/Поглед.инфо/ Джан Дзинхуей е от град Тунсян, провинция Джъдзян. През 2018 г. тя напуска високоплатената си работа в Шанхай, за да се завърне в родния си край и да започне собствен бизнес. Наема 25 000 квадратни метра земя, където между редиците на черничеви дървета изгражда ферма за копринени буби. Освен това там тя създава и свое ателие, което да превръща коприната в нежни елегантни продукти на модното изкуство.

„Създадох базата, за да могат хората лично да се докоснат до целия процес – от засаждането на черничевите дървета и отглеждането на копринените буби до изработката на характерните за този край копринени юргани и всички останали копринени изделия. Надявам се това да помогне на повече хора да разберат по-интуитивно и задълбочено богатата традиция на бубарството в нашия район“, споделя Джан.

Засегнати от урбанизацията и икономическото развитие, голяма част от черничевите насаждения в региона са изчезнали, преобразувани в земи с друго предназначение. Младите хора все по-рядко се занимават с отглеждане на копринени буби, а родният край на това някога процъфтяващо занаятчийство трудно съхранява своите традиционни народни обичаи.

Джан Дзинхуей разказва, че когато е била дете, по време на сезона за събиране на пашкули, почти пред всяка къща жените белели пашкули на вратата, а копринени мрежички се сушели върху бамбукови пръти по пътеките. Именно тези копринени мрежички се използвали като суровина за изработка на копринените юргани. В местната традиция те са смятани за най-важната част от зестрата при брак – всяка майка грижливо събирала пашкули и пазела копринената нишка година след година, за да я подари на дъщеря си в деня на сватбата.

Тези стари умения обаче постепенно изчезват, притиснати от реалностите на съвременното производство. Една жена, дори и опитна, може да обели едва два килограма сушени пашкули на ден. Днес машинната обработка е значително по-ефективна – копринените юргани се произвеждат бързо и в големи количества. Но с тази ефективност се губи и част от човешкото докосване, от емоцията и традицията, вплетени в нишките на ръчно изработената коприна.

Наскоро Джан Дзинхуей получила поръчка от чуждестранен производител на луксозно бельо. Клиентът случайно попаднал на видео, в което тя демонстрира как изработва копринен конец. Той веднага се свързал с нея и закупил ръчно изработените копринени тъкани на цена, която надхвърля повече от десет пъти пазарната стойност в региона.

„За да се произведе висококачествена коприна, трябва да се внимава още от самото начало – отглеждането на бубите. Те трябва да се хранят и пазят много грижливо, за да не се разболеят. Когато дойде време да започнат да плетат пашкул, ги преместваме върху чиста хартия. Листата от черница трябва да се почистват редовно – иначе пашкулите пожълтяват“, обяснява Джан Дзинхуей. Само здравите копринени буби създават снежнобели пашкули.

Изискванията за обработка на копринените тъкани също са изключително високи. След варенето, пашкулите трябва да се изплакнат многократно с чиста вода. Само така коприната добива своята снежнобяла чистота. „Това беше стар занаят, който някога всяко домакинство познаваше“, споделя Джан Дзинхуей, „а днес той неочаквано се превръща в търсено луксозно наследство в чужбина.“

Освен като майстор, Джан Дзинхуей е и дизайнер. Тя събира стари домашно предени тъкани и груби копринени платове, запазени от по-възрастните поколения, и ги превръща в модерни облекла. Тя също използва местната техника за багрене с индиго и отпечатва автентични мотиви, като така създава уникални дрехи. Целият процес тя споделя в социалните мрежи. Днес Джан Дзинхуей вече има стотици хиляди последователи.

„Целта, към която с партньорите ми се стремим, е да накараме повече хора да видят, разберат и заобичат традиционното майсторство тук. Само така културата на бубарството, предавана в този регион от хиляди години, може да стане по-модерна, по-жизнена и да продължи да живее.“