/Поглед.инфо/ Европа трябва да застане зад Турция заради военните престъпления на Путин в Сирия!

Вчерашният брой на британския вестник „Файненшъл таймс“ публикува следния авторски текст на основателя на фондацията „Отворено общество“ Джордж Сорос.

От началото на интервенцията си в Сирия през септември 2015 г. Русия се стреми не само да укрепи позицията на най-верния си арабски съюзник – сирийският президент Башар Асад. Тя иска най-вече да си възвърне регионалното и глобалното влияние, което загуби след разпада на Съветския съюз.

Владимир Путин се опитва да използва напрежението в Близкия изток, за да отмени международните договорености и постигнатото в международното хуманитарно право, съгласувани след Втората световна война. Всъщност създаването на хуманитарната катастрофа, превърнала в бежанци почти 6 милиона сирийци, не е страничен продукт в стратегията на руския президент, а една от основните му цели.

Вярвам, че г-н Асад е най-варварският властник, който светът познава след Йосиф Сталин. Когато собствения му народ се надигна срещу него, той разработи военна стратегия, предназначена да нанесе възможно най-голяма вреда на гражданските си противници. Той нарочно атакува болници, училища и детски градини, опитвайки се да убие или да осакати тези, които оказват помощ. В хода на конфликта той използва отровни газове и химическо оръжие, довели до смъртта на половин милион. Междувременно г-н Путин му осигури въздушната подкрепа, без която г-н Асад не би могъл да осъществи намеренията си.

През май 2019 г. в продължение на 12 часа Русия бомбардира четири болници, което подробно бе разследвано от New York Times. А според ООН, само за един ден на 26 февруари 2020 г. са атакувани 10 училища и детски градини. Откакто през април 2019 г. сирийският режим и неговият руски съюзник започнаха кампанията за завземане на Идлиб, извършени са нападения на 49 здравни заведения, свидетелстват лица от местния медицински персонал. Според данните на друго разследване броят им може да е 60.

Русия също атакува най-малкото 14 лагера с бежанци, търсещи убежище от конфликта за Идлиб.През последните седмици нападенията срещу бежански лагери в близост до турската граница нарастват, стотици хиляди хора се насочват към турската граница.Анкара се оказва в затруднено положение и това я принуждава да насочва бежанците, които вече са на нейна територия, да се придвижват към Европа.Това пък, от своя страна, предизвиква бежанска криза на границата на Турция с Гърция.

Сирийското гражданско общество и международните правозащитни организации многократно алармират за тези систематични нападения над граждански лица и основни граждански инфраструктури. Но без резултат.

Като постоянен член на Съвета за сигурност Русия многократно използва ветото си – 14  пъти от началото на войната в Сирия, за да блокира усилията да бъде подведена под отговорност. Това включва и ветото, наред с Китай, срещу резолюцията, подкрепена от 65 страни и останалите членове на Съвета за сигурност, която трябва да сезира Международния наказателен съд за военните престъпления, извършени в Сирия.

Единственото правителство, което предостави военна сила за защита на гражданските лица, хванати в капана на Идлиб от г-н Асад и неговия руски съюзник, е Турция. Въздушните удари на руските самолети (Москва отрече участието им) убиха 34 турски войници в края на миналия месец.

Но Турция не смее пряко да атакува Русия, защото руските военновъздушни сили са по-силни от турските. Освен това, за разлика от Турция, Русия разполага с ядрено оръжие. Затова Турция предпочете да отмъсти на силите на Асад, използвайки военни дронове. Това е начинът Путин да се измъква безнаказано за извършените убийства.

През 2014 г. призовах Европа да се събуди пред заплахата за своите стратегически интереси, идваща от Русия, макар в различен контекст и географска територия. Русия нахлу в Украйна, защото знаеше, че Европа ще се стреми да избегне всякаква конфронтация с Москва.

Това, което се случва в Идлиб, следва същия модел: Европа избягва конфронтация с Русия заради политиката й в Сирия, вместо да се изправи срещу Русия. Като поставя главния си акцент върху бежанската криза, която Русия създаде, Европа се обръща към последиците, а не към причината.

Европа, която сега иска да ограничи притока от бежанци, трябва да признае, че Турция вече е поела основната тежест за настаняване на милионите сирийци, изселени от страната им. Турция вече приюти на своя територия три и половина милиона сирийски бежанци. Тя не е в състояние да приеме още един милион, който г-н Асад и г-н Путин изтласкват към границите й.

Разбира се, Европа не трябва да забравя как Турция се отнася към собствения си народ, към безмилостните военни акции срещу кюрдите. Но спрямо Сирия, Турция заслужава да получи подкрепата на Европа.

Ето защо Европа трябва да застане зад преговорната позиция на турския президент с г-н Путин, зад опитите на Ердоган да постигне прекратяване на огъня, като се осигури "безопасна зона" в Идлиб за сирийските бежанци. Вярвам, че по такъв начин военните престъпления на г-н Путин ще бъдат поставени в центъра на европейския разговор.

Превод: д-р Радко Ханджиев

Източник: https://www.ft.com/content/ae0b560c-5e03-11ea-ac5e-df00963c20e6

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели