/Поглед.инфо/ До вечерта на 14 декември, първия ден от срещата на лидерите на страните-членки на ЕС в Брюксел, стана ясна основната интрига на срещата: решението за започне преговори с Украйна за нейното влизане в Европейския съюз е прието. В същото време Молдова също беше поканена за преговори за членство, а Грузия беше решено да получи статут на страна - кандидат. Всичко това съобщи, явно набързо, в социалната мрежа ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Няколко часа преди тази новина информационните агенции вече съобщиха, че всички лидери на страните от ЕС, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, са се съгласили да дадат "зелена светлина на преговорите за приемане на Киев в „семейството“.

Само Орбан, заявявайки, че подобно решение би било катастрофа за Европейския съюз, беше упорит докрай. И не напразно. В навечерието на срещата той беше уверяван, че ако спре да се съпротивлява, Будапеща ще получи над 10 милиарда евро еврофондове, замразени поради „нарушения на върховенството на закона“ в неговата страна.

Е, как да не промениш решението си в последния момент: Орбан е известен като прагматик, който поставя интересите на Унгария на първо място, така че той потвърди, че мисли преди всичко за родината си. Злата ирония е, че унгарският лидер прави пари за страната си, като отказва да помогне на Киев до последно, призовавайки го за мир. А Киев, който уверява всички, че е готов да воюва с Русия докрай, е на път да бъде изваден от списъка със западните „надбавки“...

Политическите последици от решението са много неясни. Е, това е като в известния виц, където героят изрича циничната и смъртоносно отрезвяваща фраза "Никога не знаеш какво точно съм ти обещал..." Преговорите могат да отнемат много време и никой не гарантира резултата им.

Съгласно сегашните оценки на властите в ЕС в идеалния случай Украйна ще бъде поканена да стане член след 6-7 години. Или може би няма да бъде поканена. Е, там нещо все някак няма да се получи или правителството в Киев пак ще се промени.

Както казваше несравнимият Ходжа Насреддин, давайки уверено смели пророчества през годините, „все един от нас непременно ще умре - или аз, или емирът, или това магаре“. Така че Шарл Мишел изглежда се представя именно в този жанр.

Разбира се, събитието е изключително свръхценно за Киев. Най-накрая! Та нали на тая Европа и на целия Запад толкова пъти вече им обясниха, че именно те са светлината в прозореца, само там и душата, и тялото се стремят. И в отговор: това не е вярно и все още не сте на ниво.

И корупцията забелязаха, и разпръскването и мачкането на опозицията, и забраната на инакомислещите и на независимите медии. Какви ли не бюрократични простотии и глупости искаха от нас! А Украйна и при Порошенко, който каза на Русия „сбогом“, и особено при Зеленски, все пак не бяха допуснати по-близо от прага на антрето на лелеяния ЕС.

Обещаваха, обещаваха, ама като се стигна до решаване, пак се сещаха за глупави дреболии: и икономиката на страната не е в добро състояние, политическата система, макар и „свободнодемократична“, пак има нужда от две кофи грим и руж, дори за да се погледне. Гадовете европейски тормозеха всички на Банковска.

И сега Зеленски неслучайно отмени посещението си в Брюксел в последния момент, за да не стане грешка: ами ако и този път само го потупат по бузата, а под масата – а под масата му теглят ритник в задника...

Но – случи се! И, честно да си призная, каква мъка... В крайна сметка как е по същество положението? ЕС просто нямаше как да не каже на Киев: нека най-накрая да започнем процедурата и се договаряме. Но ако се съгласи, това ще доведе до края на ЕС. Нека се опитаме да разберем защо.

Украинската епопея "Съблазняването от Европа" продългава вече повече от двадесет години. Още от първия, "оранжев" Майдан, страстното влечение към Запада зареди страната с експлозивен потенциал, който избухна десет години по-късно.

И всичко това стана по една единствена причина: беше необходимо да се реши проблемът как да се откъсне Украйна от Русия. Така реши Западът. През 2004 г. беше необходимо да се провали влизането на Киев в Общото икономическо пространство с Русия, към което тогава вървяха нещата.

Е, и тогава ги "замайдани". Дойде страхотният трети тур на изборите, който наруши всички възможни закони, бе отхвърлена икономическата интеграция с Русия и ОНД като перспективна цел за развитие, евростраданието заля всичко с мъка и на висок глас.

Втори кръг - “Евромайдан”. В това време отново възникна въпросът с кого сте Вие, господа украинци? ЕС маниакално примамваше Киев с „асоциация“ със себе си като алтернатива на сътрудничеството с Москва в рамките на Митническия съюз.

Но когато на Янукович беше обяснено, че квотите, предложени от ЕС, да речем, за украински селскостопански стоки на европейските пазари, ще приключат в рамките на два или три месеца от току-що започналата година и че ще са необходими около 160 милиарда долара само за да се приведат техническите разпоредби в съответствие с европейските стандарти, той поиска пари от Запада за "адаптация" на своята икономика към новите условия.

Как в крайна сметка беше „адаптирана“ Украйна за суровата действителност, няма нужда да напомняме. Между другото, има ужасно и кърваво съвпадение: за нуждите на войната Западът безропотно даде почти същите 160 милиарда на Украйна.

Какво имаме в радостния остатък, като вземем предвид последните новини от Брюксел? Европейската устременост се превърна в разрушение на огромна държава в центъра на Европа. За ЕС това е такава антиреклама, че даже да мислят за това им е болезнено. В края на краищата, какъв съблазнителен идеал: дръжте се добре, реформирайте се, следвайте нашите съвети - и ще бъдете щастливи в радостното семейство на народите, живеещи в „цъфтящата градина“.

И Киев се протяга към този идеал като към слънце повече от двадесет години. И какъв е резултатът? За загубата на територии, още повече за загубата на хората е ужасно дори да се говори, рухналата икономика, „гордо“ протегнатата ръка като начин на съществуване... И всичко това в името на членството в ЕС. След подобно надругателство над Украйна, ако Брюксел не се беше съгласил на „преговори” дори сега, то по-голям цинизъм от негова страна не можеше да се измисли.

Но ако Украйна е част от ЕС, то тогава целият съюз се съсипва. По всички сценарии, които са добре известни в самата Европа: икономически, културно-исторически, геостратегически и дори политически „нюанси“ има много, огромно количество нерешени въпроси.

И тук е капанът: сами ги примамваха толкова много години, въвлякоха ги във всякакви гадости - държавни преврати, гражданска война, триумф на неонацистите, опустошение на страната и разделение на народа - и накрая ти казват: „Не , още не си достоен, продължавай да работиш.“ Накъде още можем да работим, когато държавата е пред разпад и крах?

Някакво отчаяние и безнадеждност се носят от решенията на този "пробив" в Брюксел. А Европа все повече заприличва на героя от приказката за Големия плъхоловец със сладкогласната му свирка.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.