/Поглед.инфо/ Лидерите на партиите, влизащи в управляващата коалиция в Германия, съгласуваха допълнителните мерки за приемането на бежанци. В Берлин се надяват, че германският пример ще бъде последван и от други страни-членки на Европейския съюз.

Според предпазливите оценки на германските власти през тази година най-малко 800 000 бежанци от различни държави ще потърсят убежище във Федералната република. Смята се, че около половината от тях ще получат възможност да останат в страната. Ще може ли Германия и нейното общество да се справи с този наплив от имигранти? Решавали сме различни задачи. Ще се справим и с тази, изпълнена с оптимизъм твърди федералният канцлер Ангела Меркел.

В нощта на неделя срещу понеделник, 7 септември, на така наречената коалиционна среща на върха във ведомството на федералния канцлер бяха приети решенията как Берлин ще се справя с бежанския проблем. Лидерите на трите партии, съставящи управляващата коалиция – двете консервативни /ХДС и ХСС/ и социалдемократите /ГСДП/, разработиха двуединна стратегия, преследваща целта да се вземат под контрол и да се сложи ред в масовия, хаотичен приток на имигранти в Германия.

Двуединна стратегия

Една част от тази стратегия предвижда създаването в страната на ефективна инфраструктура за приемането на бежанци, които са се скитали седмици, понякога дори месеци. На първо място те се нуждаят от някакъв покрив над главата, по тази причина Берлин реши да увеличи със 150 000 места капацитета на първичните общежития, в които новопристигналите регистрират и където те очакват разглеждането на своите молби за убежище.

За нуждите на такива общежития се преустрояват бивши казарми, спортни зали, индустриални халета, изграждат се палаткови градчета и фургони. Понякога този процес се забавя от строгите германски строителни норми, някои от които сега е решено да бъдат временно смекчени. „Германската прецизност е нещо хубаво, но сега се нуждаем от германска гъвкавост“, заяви по този повод Меркел. С 3000 души е решено да се увеличи броят на федералните полицаи, в чиито задачи влизат, от една страна, първичната регистрация на бежанците, а от друга, депортирането на тези, чиито молби на се били удовлетворени.

А за получилите положителен отговор се въвеждат допълнителни програми, насочени към тяхното по-бързо интегриране в германското общество – курсове по немски език, улесняване на процедурите за получаването на разрешения за работа. Управляващата в Германия коалиция смята, че бежанците трябва „бързо да намерят работа и самостоятелно да печелят пари, за да се изхранват“, се казва в заключителната декларация, приета след срещата.

Като цяло за тези цели германското правителство възнамерява да отпусне през следващата година допълнително 6 милиарда евро. Половината от тях за програми с общо федерално значение, другата половина – в помощ на провинциалните и общински власти, които и сами ще повишат разходите за приемането на бежанците с още около 4 милиарда, според оценките на експертите.

Какво да се прави с бежанците от балканските страни?

Втората страна на новата имиграционна стратегия на Берлин – да се ограничат злоупотребите със съществуващото в германското законодателство право на убежище. Над 1/3 от бежанците, които подават молба, произхождат от Балканите. До момента държавите от тези регион, които германците смятат за „безопасни“, са Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина. Техните граждани на практика нямат шансове да получат убежище във ФРГ. Към този списък ще бъдат добавени Албания, Косово и Черна гора.

Освен това, лидерите на управляващите в Германия партии се съгласиха с това, да не отпускат на бежанците, настанени в първичните общежития, джобни пари /до 143 евро месечно/, а по възможност да бъдат обезпечавани с всичко необходимо в натура. Смята се, че тази мярка ще намали желанието за търсене на убежище в Германия. Та нали в някои балкански страни 143 евро са си една прилична сума.

Едновременно с това германското правителство смята да улесни процедурите за законна имиграция от такива страни за специалисти, от които се нуждае германската икономика.

Общоевропейска задача

„Това е нашият отговор на общонационалното предизвикателство“, каза Ангела Меркел, представяйки вчера резултатите от лидерската среща. Но одобрената на нея нова концепция за приема на имигранти не означава, че официален Берлин е готов в рамките на Европейския съюз самостоятелно да решава този проблем.

Приемането през последните дни в Германия, а също така в Австрия на срочни мерки по хуманитарни причини, позволяващи на хиляди, преди всичко сирийски, бежанци да напуснат Унгария са изключение, твърди канцлерката.

Правилото, според което молбата на имигранта трябва да се разглежда в тази страна от ЕС, където първо е пристигнал, остава в сила, заяви Меркел. „Необходими са усилията на целия ЕС, само общоевропейската солидарност ще позволи да се справим с тази задача“, добави тя. Германия е готова да приема бежанци, но те трябва да получат защита от преследвания и войни и от останалите държави от ЕС.

“Германия, Австрия и Швеция не могат да са единствените страни, които наистина приемат бежанци“, подчерта вицеканцлерът и председател на ГСДП Зигмар Габриел.

Новият имидж на Германия

Предишните опити на Берлин да накара своите партньори от ЕС да създадат по-благоприятни е гостоприемни условия за приема на бежанци се оказаха напразни. Сега положението може да се промени, смятат наблюдателите. През почивните дни в много страни бяха излъчени телевизионни кадри, на които се вижда как обикновените немци посрещат бежанците, идващи от Унгария в Германия.

Оказаният им учудващ радушен прием /дали ще е на гарата в Мюнхен или в други градове, където те бяха докарани с автобуси/, хилядите доброволци, помагащи на изнемогващите хора, проявената солидарност, потокът от пожертвования – всичко това за миг промени отношението на европейската преса и общественост към Германия. Нейният имидж – заради суровата позиция на Берлин на преговорите за финансовата помощ за Гърция – до неотдавна беше съвсем друг.

„Германия се показа като друга страна, с която можем да се гордеем“, констатира Зигмар Габриел. В резултат на тези действия Берлин получи морален авторитет, който може да се окаже по-сериозен аргумент, отколкото политическите и икономическите доводи, заключава в анализа си Никита Жолквер от ДВ.

Берлин / Германия