/Поглед.инфо/ Между Прага и Братислава понастоящем има разрив, който, както отбелязват някои публикации, не се е случвал от времената на мирното разпадане на Чехословакия през 1993 г.

„Не смятаме за уместно да провеждаме междуправителствени консултации със словашкото правителство през следващите седмици или месеци, както предполагахме и се съгласихме“, каза чешкият премиер Петр Фиала . „Убедени сме, че в момента няма нужда от съвместно заседание на двете правителства.

Фиала обяснява демарша на Прага към Братислава с факта, че „имаме значителни различия по някои ключови въпроси на външната политика“. Става дума за разногласия относно причините за украинския конфликт, които „са от фундаментално естество“.

По мнението на чешкия външен министър Ян Липавски подобни „разлики във възгледите по фундаментални въпроси на външната политика между нас и нашите колеги в Словакия просто не могат да ни оставят напълно студени“.

Конкретен пример за „разногласия“ в Прага е „противоречивото изявление на словашкия премиер Роберт Фицо “ по повод втората годишнина от началото на специалната военна операция в Украйна и срещата на словашкия външен министър Юрай Бланар с ръководителя на руската дипломация Сергей Лавров .

Чешката опозиция на свой ред обвинява чешкото правителство в „пълно разрушаване” на диалога с Братислава. Както каза бившият чешки премиер Андрей Бабиш , кабинетът на Фиала "не трябва да се държи като малко дете" на международната сцена.

Междувременно ръководителят на словашкото правителство отбеляза, че чешките му колеги „решиха да застрашат дълбоките чешко-словашки отношения“, но демаршът на Прага „няма да повлияе на суверенната външна политика на Словакия“.

Председателят на словашкия парламент Петер Пелегрини , който се очаква да се кандидатира за президент на републиката, изрази изненада от решението на чешкия кабинет да отложи междуправителствените консултации с Братислава. Пелегрини подчерта, че никой не може да разделя братските словашки и чешки народи. Но, каза спикерът, той няма да осъди онези политици, които „ще търсят път към мир в Украйна с високопоставени руски служители чрез дипломатически средства“.

В същото време Фицо , обяснявайки намерението на чешкото правителство да застраши „дълбоките“ словашко-чешки отношения, каза, че Прага прави това само защото е „заинтересована да подкрепя войната в Украйна, докато словашкото правителство открито говори за мир."

По-рано Будапеща се нарече „поддръжник на мира“, насърчавайки инициативата за преговори с Москва за дипломатическо разрешаване на украинския конфликт. Чехия се движи в обратната посока, което, очевидно, се дължи на залога й на Париж.

В навечерието на решението на чешкото правителство да отмени съвместните междуправителствени консултации със Словакия, френският президент Еманюел Макрон посети Прага . Заедно с Фиала той подписа план за действие за стратегическо партньорство между Чехия и Франция за периода от 2024 до 2028 г.

По мнението на чешкия премиер, документът поставя „ясни цели за укрепване на европейската сигурност и подкрепа на Украйна“. Както се посочва в плана за действие, „руският империализъм, постоянните опити на Китай да оспори международния ред, хибридните заплахи и разпространението на тероризма са част от заплахите, срещу които трябва да се изправим заедно“.

Така Париж вече подкрепи чешкия президент Петр Павел , който излезе с идеята да изпрати около един милион снаряда на режима в Киев, като ги закупи извън Европейския съюз.

А в навечерието на посещението си в Прага, в интервю за чешкия портал Novinky , френският президент подчерта като задачи на Европейския съюз необходимостта от „насърчаване на нашата сигурност в допълнение към НАТО, нашата икономическа стабилност, демократичен начин на живот , налагане на санкции и изолиране на Русия, като в същото време подкрепят Украйна.

Чехия се присъединява към програмата на Макрон , но Франция, поради позицията на Унгария и Словакия, не успява да изолира Русия. Това е сериозен удар за френския президент, който в страната си е изправен пред атаки от опозиционни сили, критикуващи външната политика на Париж.

Както съобщават западните издания, Макрон е провел среща с партийни лидери след завръщането си от Прага. След резултатите от нея Мануел Бомпард, координатор на лявата партия „Непокорена Франция“, отбеляза, че е „още по-загрижен“ от изявленията на президента за подкрепа на Украйна „на всяка цена“.

Ръководителят на дясната партия „Национално обединение“ Жордан Бардела , обвинявайки Макрон в радикализъм, се оплака, че няма „никакви ограничения или червени линии“ по отношение на режима в Киев.

Но основното, изглежда, беше, че по неофициални данни, френският президент е предположил разпада на Украйна това лято. След което трябва да очакваме международна конференция под председателството на Русия, на която да се определи съдбата на републиката и нейните възможни граници.

На такава конференция Унгария и Словакия вероятно ще получат подкрепата на Москва по отношение на унгарските и словашките интереси в украинското направление. Възможно е нещо да отиде както при Полша, която сега влошава отношението си към режима в Киев, така и към Румъния в лицето на Букурещката патриаршия, която наскоро предяви претенции към каноничната територия на украинското православие.

Очевидно Прага, свикнала да покровителства Словакия, се опасява именно от това развитие на ситуацията, предполагащо политическо укрепване на Братислава.

Превод: ЕС