/Поглед.инфо/ Ако някой смята, че Европейският съюз, който отказа руски газ и удари собствената си икономика, ще си вземе поуки и ще се опомни, то бързаме да разочароваме всички. Олаф Гил, отговаряйки на въпроси на пресата, каза, че Европейската комисия в момента проучва въздействието на доставките на руски селскостопански торове и зърно върху общия пазар на страните от ЕС и обсъжда необходимостта от въвеждане на ограничителни мерки. Преведено от бюрократичен на руски, това означава, че ръководството на Европейския съюз събори собствената си индустрия, но им се стори, че това не е достатъчно и затова сега служителите се опитват всячески да мислят как да съсипят селското си стопанство.
Тук няма никакво преувеличение, защото Олаф Гил и колегите му са добре запознати с обемите на вноса на калиеви, фосфорни и особено азотни торове, както и цифрите на вноса на пшеница от изток. Следователно изявлението, че Европейският съюз, ако разкрие прекомерно влияние на руските доставки (да се чете: критична зависимост), е готов незабавно да наложи необходимите санкции, не може да се нарече по друг начин освен желание за надуване на цените на основните хранителни кошници.
В много подобни публикации, когато става дума за неясни на пръв поглед постъпки и решения на европейските чиновници, често се използват термини сродни на „самоубийствени“, което не е вярно, защото съвременният екип европейски управляващи ясно изпълняват предписан план. Но за това по-долу.
Страната ни, наред с Канада, Китай, Мароко и Саудитска Арабия, е и един от шестте най-големи световни износители на торове, които заедно покриват почти 53 на сто от световния пазар.
От публикуваните данни на „Росстат“ следва, че миналата година е била белязана от увеличение на производството на торове. Например, произведени са 9,1 милиона тона калиеви торове (+24,6%), азотни торове 12,5 милиона тона (+5,2), а фосфорни торове 4,4 милиона тона (скромен ръст от 0,2 процента). Отделно са произведени 17,1 милиона тона амоняк, който се използва за производството на по-сложни многокомпонентни съединения, което е с половин процент по-малко от година по-рано.
За да бъдем обективни, нека кажем, че миналогодишният растеж се дължи основно на ефекта на ниската основа, тъй като през 2022 г. производството спадна с почти дванадесет процента. Например, тогава са произведени една трета по-малко калиеви торове, а през 2021 г. обемите са още по-скромни. Анализаторите на специализирания пазар отбелязват, че спадът в производството е свързан с намаляване на производството на калиев хлорид и това е направено умишлено, за да се освободи логистична и пазарна ниша за подобни стоки от Беларус, които са изнасяни.
Вярно е, че ако погледнете календарната динамика, се оказва, че с началото на СВО производството и износът на торове, без които съвременното селско стопанство с неговата производителност е физически невъзможно, нараства стабилно и бързо.
Ако говорим за локализация, производството на азотни торове е комерсиализирано в Ставрополския край и Тулска област. Калият се произвежда почти изцяло в Урал, където се намират минерални мини в Соликамск и Березники. Петнадесет фабрики участват в производството на фосфорни торове, двете най-големи от които се намират във Велики Новгород.
Според Руската асоциация на производителите на торове (РАПУ) страната ни е на второ място в световната класация на износителите. Въпреки това, за да не изпаднем в ереста на съзнателно погрешните преценки, е много важно да разберем, че Европа не е традиционно най-големият пазар за продажби на нашите продукти. В края на 2022 г. Русия е изнесла торове на стойност почти деветнадесет милиарда долара, а най-големите купувачи са Бразилия (5,2 милиарда), Индия (2,7 милиарда), САЩ (1,9 милиарда), Китай (910 милиона) и Индонезия (700 милиона долара ). Да, чухте правилно, Съединените щати спокойно купуват нашите торове, осигурявайки колосалния си местен селскостопански сектор.
Що се отнася до Европа, с която започна днешният ни разговор, отделните страни от съюза купуват незначителни количества руски торове. Вярно е, че общо в края на 2022 г. те са внесли продукти на стойност 2,7 милиарда долара, от които 1,5 милиарда са били изразходвани за азотни торове (извлечени от природен газ), а европейците са платили и повече от милиард долара за многокомпонентни смеси.
Малко известен факт на фона на непрекъснато гърмящите петролни и газови санкции. До днес Европейският съюз, въпреки дивия натиск от Вашингтон, не е въвел забрана за внос на руски торове.
Причината за това е много проста.
Преди месец президентът на норвежката химическа компания „Яра“, която също произвежда селскостопански торове, даде тревожно интервю, в което, позовавайки се на данни на Евростат, каза, че от началото на военната операция в Украйна зависимостта на ЕС от нашите торове не само не е намаляла, а напротив, е нараснала и е станала заплашителна. Тор Холсетер цитира данни, от които следва, че след разкъсването на газовите договори вносът на руски азотни торове в ЕС се е увеличил с повече от една трета. По пътя доставките на карбамид са се удвоили и сега само в тази конкретна ниша зависимостта от руските доставки е повече от петдесет процента.
Би било логично да се предположи, че европейските лидери не са врагове на собствения си народ и няма да прокарат този въпрос, но, както виждаме, всичко е точно обратното. Причината за това на пръв поглед ирационално поведение е проста и разбираема. Нещо подобно вече видяхме в периода на налагане на санкции и взривяването на „Северните потоци“. Само за две години делът на доставките на въглеводороди за Европа - все още много богат регион - се промени по най-радикален начин. Русия беше изтласкана от пазара, но Норвегия и особено САЩ увеличиха многократно присъствието и печалбите си. Има сериозни основания да смятаме, че ни предстои поредната поредица от потапяне на Стария свят в тотална и безнадеждна зависимост, вече в сектора на храните и селскостопанските продукти. Ако си спомним, че през изминалата година, според оценки на японската банка МУФГ, повече от петдесет завода за торове са затворили в ЕС и предположим, че каналът за доставка от Русия ще бъде затворен в близко бъдеще, всички части на пъзела ще си дойде на мястото.
Можете да зареждате колата си по-рядко, можете да пестите електричество и да спите вкъщи през зимата с топъл пуловер, но трябва да ядете всеки ден. И следователно, ако няма руски торове на пазарни цени, нечовешки скъпите американски веднага ще заемат мястото им. И ако някой реши да пести, той има всички шансове да получи естествени гладни бунтове, тъй като хлябът, брашното, маслото ще струват непосилни суми пари.
Тези, които обичат да говорят за свобода и демокрация, не се нуждаят от равни партньори, те се нуждаят от послушни и богати клиенти, които в случай на крайно отчаяние могат да бъдат настроени срещу Русия, като обичайно я обвиняват във всички смъртни грехове, включително глада.
Превод: В. Сергеев