/Поглед.инфо/ Основният търговски партньор на Русия, Европейският съюз, ще принуди руските износители да плащат данък върху въглерода за всеки замърсяващ продукт. ЕС счита и се определя за главния спасител на света, докато другите страни не са толкова екологично съзнателни, . Загубите на нашите компании и руския бюджет могат да достигнат десетки милиарди евро. Има обаче и добри новини за Русия.
Европейският съюз възнамерява да принуди другите държави да плащат данък върху въглерода върху продукти, доставяни на европейския пазар. На първо място, става дума за продукти с висок „въглероден отпечатък“, тоест големи емисии на парникови газове. Това са петролът, газът, металите, циментът и торовете. От 2023 г. руските компании ще трябва да плащат допълнително за възможността да доставят тези стоки в ЕС.
Засега е невъзможно да се изчислят точно нашите загуби - Брюксел обещава да разработи конкретни параметри на новия данък едва тази година. „Все още има много разклонения в системата ТРВ (трансгранично регулиране на въглерода), включително по отношение на покритието, географията и най-важното, цената на единица CO2 еквивалент“, казва Владимир Горчаков, заместник-директор по устойчивото развитие на Групата за оценка на риска към AКРА. Методологията за изчисляване на въглеродния отпечатък също ще се разработи.
Според експертните оценки данъкът може да засегне около 40% от руския износ. „Във всеки случай руските износители на петрол и газ, металурзи и химици ще пострадат най-много. Оценките варират от 5 до 50 млрд. евро загуби общо до 2030 г. “, добавя експертът.
За Русия това е неприятна история. Оказва се, че всички руски стоки ще бъдат подложени на този данък върху въглерода по един или друг начин. На първия етап данъкът ще бъде въведен за определена група стоки, но с всяка изчинала година броят на стоките, подлежащи на данък върху въглерода, ще се увеличава. Размерът на данъка може дори да е чисто символичен в началото, но постепенно той ще нараства.
„Всъщност това е промяна в правилата на международната търговия. Но ЕС позиционира това като стимул за различните страни да намалят емисиите на парникови газове. Европа вярва, че не всички държави са толкова съзнателни, колкото е тя, много искат да останат “гратисчии”. Поради това европейците решиха да им помогнат да вървят по пътя на декарбонизацията и въвеждането на възобновяеми енергийни източници“, коментира Игор Юшков, експерт от Националния фонд за енергийна сигурност.
Всъщност ЕС налага вътрешното си законодателство върху други държави. Това не отговаря на нормите на СТО. Въпреки това е модерно да се променя трансграничната търговия под егидата на екологичната борба.
„СТО е доста остаряла организация в сравнение с Парижкото споразумение, което говори най-общо за спасяването на планетата. Цялата история с данъка върху въглерода е позиционирана именно като изпълнение на Парижкото споразумение, което има глобален статут “, каза Юшков. Дори САЩ, с идването на Байдън, се върнаха към споразумението.
Това е наистина тежък удар за руската икономика. „Имаме голям въглероден отпечатък. В допълнение към производството на електроенергия, чиято цена е заложена в стоката, имаме и голям въглероден отпечатък от топлинна енергия поради студения климат. Освен това продаваме на Европейския съюз, който е нашият основен търговски партньор, стоки, които не са най-положителни по отношение на въглеродния отпечатък - петрол , газ, метали “, казва Юшков. Европейците дори откриха въглероден отпечатък в близост до газопроводите: те вярват, че от тръбите има изтичане на метан, плюс енергия се изразходва и за изпомпване на газ.
За руските компании загубата на печалба е неизбежна. „Грубите изчисления показват, че за производителите на целулоза рентабилността може да спадне с 65%, за валцованата стомана - с 40%, а за суровият нефт - с 20%. Ако една компания изнася 100% от продуктите си в ЕС, определено ще види спад на печалбите “, казва Горчаков.
Приходите на руския бюджет също ще намалеят: намаленията за данък върху добива на полезни изкопаеми и износните мита както за газ, така и за петрола,добавя Юшков. „Очевидно държавата ще трябва да намали данъчната тежест върху производителите на въглеводороди и другите компании, така че да останат конкурентоспособни при износ в ЕС“, казва Юшков.
Това обаче е негативна история не само за Русия, но и за нейните конкуренти на европейския пазар. „На фона на свръхпредлагането на нефт и газ в Европа, единствено най-ефективните доставчици, които имат по-ниски себестойности, ще оцелеят. Миналата година “Газпром” показа, че печели ценовата битка срещу американския ВПГ. Той ще може да направи изгодно предложение на европейците и да остане на пазара “, убеден е събеседникът.
Себестойността на производството на ВПГ в САЩ е по-висока, отколкото в класическите руски полета. Следователно данъкът върху въглерода може да доведе до повторение на картината за 2020 г.
„Поради ниските цени на газа за САЩ беше нерентабилно да изнасят ВПГ за Европа. Цените бяха толкова ниски, че дори не покриваха оперативните разходи: производство, регазификация и доставка. През изминалата година много заводи за втечнен природен газ бяха затворени от месеци. Ситуацията може да се повтори ”, казва Юшков.
Това ще доведе до намаляване на производството на шистов петрол в САЩ. „Американската шистова промишленост може да бъде затворена не поради изчерпване на шистовите въглеводороди, а защото развитието на нови райони с висока себестойност няма да бъде икономически изгодно“, обяснява източникът.
Освен това въглеродният отпечатък на американския ВПГ, както и на австралийския ВПГ е много голям. „Те са едни от лидерите по отношение на размера на щетите за природата. Следователно данъкът може да се окаже непоносим за тях, особено при ниски цени на газ и петрол. Навремето Доналд Тръмп се оттегли от Парижкото споразумение именно защото цялата тази история щеше да навреди на американското производство на шистов петрол и газ, което може да спре. Държеше се като бизнесмен ”, казва Юшков.
Спирането на американското производство на петрол ще доведе до спиране на производството на шистов газ, което се субсидира от черното гориво. Цените на горивата и газа на вътрешния пазар в САЩ ще се повишат. Скъпата енергия ще означава високи цени на американските стоки.
Байдън обаче върна САЩ към Парижкото споразумение, въпреки че разбира негативните последици от тази история. Просто защото се държи като политик: ако този екологичен маховик не може да бъде спрян, тогава е по-добре да се ръководи. Така Вашингтон ще може да каже на европейците и останалия свят как най-добре да изчисляват данъците върху емисиите и въглерода.
Друг важен момент. Русия с нейните обширни горски площи е „бял дроб на планетата“. Това означава, че страната ни частично компенсира вредата от изгарянето на въглеводороди за сметка на големия си горски фонд. ЕС обаче не взема предвид този факт, когато разработва данъка върху въглерода. От една страна, има проблеми с изчисляването на това колко всъщност е горската площ в Русия. От друга страна, климатолозите, в отговор на обясненията на Русия, казват, че емисиите на CO2 се абсорбират само от младите гори, докато многогодишните и вековните не, освен това дори са източник на емисии на парникови газове поради процеса на разлагане на дърво (клони, листа). За да се намали въглеродният отпечатък и по този начин данъкът, руските компании могат да засаждат нови гори. Или може да закупят квоти за емисии на CO2 от световния пазар. Точно това направи “Газпром”, например, когато достави първата въглеродно-неутрална партида ВПГ. Както обяснява Юшков, този ВПГ всъщност е произведен в обичаен завод за ВПГ - и разбира се, той има въглероден отпечатък. Покупката на квоти от “Газпром” обаче направи тази партида втечнен природен газ без въглероден отпечатък, според документите. Такъв един пазарен механизъм.
И тези, за които европейският данък върху въглерода ще стане непосилен, ще отидат да завладяват нови пазари. „Най-вероятно някои от износителите още повече ще започнат да пренасочват износа на своите продукти към страни с по-хлабави регулации на въглерода, предимно в Азиатско-Тихоокеанския регион“, не изключва Горчаков.
Превод: В. Сергеев