/Поглед.инфо/ 120 случая на изнасилван, блудство и скланяне към проституция. Десетки жертви. На процеса, завършил наскоро в британския Хъдърсфийлд членове на банда пакистанци заявиха, че имат правото да правят с бялата жена каквото си пожелаят, поради нейната, както те твърдят, „природна порочност”. Съдът показа как политическата коректност пречи на Запада да наказва дори и най-чудовищните престъпления.
На всеки няколко месеца изумената световна общественост разбира за поредното наказателно дело срещу блудстващи с деца във Великобритания. Ротръм, Рочдейл, Телфорд, Нюкасъл са имената на тези градове, където с години се извършва насилие над малолетни и които обиколиха всичките световни медии.
Тези дни този печален списък се запълни от град Хъдърсфийлд. Там бяха осъдени бандити, извращаващи малолетни местни жителки и принуждаващи ги да се заемат с проституция. По време на разследването се изяснява, че всички подобни престъпления са осъществявани под техен контрол. Може да се каже, че издевателствата над деца са придобили просто промишлен размах.
Точно така, както и в другите градове, бандата в Хъдърсфийлд се състои изключително от пакистанци. Сред техните жертви няма нито едно азиатско или чернокожо момиче, единствено бели. Пакистанците намират своите жертви сред децата от неблагополучните или просто бедните семейства, а също сред местния детски приют. Възрастта на момичетата е между 11 и 17 години.
Въвличат ги в проституцията по отдавна позната схема. Мъжете се запознават с момичетата, кълнат им се във вечна любов, поят ги с алкохол, дават им да пушат марихуана. След това в безсъзнателно състояние ги насилват, а след това тя става обща собственост на бандата. Главатарите постоянно продават момичетата на своите съотечественици. При това не само, че ги принуждават да се занимават с проституция в Хъдърсфийлд, но ги извеждат да оказват сексуални услуги и в други градове.
Както и в други случаи на групово развращаване, местната полиция с години оставя всичко на самотек. Бандата от Хъдърсфилд е обвинена по 120 случая на изнасилване, сводничество, принуждаване към проституция. Броят на жертвите им наброява десетки. Своята престъпна дейност бандата осъществява от 2004 г. И през всичките тези години местните служби дори и не се опитват да защитят местните деца от бандитите.
Ръководството на хъдърсфийлдския приют не се интересува от съдбата на своите питомци. Никой от началството не задава въпроса какво правят с техните възпитаници възрастните пакистанци, които прибират момичетата право от приюта и ги качват на колите си. Засилва се подозрението, че полицията и властите са знаели за бандитите. Но, както винаги, не е имало никакви повдигнати обвинения срещу тях
Родителите на момичетата, попаднали в лапите на престъпвана група, се опитват някак си да ги защитят. Но бандитите идват в домовете им, трошат автомобилите им, чупят прозорци и заплашват с убийство дъщерите им. Самите момичета постоянно са пребивани и дрогирани. Една от тях се опитва да се самоубие, друга бандитите изхвърлят от движещ се с пълна скоростта автомобил.
Сигналите не работят за полицията, така както и в Рочдейл и Ротърхам, полицията убеждава родителите и жертвите да не вдигат шум, иначе ще ги обвинят в „расизъм”. Първият сигнал за изнасилване полицията в Хъдърсфийлд получава през 2013 г. След това отвратителните престъпления продължават още няколко години. Само през изминалата година местните детективи успяват да съберат достатъчно доказателства, за да започнат наказателен процес срещу пакистанската банда.
И тук се проявява разликата в случая с Хъдърсфийлд. Работата е там, че делата над сводниците в Рочдейл, Ротърхам и Телфорд демонстрират цялата расистка подбуда на техните безжалостни престъпления. Бандитите се държат извънредно нагло в съда. Те отричат своята вина, настояват, че всичко се е случило „по взаимно съгласие” и постоянно си позволяват откровено расистки изказвания по адрес на белите момичета. Изказванията им попадат във вестниците. Това започва да възмущава дори и най-политически коректните британци.
Затова и се взема решение делото по хъдърсфийлдските бандити просто да се засекрети. То се провежда в град Лийдс. Не се разгласяват нито имената на престъпниците, нито състава на техните престъпления. Повече от година процесът се води на закрити врати. Неравнодушният гражданин Томи Робинсън се опитва да води излъчване онлайн на съдебното заседание. За „неуважение пред съда” той е осъден на 13 месеца затвор.
Въпреки това дори по оскъдните думи на съдиите може да се отбележи, че съдът над пакистанците не се отличава по нищо от предишните процеси. Съдията специално отбелязва, че нито един от насилниците не изразява ни най-малко разкаяние и дори не се опитва да принесе извинения на пострадалите. Вместо това те обвиняват потърпевшите в лъжи и „бял расизъм”.
20 души са осъдени. Главатарят на бандата 35-годишният Амер Сингх Дхаливал (женен и с деца) е осъден на доживотен затвор с възможно предсрочно освобождаване най-рано след 18 години. Осъден е на 22 изнасилвания на малолетни и склоняване към проституция. Няколко негови съучастници получават по-големи присъди.
Но по-голямата част от бандата получава леки присъди. При условие за примерно поведение те ще могат да излязат на свобода още след три-четири години. Тогава не ще се върнат в Хъдърсфийлд и кошмарът, може би, ще продължи. Всичко ще бъде точно така, както в другите английски градове, където жертвите с ужас очакват завръщането на своите насилници.
Например главатарят на телфордската банда Мубарак Али е осъден през 2012 г. на 14 години затвор, но още през ноември 2017 г. е пуснат на свобода. Той веднага се завръща. Само протестите на родителите на жертвата (а само в Телфорд са изнасилени и въвлечени в проституция около 1000 момичета) карат властите отново да го затворят.
Делото в Хъдърсфийлд е само върха на айсберга. Бандите пакистанци, търгуващи с непълнолетни бели момичета, постоянно биват разкривани в различни градове на страната. Съвсем наскоро такава криминална група бе разкрита в Лондон. Всеки месец полицията задържа повече от 400 мъже по подозрение за сексуална експлоатация на непълнолетни.
Мотивът за расовата ненавист, по която се извършват сексуалните престъпления срещу малолетните е очевиден на всеки непредубеден наблюдател. Но всяко конкретно обсъждане на ролята на пакистанската диаспора в масовия секс-трафик на непълнолетни британки е абсолютно табу в британските медии.
Опитът дори да се формулира проблемът с расовата ненавист на пакистанците към белите води до това, че диаспората изпада в истерията и да обвинява всички в „расизъм” при пълна подкрепа на либералните медии.
Преди година жертва стана бившият главен прокурор на страната лорд Макдоналд, казал по време на интервю пред ВВС, че „да смятат младите жени за боклук, да ги смятат за леснодостъпни е станало голям проблем в някои наши диаспори”. Ислямските активисти и прикриващите ги вестници веднага обвиниха лорда в „расизъм”. Тогава на бойкот бе подложена и правозащитничката Сара Чемпиън, дръзнала да напише статия, че във „Великобритания има проблем с пакистанските мъже, които насилват и експлоатират белите момичета”.
Засега се оказва, че пакистанското малцинство е получило пълна свобода на изнасилва местните жителки и да държи мнозинството в страх. Съдебните власти отлично разбират този намек. Нито веднъж по време на масовите престъпления срещу непълнолетните съдиите не намират мотив за расова ненавист, която би позволила утежняване на наказанието. По време на процеса срещу телфордските бандити съдията изобщо заявява, че „обвинените избират своите жертви не по расов признат, а заради слабост и уязвимост”.
Само че защо винаги слабите и уязвимите в тези дела се оказват бели момичета от работническата класа – най-угнетеното малцинство в съвременна Великобритания.
Превод: В.Сергеев