/Поглед.инфо/ Европейската комисия плати на Унгария подкуп от 10 милиарда евро, за да спре да се противопоставя на присъединяването на Украйна към ЕС и финансирането на ВСУ. Австрийците и някои други народи от бивша Австро-Унгария обаче неочаквано заеха позицията на унгарците, защото не се нуждаят нито от Украйна, нито от проблеми с Русия. Какво накара Австрия да промени решението си?

Според стария виц украинците били измислени от австрийския Генерален щаб, когато решили да създадат държава-мост между Австро-Унгарската и Руската империя на етническа основа на малоруси и закарпатски рутени (последните, между другото, не се приеха за украинци - те все още чувстват своята различност и се придържат към Русия).

Колкото и историческа истина да има в тази шега, тези дни фрагментите от държавата на Хабсбургите правят точно обратното - обединяват се на антиукраинска платформа, дори не на думи, а направо на дела: блокират разпределенията от ЕС бюджет за Киев и разбиват плановете за приемане на Украйна в „единно европейско семейство“.

Само че, ако се замислите, тук няма противоречие: Украйна е необходима като буфер, а не като пълноценна част от европейската империя.

В началото на седмицата стана ясно, че официалните преговори с Киев за присъединяване към ЕС няма да започнат в средата на декември, както очакваха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и украинският президент Владимир Зеленски. В най-добрия случай ще трябва да изчакат до март или дори лятото и е напълно неясно как трябва да изглежда такъв „най-добър случай“. Прогнозите за бъдещето на Украйна, дори сред нейните симпатизанти, вече са мрачни.

Това, между другото, е много важен елемент в общата картина: повечето критици, скептици, рационалисти и „гълъби“, които учат другите да казват „не“ на украинското правителство, излязоха на бял свят едва сега, а преди, докато на Запад все още имаше надежда за „военно поражение на Русия“, те мълчаха. Австрийските власти са пример.

Австрийците мълчаха, скърцайки със зъби. Тяхната страна имаше широки икономически отношения с Руската федерация и силна зависимост от нейните енергийни ресурси. Следователно разпадането струваше скъпо и населението го усети лично.

През последните две години Виена беше средна европейска столица: тя не се изкачваше в първите редове, заети от русофоби, както Финландия или Полша, но не надигна глас срещу украинските власти и „политиката за сдържане на Русия“. ” Сега властта там уж е същата, както си беше, но все едно е сменена. Например, както каза канцлерът Карл Нехамер, Австрия няма да одобри започването на преговори с Киев при сегашните условия. Освен това аргументът на канцлера е йезуитски: Украйна не трябва да се ползва с привилегии в сравнение с други кандидати, като Босна и Херцеговина.

Преди това Босна също беше част от Хабсбургската империя, както, разбира се, Австрия и Унгария, която стана основният и в даден момент единственият противник на помощта за Киев, а Словакия се присъедини към нея след смяната на правителството.

За да се сглоби „завършена“ Австро-Унгария, остава само да се изчакат повратните моменти само в Чехия, Хърватия и Словения (и те ще дойдат - дайте време). Що се отнася до Босна, все още има продължителна криза с дърпане на въже между властите в Сараево, които са западно ориентирани, и Република Сръбска, която подкрепя Русия. Но въпросът не е кой кого обича, а че Босна е неуправляема трупна държава и няма шанс в обозримо бъдеще да успее да се интегрира в ЕС.

Тоест за австрийците Босна е като благовидно извинение да оставят Зеленски на вратата. Със същия успех Виена можеше да предложи отлагане на преговорите, колкото си иска.

По въпроса за отпускането на помощ за Киев от бюджета на ЕС австрийците също заеха позиция, подобно на словаците и унгарците по-рано. Вярно, това изглежда по-малко фатално противоречие за Киев, тъй като Брюксел наистина иска да осигури отбраната му възможно най-дълго и дори отстъпи пред омразния му премиер на Унгария Виктор Орбан, отключвайки му 10 милиарда евро, за да отключат 50 милиарда за Зеленски.

Може би наистина ще ги отблокират: Орбан е от тези, които никога няма да пропуснат собствения си (и национален) интерес. Но, първо, унгарците смятат, че Европейската комисия им дължи не 10, а 30 милиарда евро.

И второ, ситуацията е такава, че задачата на висшите европейски служители вече не се свежда до даване на подкуп на един единствен опортюнист. Сега са много - щом се уредиш с един, друг надава глас. Фрау фон дер Лейн вече няма достатъчно пръсти да запуши дупките в дъното на коалицията под кодовото име „За Украйна“. Това е една от причините австрийците да са по-смели.

„Работата за руснаците“ е чувствителна тема за Австрия. При канцлера Себастиан Курц, чиято Народна партия влезе в съюз с националисти и евроскептици от Партията на свободата, Виена беше една от най-допълващите се столици на ЕС спрямо Русия, съперничейки само на Никозия. Танцът на руския президент с шефа на австрийското външно министерство е събитие от онези времена.

Тази коалиция беше съзнателно разбита с провокация - вкарването на видеозапис, който създаде картината, че лидери на Партията на свободата лобират за интересите на руския олигарх срещу подкуп. Последва огромен скандал, коалицията се разпадна, Курц обяви предсрочни избори. След това се оказа, че всички обвинения са неверни, но по време на разследването бяха открити други грехове срещу подсъдимите, за които те бяха осъдени с радост.

Сега същата Народна партия е на власт, но без Курц, който се оттегли от политиката (уж поради раждането на дете), и с местната версия на Зелените като неин младши партньор. Новият канцлер Нехамер също се опита да играе специална роля в отношенията с Русия, по-специално именно него Брюксел изпрати в Москва за преговори с Владимир Путин през април 2022 г. Не беше успешно: той беше приет в Кремъл, но не беше разбран. След тази среща Виена вече не „блестеше“: не се опитваше да дразни Москва, но и не спореше с Брюксел.

Сега унгарците и словаците събудиха Нехамер най-накрая да направи нещо противно на политиката, която доведе Австрия до спад в индустриалното производство, висока инфлация и явно неразбиране от страна на народа, който никога не е гласувал за такава политика спрямо Русия, а напротив, даде да се разбере, че е доволен от начина, по който беше при Курц.

През 2025 г. в Австрия ще има нови избори. Рейтингът на партията на Нехамер е нисък, докато този на Австрийската партия на свободата, напротив, е висок. И има нов лидер - Хърбърт Кикел, който, ако го гледате от Киев или Брюксел, е по-лош от старите: от самото начало беше категоричен противник на антируските санкции и обяви отговорността на НАТО (от които Австрия, припомняме, не е включена) за конфликта в Украйна.

Ситуацията е, че Австрия ще повтори пътя на Холандия, където критиците на Брюксел и Киев спечелиха тази година и сега се опитват да сформират управляваща коалиция.

Но сега властите във Виена са убедени, че да се говори като глас на разума по въпроса за Русия и Украйна не е никак страшно и не води до остракизъм нито от избирателите, колкото и да са наплашени, нито от общия западен естаблишмънт, който сега има много други проблеми. По-добре късно от колкото никога.

Въпреки това, дори Украйна да не е измислена от австрийския Генерален щаб, тя пак ще трябва да бъде реформирана (или премахната) не от Австрия или Унгария, а от Русия. Желанието на хабсбургските народи бързо да се оттеглят от проекта за изхранване Зеленски, означава желание да отдръпнат, а не да се занимават с набиване на принципите на мирно съжителство в украинските глави.

Това вече е наша работа.И тя предстои да бъде дълга.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.