/Поглед.инфо/ Тази година Денят на народното единство се чества особено тържествено. Точно преди 400 години опълчението начело с Минин и Пожарски освободи Москва от полските интервенти.
Победата не беше лека. По онова, както казват историците, „смътно време” страната бе обхванат от вътрешни разпри и фактически се намираше пред прага на разпадане. Но народът успя да се обедини, да защити независимостта и ад възроди Отечеството. В памет за това събитие през 2005 година бе учреден държавен празник на Руската Федерация.
На Червения площад има два монументални символа на онази отдавнашна победа – паметникът на Кузма Мини и Дмитрий Пожарски, и Казанският събор. Той беше построен в благодарност за отърваването от нашествието на чуждестранните завоеватели и стоя непоколебим в течение на близо 3 века. През 1936 година, по прищявка на тогавашното ръководство на страната, беше разрушен. Но народната памет не се изтрива. И на 4 ноември 1990 година Патриарх Московски и на цяла Русия Алексий Втори на същото място положи камък в основанието на храма, а след три години освети възродения Казански събор.
Съгласно анкетиранията, провеждани ежегодно от Общоруския център за изучаване на общественото мнение, смисълът и названието на този празник и до сега не са ясни на половината граждани на страната. Въпреки това, обаче, народът на Русия днес, както и в миналото, са обединени от любовта към Родината, казва директорът на Института за стратегически изследвания Леонид Решетников:
- В миналото тя обединяваше хората чрез любовта към Бога. Това беше главният ни стожер. Сега този фактор, за съжаление, не играе тази роля, но остава любовта към Отечеството, любовта към своята страна, към своя дом, към семейството. Всичко онова, което заедно съставлява тази прекрасна дума – Родина. Длъжни сме да се обединим във взаимна любов един към друг и да градим Руската държава в новия съвременен свят.
Историята свидетелства, че народът на Русия в тежки за Родината времена винаги се обединява. Така беше и преди 400 години, когато Минин и Пожарски свикаха народно опълчение, и преди 200 години, когато трябваше да се победи армията на Наполеон. Така беше и след нахлуването в страната на хитлеровите пълчища. В мирно време, колкото и да е странно, обединяването върви по-трудно. И дано Денят на народното единство да ни помогне.