/Поглед.инфо/ На 13 юли 1878 г. е подписан несправедливият Берлински договор, който с решенията си предопредели такова развитие в региона на Балканите, което създаваше конфликти и се пораждаха войни.
Вследствие на неговите политически неадекватни решения беше разединена България, а в нашия регион последваха три войни – Сръбско-Българската от 1885, Балканската и Междусъюзническата война от 1913 г.
Берлинският договор урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878). С него практически се променят съществено разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. Най-вече е засегната България, която била разделена на части: Княжество България (Северна България със Софийски санджак) и автономна област Източна Румелия, Южна България и Македония (останали отново под пряката власт на Османската империя). Българското княжество трябвало да плаща данък на Портата. Съюзниците на Русия във войната - Румъния, Сърбия и Черна гора, получили независимост и териториални придобивки. Част от западните български земи преминали към Сърбия. Румъния получила Северна Добруджа. Границата на Гърция била преместена по на север. Австро-Унгария окупирала и след това анексирала Босна и Херцеговина. Русия си върнала Южна Бесарабия и получила поправка на границата в Кавказ. Англия се настанила на остров Кипър. От политическа гледна точка, получило се ново преразпределение на силите в Европа.
По този начин Берлинският конгрес се опитал да реши проблемите, свързани с продължителната криза по т.нар. Източен въпрос. На практика обаче проблемът останал и затова балканските народи не могли да се примирят с решенията в Берлин. Независимо че този договор се оказва крайно несправедлив и унизителен за България, все пак на Берлинския конгрес се полагат първите здрави темели, довели до раждането и признаването на Третата българска държава, която малко по-късно, през 1885 г., извоюва своето справедливо обединение.