингтон – сега начертават по-независими курсове, като предпазливо избягват заплитания, които биха могли да доведат до по-широки конфликти, особено с Иран и неговите съюзници от Оста на съпротивата.

Наистина, това пренастройване, съчетано със съгласуваните усилия на държавите от Персийския залив за икономическа диверсификация отвъд петрола, постепенно подкопава здравите основи на дългогодишните партньорства.

Въпросът сега е как тези промени ще се отразят на военното присъствие на САЩ в региона и способността на американците да действат от установените си бази.

Стратегически обхват на САЩ

В основата на позицията на американската армия в Персийския залив лежи мрежа от стратегически споразумения за сътрудничество в областта на отбраната (DCA), подписани с всяка страна домакин.

Тези споразумения очертават условията на военното сътрудничество, като категоризират държавите в две отделни групи: такива, определени като основни съюзници извън НАТО (MNNA), и такива, които не са.

Тази класификация информира за дълбочината и обхвата на военното сътрудничество, включително стратегически ползи и задължения. Според Държавния департамент на САЩ 18 държави в световен мащаб са признати за MNNA: Аржентина, Австралия, Бахрейн, Бразилия, Колумбия, Египет, Израел, Япония, Йордания, Кувейт, Мароко, Нова Зеландия, Пакистан, Филипините, Катар, Южна Корея, Тайланд и Тунис.

Постигането на статут на MNNA според законодателството на САЩ представлява значително признание за стратегическото партньорство на дадена страна с Вашингтон, предлагайки набор от предимства в търговията в областта на отбраната и сътрудничеството в областта на сигурността.

Това престижно наименование не е просто знак за засилени военни и икономически взаимодействия; това символизира дълбокото уважение и признаване на дълбоко вкоренените отношения, които САЩ поддържат с тези страни.

Но въпреки привилегиите, предоставени от статута на MNNA, важно е да се отбележи, че тази класификация не предполага автоматични ангажименти за сигурност от страна на Вашингтон.

Тези привилегии включват право на заемане на материали за научноизследователски и развойни цели, разполагане на притежавани от САЩ запаси от военен резерв на територията на съюзника и потенциал за реципрочни споразумения за обучение.

Освен това страните от MNNA са с приоритет за получаване на излишни артикули за отбрана и могат да бъдат разгледани за закупуване на боеприпаси с обеднен уран.

Тези държави могат да участват в съвместни проекти за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната със САЩ, позволявайки на техните фирми да се конкурират за договори на Министерството на отбраната за услуги по поддръжка и основен ремонт извън Съединените щати

Това също така включва подкрепа за придобиване на устройства за откриване на експлозиви и участие в инициативи за борба с тероризма в рамките на Работната група за техническа поддръжка на Държавния департамент.

Отблъскване в Персийския залив

Сред държавите от Персийския залив Кувейт, Бахрейн и Катар се отличават със статут на MNNA, докато Саудитска Арабия, ОАЕ и Оман не са. Стратегическото военно присъствие на САЩ в региона е в съответствие с тези категоризации.

Водените от Хамас атаки от 7 октомври, наводнението Ал-Акса и последвалите събития в Западна Азия накараха Саудитска Арабия и ОАЕ да възприемат позиции, различни от другите държави от Персийския залив по отношение на подкрепата за военните операции на САЩ в региона.

Възможността САЩ да преместят част от военните си сили в Азиатско-Тихоокеанския регион, за да се противопоставят на нарастващата глобална мощ на Китай, принуди Саудитска Арабия и ОАЕ – страни, силно разчитащи на САЩ за тяхната сигурност – да проучат алтернативни споразумения за сигурност.

Преходът от еднополюсна към многополюсна глобална система, заедно с повишения интерес от страна на Русия и Китай към Персийския залив, е в съответствие с търсенето на нови решения за сигурност на тези сили, променяйки значително политическата и икономическа динамика на региона

Най-важното обаче, и в контекста на войната в Газа и нейните регионални последици, Рияд и Абу Даби изглеждат най-загрижени за възможността военните операции на САЩ в Западна Азия да ескалират в широкомащабен военен конфликт с участието на Иран.

Основната илюстрация на този конкретен пример е фактическото неучастие на Саудитска Арабия и ОАЕ в Operation Prosperity Guardian (OPG), водената от САЩ военноморска коалиция, сформирана през декември 2023 г., за да отговори на атаките на Йемен срещу свързани с Израел кораби в Червено море – и отказът на Рияд и Абу Даби да разрешат използването на американски бази на техните територии за операция „Посейдон Арчър“, съвместно военно усилие на САЩ и Обединеното кралство, насочено срещу йеменски територии под администрацията на правителството, свързано с Ансарала.

„Не от нашите бази“

Politico съобщава, че ОАЕ са наложили ограничения върху способността на Пентагона да извършва ответни въздушни удари срещу регионалните съюзници на Иран.

САЩ се въздържат от използване на изтребители от тези бази за атакуващи мисии, за да избегнат ескалация на напрежението между арабските държави от Персийския залив и Иран.

Над 2700 американски военни и 3500 американски военнослужещи са разположени съответно във военновъздушната база Принц Султан в Саудитска Арабия и военновъздушната база Ал Дафра на ОАЕ.

Последният също така служи като Център за въздушна война в Персийския залив и побира значителен контингент от американски самолети, които участват в регионални операции. Това включва разнообразие от бойни самолети и разузнавателни дронове, по-специално MQ-9 Reapers.

През последните седмици президентът на САЩ Джо Байдън разреши няколко въздушни и ракетни удара, насочени срещу подкрепяни от Иран съпротивителни организации в Западна Азия.

Фракции, близки до Иран, са извършили 170 атаки срещу американски сили, разположени главно в Ирак и Сирия от миналия октомври, използвайки дронове, ракети и ракети в опит да изтласкат военното присъствие на САЩ от региона.

Към днешна дата тези атаки са довели до смъртта на трима американски военнослужещи и са ранили множество други. Едновременно с това се твърди, че армията на Йемен, подкрепяна от Ансарала, е провела 51 операции срещу морски кораби, плаващи в Червено море и Аденския залив, отбелязвайки нарастване на атаките от началото на операцията на 19 ноември.

Неустойчиви стратегии

Този военен подход на САЩ обаче не е устойчив за Вашингтон в дългосрочен план. Саудитска Арабия и ОАЕ се стремят да разрешат проблемите си с Йемен след осемгодишна война, която силно изтощи финансите им и навлече ракетен огън по големите им градове и срещу цели в енергийната инфраструктура.

Саудитският външен министър заяви в интервю за France 24 на 19 февруари, че „мирното споразумение между правителството на Йемен и хусите е близо и че Рияд ще го подкрепи“.

При тези условия е малко вероятно САЩ да се ангажират с действия, които биха могли да възобновят напрежението между Рияд, Абу Даби и Сана.

Въпреки това, поддържането на постоянна група самолетоносачи край бреговете на Йемен за операция "Посейдон АРчър" и въздушни удари срещу иранските интереси ще бъде скъпо и предизвикателно начинание за американците.

Докато базите в Кувейт, Бахрейн и Катар, които имат статут на MNNA, остават от решаващо значение за САЩ, едностранното вето на Вашингтон върху резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня в Газа – и неговата безусловна военна и политическа подкрепа за Израел, въпреки десетките хиляди смъртта на жени и деца в Газа – разпалиха антиамериканските настроения на арабската улица, която днес категорично отхвърля споразуменията за нормализиране с Тел Авив.

Засега Китай тихо наблюдава ерозията на авторитета на САЩ в Западна Азия, потенциално чакайки подходящ момент да – с подкрепата на Москва – стартира дипломатическа инициатива за разрешаване на проблема Израел-Палестина, далеч от американска намеса.

Това няма да е първият път, когато новите многополюсни сили откраднаха светлината на прожекторите на Вашингтон в Персийския залив: посредниченото от Пекин иранско-саудитско сближаване през март 2023 г. не само изненада напълно САЩ, но показа на регионалните държави, че сключването на сделки е възможно без НАС.

Настъпващите промени в Персийския залив със сигурност ще окажат влияние върху военната и дипломатическата стратегия на САЩ.

Но дезактивирането на американски бази по време на активен регионален конфликт с участието на американски сили е нещо съвсем ново.

Когато прахът се улегне, какъв ще е смисълът от тези многомилиардни военни инсталации, когато американски изтребители или ракети не могат да бъдат изстрелвани от тях?

Превод: СМ