/Поглед.инфо/ Вече свикнах да гледам всеки път в „Състояние” Вашият въпрос, мадам: „Какво мислите?”. Писах по този повод и вече не се дразня. Напротив, реших добронамерено да Ви отговарям.
Но само тогава, когато отговорът ми има някакъв смисъл. Не за Вас. За тези, които ме четат, у нас, а може би и в чужбина... Иначе, всеки ден да Ви отговарям, има вероятността от един миг нататък или да стане рубрика „Празни мисли на един празен човек” (моите уважения към паметта на един от любимите ми писатели, не бих си позволил да злоупотребя със заглавието на една от любимите ми книги)..., или да се сбъдне в ежедневието един от любимите ми „лафоризми”: „Седя и мисля... По едно време усещам, че само седя...”.
Та, какво мисля днес, на 23 февруари 2014 година?
Разни неща. Гледах и слушах какво казва в едно телевизионно студио Вежди Рашидов. Човек, когото уважавам отдавна и творец, на когото се възхищавам. Български турчин, както сам той се определя... Вероятно влага и малко ирония в определението... По тази логика, евреите са еврейски евреи само в Израел, арменците, арменски арменци само в Армения, както и българите, български българи само в България... Поздравления, Вежди! Ако се разтълкува в този смисъл самоопределението ти, заслужаваш „Нобелова награда” за етническо самоопределение... Не знам дали има такава, но ако има, заслужаваш я!
Е, актуална политическа световна новина днес е Украйна. Какво става там? Не вярвам на някой да му е ясно. На мене също не ми е ясно. Заврян тук в глухата провинция на Югоизточна Европа, в Балканска България...
Юлия Тимошенко освободена от затвора. Честито! На всеки получил свободата си, заслужава да му се каже „Честито”... Освободи я от затвора Върховната Рада на държавата Украйна. Под ръководството на новоизбрания председател Александър Турчинов... Сега, очаквам да се намери някой пишман български националист, който да разтълкува произхода му според фамилията и да прозвучи обвинението: „Турците завладяха и Украйна!”. Защо не? Вече има огласено становище, че неофашистите са я завладели...
Ех, Олександр Валентинович (както сега е прието да се изписва името ти на украински език), а бяхме млади... Въпреки официалната пропаганда (тогава), Малая Перешчепина си е там и ще си остане там, на брега на Ворскла, притокът на Днепър, между Днепропетровск и Полтава. Все едно, историята си е история, още стотина години за да се обезсмисли пропагандата (доколкото си спомням, беше специалист в тази област...), за да се каже еднозначно като какъв е погребан там Великият Кубрат... С интерес следя развитието ти. Поздравления! Не зная на теб дали ти липсва, но на мен много ми липсва онзи жизнерадостен, дързък приятел Коля Блоха... Светла да е паметта му! Впрочем фамилиите и на двамата са прякори, т.е., доказателство, че сте наследници на истински запорожки казаци, като онези от картината на Репин...
Всеки път, когато я гледам, търся в лицата чертите на вашите предшественици... На твоите, на Коля Блоха, а защо не и на Льонята Ковтун...
Е, честита свобода, Юлiя Володимирiвна! Обявили сте, че ще се кандидатирате за президент на Украiна (на клавиатурата няма i с две точки, на Кирилица е...)... Няма лошо. Логично и последователно възходящо... Въпросът е, на коя Украйна? На цялата или на част... Да не се наложи запорожките казаци, този път, да пишат писмо на Барозу... или на Путин?
Ще продължа да мисля в този дух, но по-късно...
Както се казва: „На час по лъжичка”...
Не, че нямам какво да правя, особено тук в глухата провинция... И дърва още трябва де се цепят и печки да се палят... Време е и овощните дървета да се почистят и орежат, зеленчуков разсад да се сее и прочие... Но днес, е неделя. Може и да си почина малко и да поседя пред компютъра. И аз човек...
Вероятно след час ще „постна” в профила си откъс от книгата ми „Купи ме” (от вече издадената първа част). Може да се окаже актуално за обстановката в Украйна...
http://www.youtube.com/watch?v=3ty0aWDlyus