/Поглед.инфо/ В Украйна започна новият политически сезон – фактически е дадено началото на изборите. Действащият президент Петро Порошенко встъпи в този сезон, избирайки като фон за собствената си снимка в пълен ръст украински военни. Също така в неговия политически багаж е гибелта на лидера на ДНР Александър Захарченко.

Очевидно е, че той има най-голяма изгода от терористичния акт в Донецк. Това се отнася и до законодателните инициативи. Порошенко реши да посегне на конституцията на Украйна. Той също се срещна с лидерите на парламентарните групи и фракции, където всъщност поиска да подкрепят неговата рекламна акция, а който не я подкрепи, значи автоматично е против „идеалите на Майдана”. Става дума за това, че трябва да се вкара в основния закон на страната курсът на Украйна към ЕС и дори към НАТО.

Порошенко пое курс към ЕС и НАТО дори без да пита народа.

Забележително е, че пояснителната записка към президентския проект за промяна на конституцията съдържа явната лъжа, че „преобладаващото мнозинство на украинското общество подкрепя курса към пълноправно членство на Украйна в ЕС и в НАТО… Широката обществена поддръжка в Украйна към европейския и евроатлантически избор е обусловена от европейската цивилизационна идентичност на Украйна, нейните тесни и продължителни отношения с членовете на европейската и евроатлантическите общности, основани на общи цивилизационни ценности. За украинския народ интеграцията в ЕС и НАТО е равнозначна на осигуряването на сигурността на нашата държава”.

Между другото последните допитвания на общественото мнение, проведени от социологическата група „Рейтинг” показват, че влизането в ЕС се поддържа от 52% от гражданите на Украйна, докато членството в НАТО от едва 43%, при това ако в западната част на страната гражданите искат да получат „европейска цивилизационна идентичност”, но на югоизток хората гледат съвсем не към Европа и НАТО. Страната, както и преди е разделена.

Трябва да се вземе предвид, че украинците сега живеят в условия на терор, разгърнат от киевския режим. Затова част от допитаните, които не симпатизират на ЕС и на НАТО, особено сред държавните служители, се страхуват просто да изкажат своите реални мисли по време на каквито и да е социологически изследвания.

В тази пояснителна записка е споменат сваленият през февруари 2014 г. президент на Украйна Виктор Янукович. „Опитът на реакционния режим на Янукович да откаже държавата от евроатлантическия курс предизвика революцията на Достойнството, движеща сила на която бяха привържениците на европейската идея”, пише в документа. Но Янукович нямаше намерение да се отказва от Споразумението за асоциация на Украйна с ЕС. Той искаше да забави датата на неговото подписване, за да се попазари с европейците, а освен това с руснаците. Партията на Регионите тласкаше Украйна към ЕС, активно пропагандирайки „европейското бъдеще” на страната.

Есента на 2013 г. режимът на Янукович не даде на Комунистическата партия на Украйна и движение „Украински избор” да проведат референдум по въпроса „Подкрепяте ли присъединяването на Украйна към митническия съюз с Република Беларус, Република Казахстан и Руската федерация”. Към инициативната група влязоха 9873 души, на 8 септември в Киев на стадион „Спартак” се проведе събрание на гражданите по провеждането на референдума за влизането в Митническия съюз. Но окръжният съд на Киев забрани това мероприятие, а на 17 септември ЦИК отказа да регистрира инициативната група. Вторият опит да се проведе референдума бе предприет на 19 септември, но по същия сценарий властите успяха да го провалят.

Сега новият украински президент Петро Порошенко узурпира правото на гражданите да изберат политическия курс, еднолично внасяйки в парламента поправки на конституцията. За референдум при това нито той, нито председателят на Върховната Рада не споменават нищо.

Националистите не вярват на Порошенко.

Макар и Порошенко да се стараеше максимално да се утвърди в очите на националистите като ярък ненавистник на Русия, то не му вярват много. Така вестникът на украинските националисти в САЩ „Свобода” в редакционна статия го обвинява, че е таен агент на Кремъл.

„От Порошенко могат да се очакват много силни ходове”, твърди редакторът на „Свобода”. Той цитира политическия аналитик Валентин Бушански. „Който се интересува от политиката, той е недоволен от действията на президента. Смята се, че Порошенко се намира в твърде тесни връзки с Медвечук и е твърде заинтересован в дружбата с Руската федерация. Хората приемат Порошенко по критичен начин. Всички насочени срещу Медвечук действия са опит на Порошенко да се дистанцира. Всъщност той няма да се отдалечи от Медвечук. Те са в един отбор с Владимир Путин”.

Петро Алексеевич полага всички усилия, да отбие от идейните националисти техния електорат. Неговите политически идеолози са разположили едва ли не на всеки ъгъл билборд с надпис „Армия! Език! Вяра! Ние вървим по своя път – ние сме Украйна на Петро Порошенко”. Този текст трябва да предизвика у националистически настроения избирател впечатление, че Порошенко е не само краен националист, но и силен президент”.

Но не излиза така: веднага съзря в „картичката” на Порошенко аналог с лозунга на Руската империя „Самодържие. Православие. Народност.

Именно на изборите за президент на Украйна се заръча и смяната на войнското приветствие с бандеровското „Слава на Украйна! На героите Слава!. Прииска му се на Порошенко и това, че военните да се наричат един друг панове.

Президентът Порошенко пропагандира активен колаборационист, съучастник на нацистите. „Маршът на националистите” на Олеся Бабий е публикуван в списанието на ОУН „Розбудова нацii” през 1932 г. Веднага след окупацията на Украйна от немците го назначават за училищен инспектор в Подляшие и учител в гимназията в Холм.Той е постоянният автор на печатния орган на украинските националисти в САЩ „Свобода“. През 1941 г. прославя Велика Германия в редакцията на „Златен Колос“, а през 1944 г. във връзка с настъплението на Червената армия бяга на Запад. Ръководството на ОУН изпраща Бабий в Карлсфелд, а след това в Мюнхен. Работещ под ръководството на Степан Бандера четири години, той преминава в Чикаго, където се установява за постоянно.

Количеството инициативи на президента, целящи да привлече на своя страна националистите, в последно време зашеметява. Порошенко е в електорална безизходица: населението, ориентирано към мирен живот в хлебно-солната страна, каквато преди бе Украйна и отричащо бандеровщината, няма да гласува за него. Идейните националисти няма да му се доверят, а и конкурса на това поле е голям: тук са и лидерът на социологическите допитвания Юлия Тимошенко, и „ястребът“ Анатолий Гриценко, и дори певецът Вячеслав Вакарчук, ако решат да се кандидатират за президент. Да не говорим за изградената през тези години политическа сила на Андрей Билецки, който още не е дал знак на чия страна ще пристъпят неговите милиции. Досега мълчи и Дмитрий Ярош – а той има също цяла неконтролирана от правителството армия. А още я има и „Свобода“ на Олег Тягнибок и сомнът от малки нацистки групировки. Докато президентът се изплъзва, стараейки се да си присвои самия Бандера , цялата тази публика само наблюдава.

Опитът на Порошенко и неговият екип да удържат властта на всяка цена прави ситуацията в Украйна крайно опасна и непредсказуема.

Превод: Поглед.инфо