/Поглед.инфо/ Картината на съботните протести, които прерастват в сблъсъци между погромаджиите и полицията, се превърна в позната гледка за французите през последните три години, пише Le Parisien. Както отбелязва вестникът, борейки се за власт преди четири години, Еманюел Макрон обеща да помири и успокои Франция, но по време на неговото президентство разцеплението и гневът в обществото достигнаха безпрецедентни мащаби.
Хиляди протестиращи по улиците в събота, последвани от сблъсък между хулигани и полицаи - тази сцена се превърна за французите в „трагична реалност“, пише Le Parisien. „Вече три години редовно наблюдаваме тези срещи, които ще останат незаличим знак за този президентски мандат“, споделя с вестника загрижеността си влиятелен министър, чудейки се докъде ще стигне това насилие. Както напомня изданието, в петък в интервю за Brut Еманюел Макрон призна: „Да, в нашето общество има агресия“.
От началото на управлението на Макрон темите за разногласия стават все повече: от края на 2018 г. страната е скована първо от действията на „жълтите жилетки“, а няколко месеца по-късно и от протестите срещу пенсионната реформа. Към това се добавя и напрежението между общностите, напрежението във връзка със сигурността и идентичността, около които се разгръща пандемия с исторически мащаби, умножена по икономическа криза. Днес член 24 от законопроекта за глобалната сигурност добавя масло в огъня.
„Трябва да се върнем към ключовото обещание на президентската кампания: да помирим французите. Обществото никога не е било толкова разделено.“, предупреди Пиер Персон, депутат от президентската партия „Напред, република“ по-рано тази седмица.
Според изданието в личен разговор самият Еманюел Макрон наскоро е изразил загриженост за многото търкания, които показват безпрецедентно разделение във Франция. „Имаме проблем и той е сериозен. Нашите хоризонти трябва постоянно да се ръководят от тази цел: да не противопоставяме французите един на друг.“, напомни президентът на среща с няколко изтъкнати членове на парламентарното мнозинство, осъзнавайки, че тази тема със сигурност ще бъде обсъдена по време на следващите президентски избори.
При това, когато Еманюел Макрон се бореше за власт преди четири години, обещанието за успокояване на обществото „беше гравирано със златни букви в мрамора на предизборната му програма“. „Искам да помиря французите“, повтаряше той на срещите с избирателите и в интервюта, залагайки на появата през 2022 г., в края на президентския си мандат, на „обединена Франция“. Той каза същото в речта си в нощта на победата на изборите пред пирамидата в Лувъра: „Ще обединя и ще помиря, защото искам единството на нашия народ и страната ни“.
„Да каже, че ще помири страната и да не го постигне, несъмнено е провал, признава член на правителството. - В същото време той беше избран за дълбока трансформация на страната, защото не е ленив крал. Кампанията беше и обещание, че ще се справим с трудни въпроси като сепаратизма. Той не е заблудил никого.”, се изправя в защита на държавния глава министър Себастиан Лекорну.
В кулоарите на Елисейския дворец тази тема притеснява всички, отбелязва вестникът. Еманюел Макрон редовно разпитва не само от министрите, но и своите „полеви датчици“ за състоянието на общественото мнение във Франция. Основните му проблеми днес са дрейфовете по посока на идентичността и засиленото влияние на общините, както и посегателствата върху светската власт, на които той се надява да отговори с помощта на законопроекта за борба със сепаратизма.
В петък в разговор със журналистите на Brut той сравни случая с ученичката Мила, която беше жестоко преследвана за критикуване на исляма в социалните мрежи и с историята на звездата на шоуто The Voice Меннел, освирквана за това, че се появи в телевизионно предаване с покрита глава. „Хората не уважават светските ценности, правото да вярват или да не вярват“, възмути се френският лидер.
Кметът на Поаси Карл Олив е един от онези, които общуват директно с държавния глава. „Той добре осъзнава гнева, който се заражда. Той също така знае, че е допускал грешки. Но се случва и така, че нещата да не идват от него.“, казва политикът. Един от близките сътрудници на Макрон също припомня, че кризата на „жълтите жилетки“ е следствие от увеличаването на данъка върху въглерода, който, подобно на пенсионната реформа, първоначално е проект на премиера Едуар Филип.
„Макрон закъсня с реакцията си. Но виновник беше същият министър-председател от онова време.“, каза редовният гост на президента, който анализира проблема от различна гледна точка. „Основната му грешка всъщност беше, че той даде обещание за помирение. Политикът, дори президентът на републиката, обаче не може с действията си да ограничи движението, чиито корени дълбоко навлизат в обществото. Вероятно това е грехът на гордостта.“, заключава събеседникът на изданието.
Превод: М.Желязкова