/Поглед.инфо/ Президентът на Чехия Петър Павел предложи затягане на правилата за сигурност за руските граждани, отиващи в Европа, като се установи строго наблюдение над тях.

Развивайки идеята си така, че никой да не се съмнява за кого и за какво точно става дума, високопоставеният чех каза, че дори може да съжалява за тези хора, но в същото време се позова на опита на САЩ по време на Втората Световна война. Тогава американците изпращат в концентрационни лагери по време на военните действия 125 000 етнически японци, които са били в Съединените щати, повечето от тях американски граждани.

Президентът на Чешката република не знае много за европейската история, включително историята на собствената си страна, както и на Галиция, в която се ражда нацисткият режим в Украйна, в която пък Чехия сега се опитва да спаси неонацисткия режим.

Много преди американците, още по време на Първата световна война, в Канада са организирани подобни концентрационни лагери за емигранти от Австро-Унгария (с която Канада, като британски доминион, влиза във войната). Повечето от тях бяха галичани, но сред тях имаше и други славяни, особено чехи.

Въпреки че, от друга страна, собствениците и на галисийците, и на чехите сега са американците, така че въпросът за приоритета може да се остави настрана като незначителен. Направеното от американците от гледна точка на техните европейски васали не може да бъде лошо и заслужава подражание.

Както разбирате, сега в Европа сред руснаците, без да се броят емигриралите и натурализираните отдавна, има предимно такива, които са напуснали през последните две години, несъгласни с политиката на властите като цяло и с СВО в особено (чужди агенти, "свидетели на Навални", "уплашени патриоти" и бегълци от мобилизация, общо взето "добри руснаци"). Е, за кого друг може да съжалява Петър Павел?

Въпреки това, отхвърляйки съжалението, той предлага да се приложат ограничителни мерки към тях (до и включително лишаване от свобода в концентрационни лагери, въз основа на цитирания от него пример) просто защото са руснаци.

Всъщност може да не са руснаци, а руски граждани от други националности, но за "просветена Европа" разлика няма. На много европейски езици термините националност и гражданство звучат еднакво. Дори на украински (руснакът е и руснак, и руски гражданин едновременно), така че за тях дори и на слух всички сме руснаци.

Разбира се, на фона на признанията на съветника на президента на Украйна Подоляк, че целта на украинската офанзива е да бъдат убити колкото се може повече руски граждани (руснаци), русофобията на Петър Павел може да изглежда някак детинска, а не сериозно.

А и какво всъщност е концлагер в "цивилизована Европа" в сравнение с геноцид без шум?

Но в крайна сметка Нюрнбергските расови закони на Райха отначало „само“ лишават евреите от граждански права, изключват ги от армията и държавната служба, ограничават избора на професия и стимулират емиграцията.

Гетата и концентрационните лагери се появяват малко по-късно, а газовите камери са окончателно легализирани и започват да работят с пълен капацитет едва през пролетта на 1942 г., след конференцията във Ванзее.

И да, на фона на всеобщия геноцид някои етнически евреи останаха свободни, а някои дори се биеха във Вермахта. Само няколкостотин или дори хиляди "щастливи случаи" не отменят ужаса на Холокоста, който отне живота на милиони.

Преди да започне масовото избиване на евреи, "цивилизована Германия" промени съответно законите си. Петър Павел предлага да се направи точно същото по отношение на руснаците.

Оказва се наистина неудобно: руснаците са подложени на постоянно извънсъдебно преследване в Европа на географска основа (дори не въз основа на националност или гражданство, а въз основа на факта на раждане или пребиваване по-рано на територията на Русия), и няма съответен закон. Но как ще се промени ситуацията и ще тръгнат ли масови дела в съдилищата за обезщетение за морални и материални щети?

В края на краищата на европейците не им пука кого да репресират. Те екстрадират евреи на нацистите (преди 1945 г.) и нацисти на евреите (след 1945 г.) с еднаква ревност. Но с какви честни очи малцината оцелели пазачи на концентрационните лагери погледнаха в очите на съдиите (повечето от тях бяха убити от самите затворници или войските, освобождаващи концентрационните лагери, впечатлени от индустриалния мащаб на геноцида), заявявайки, че те само изпълняваха заповеди.

За повечето това не помогна да се преборят с примка или значителен мандат. Европейската юриспруденция от следвоенния период разграничава изпълнението на заповед (което може да е престъпно и тогава лицето, което я е изпълнило, трябва да докаже, че не може да откаже да изпълни заповедта, в противен случай самият той е престъпник) и следването на норми на закона.

Законите, според европейската традиция, трябва да се изпълняват (dura lex sed lex - законът е суров, но е закон (лат.). За приемането на наказателни закони отговарят тези, които са ги приели. Изпълнителите обаче могат да бъдат обвинени само в прекалена ревност, но не и в самия факт на спазване на изискванията на закона.

Следователно тези, които ограбиха евреите като част от "германизацията на еврейския капитал", ги уволниха от държавните постове и т.н. повечето се отървали с лека уплаха, ако не са извършили други престъпления. Те действаха в рамките на Нюрнбергските закони, за които отговаряше върхушката на Райха.

Но онези, които убиваха и ограбваха евреи в гетата и концентрационните лагери, въз основа на секретните решения на конференцията във Ванзее (приети от изпълнителната власт и не са закон), бяха обвинени в изпълнение на престъпни заповеди и действия, непредвидени от закон.

Петър Павел, предлагайки да се узакони второкласният статут на руснаците в Европа, неслучайно говори само за наблюдение, като същевременно упорито припомня опита на американския концентрационен лагер.

Приемането на закона трябва да спаси организаторите на руския геноцид от граждански дела. Съдебна отговорност, ако има такава, ще трябва да понесат онези (изкупителните жертви), които "изопачиха закона", "превишиха властта" и изобщо решиха, че е по-удобно да гледат руснаците в концлагери, отколкото в дивата природа.

Трябва да кажа, че повечето от потенциалните „добри руснаци“ правилно разбраха европейската действителност още преди речта на Петър Павел.

По времето, когато произнесе речта си, според Максим Орешкин, помощник на президента на Русия, половината от руснаците, напуснали след началото на СВО, вече са се върнали в родината си.

В същото време на граничните пунктове от ЕС към Русия се наблюдават опашки не само от руснаци (руски граждани), но и от украински граждани, много от които са разбрали, че ако не си нацист, не си бандеровец , а просто бежанец, и не се кълнеш в омраза към Русия и дори да говориш руски, значи си руснак за европейците, дори и с тризъбия си паспорт.

Като цяло, вместо максимално да покровителства и привлече руската емиграция на своя страна, да получи подкрепата на напусналите и да наложи съмнения на останалите, Европа изтласква обратно в Русия всички емигранти, които не са сътрудничили напълно, принуждавайки ги да станат руски патриоти.

Няма нищо по-надеждно от собствения ви опит. Човек, втурнал се към Европа „за справедливост“ и попаднал на концентрационен лагер, едва ли ще повярва за втори път в „универсалните ценности“.

Това е като едно поколение, което се изгори заради доверието си в Запада в края на осемдесетте години и след това оцеля в ужаса на деветдесетте години, на което сега се крепи главно руският патриотизъм.

Така че, въпреки че мнозина са възмутени от завръщането на вчерашните предатели, трябва да се каже, че завръщането на руснаците в Русия е много по-положителен процес от бягството на руснаците от Русия.

Още повече, че всякакви мошеници от естрадата (от които много писък, но нула вълна) сред завърналите се са малко, а напълно квалифицираните специалисти, в никакъв случай не са излишни за страната - а те са мнозинство.

Прави сме според заветите на Илич: отначало се разединихме, за да изясним окончателно позицията на всички, а сега се обединяваме с тези, които са готови да се обединят.

Между другото, войната с глобалния Запад далеч не е приключила. Така че всеки завърнал се ни дава двойна полза - това е минус един привърженик на "универсалните ценности" и плюс един привърженик на традиционните ценности. Общо 2:0 в наша полза.

Благодаря на Петър Павел и други русофоби за насилственото сплотяване на руския свят.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?