/Поглед.инфо/ Дори ЕК призна напоследък, че Трансатлантическото споразумение не поражда трансатлантически ентусиазъм сред гражданите на Евросъюза.

Под обществен натиск през пролетта на 2014г. Европейската комисия проведе обсъждане на част от Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС – механизма за защита на инвеститорите (ISDS). Допитването получи безпрецедентен отклик – 150 000 коментара от граждани, неправителствени организации, синдикати, бизнес, консултантски фирми, правителствени институции, регулатори и представители на академичните среди бяха изпратени в Брюксел. 176 от тях са от България.

Зададените въпроси бяха технократски, с тежък брюкселски акцент. Например : "Предвид горното обяснение и посочения референтен текст, какво е вашето мнение относно целите и подхода по отношение на обхвата на материалните разпоредби за защита на инвестициите в ТПТИ?"

Дали еврочиновниците можеха да го напишат още по-неразбираемо? За да улесни гражданите, сдружение "Солидарна България" подготви отговори, които всеки желаещ можеше да изпрати до ЕК. Същият подход са ползвали още няколко европейски неправителствени организации.

Основен порок на обсъждането е фактът, че ЕК приема изначално, че наднационалните арбитражи са приемливи и са нужни само леки корекции в механизма. Анкетираните са отказали да играят тази игра. Огромна част от тях са заявили, че категорично не приемат ISDS или са против Трансатлантическото споразумение като цяло.

Публикуваните преди 2 дни резултати от анализа на данните показват, че европейците категорично отхвърлят клаузата, която предвижда корпорации да съдят държави в наднационални трибунали. Смятат, че ISDS ще разруши социалната държава, ще доведе до приватизация на обществените услуги. Най-активна съпротива оказват гражданите на Великобритания, които се опасяват, че по този начин ще бъде разрушена националната им здравна служба. За мнозинството от отговорилите механизмът за защита на инвеститорите е заплаха за демокрацията, държавните бюджети и националните политики като цяло.

Отговорилите граждани коментират и влиянието на споразумението в други области на публичната политика – най-често срещаните са за защитата на трудовите възнаграждения и стандарти , както и за стандартите за безопасност на храните. Изказват се опасения, че увеличаващата се власт на корпорациите ще разруши държавната политика в тези области. Значителна част от анкетираните изразяват безпокойство от нелоялна конкуренция в резултат на намаляване на защитата на потребителите.

Запитаните граждани отбелязват, че формулировки като "непряка експроприация", "дискриминация", "справедливо и равно третиране" на инвеститорите са твърде неясни и дават възможност за широки интерпретации на търговските трибунали. Друга критична точка на механизма е непрозрачността на делата – водят се при затворени врати, често не се публикуват мотивите за вземане на едно или друго решение, понякога не се оповестяват дори решенията. В трибуналите решенията се взимат от трима арбитри – много опитни, високоплатени корпоративни адвокати.

Пример за такова дело е приключилият вече процес срещу Румъния. Делото беше заведено от братята Микула. Тяхната компания за бутилиране, регистрирана в Швеция, дълги години е получавала държавни субсидии. С влизането на Румъния в Европейския съюз субсидиите са намалени драстично. Това е и поводът Микула да съдят държавата пред търговския трибунал във Вашингтон. Решението – северната ни съседка трябва да плати 250 млн. долара на частната компания. Същевременно плащанията са забранени от ЕК като недопустима държавна помощ. Изборът пред Румъния е да плати на братята Микула и да бъде санкционирана за това и от ЕК или да не изпълни решението на международния съд, но да бъде конфискувано нейно държавно имущество, което се намира в САЩ.

Механизмът за защита на инвеститорите означава само едно – гражданите ще бъдат ощетени със стотици милиони. Решенията ще бъдат оставени в ръцете на трима адвокати. Държавите ще бъдат лишени от правото да регулират и да приемат закони, които засягат корпоративните интереси.Дори бизнес организациите, на които ЕК обещава огромни нови пазари, са скептични към този механизъм. Очаквано само едрият бизнес да подкрепя възможността да съди държави за приети нови закони и регулации.

Това обсъждане не е единствената възможност за гражданите да изразят позицията си срещу механизма за защита на инвеститорите. Самоорганизираната Европейска гражданска инициатива, която се състои от 340 организации, продължава да набира подкрепа. За три месеца над 1 260 000 европейци подписаха искането преговорите по ТПТИ да бъдат прекратени. Българските граждани могат да се присъединят инициативата с подписи на познатия адрес: http://solidbul.eu/?p=3015, тъй като предстоят нови общоевропейски протести. Битката няма да е лека със сигурност.

..........................

Анализът е на експерти на сдружение "Солидарна България"