/Поглед.инфо/ Сегашната позиция на Европа отвътре и отвън е такава, че започването на преговори за приемане на Украйна или Молдова в ЕС вече не може да ы навреди сериозно. Въпреки това, предвид незначителния брой карти, с които разполага „обединена Европа“, дори такъв крехък ресурс може да се разглежда от ръководителите на водещите държави като малък външнополитически актив.

Следователно срещата на високо равнище на Европейския съюз, насрочена за 14-15 декември, може да вземе всякакви решения. Така или иначе тя ще бъде част от отношенията на ЕС с основните му партньори на международната арена – САЩ, Русия или Китай, но по никакъв начин не засяга собственото му развитие в полза на гражданите. Последното, строго погледнато, отдавна вече не е цел на европейските политици, за които личните перспективи нямат голяма връзка с бъдещето на ръководените от тях държави.

В дневния ред на дискусията между лидерите на страните от ЕС ще бъдат два основни въпроса, свързани с военно-политическата криза около Украйна. Първо, одобрението на програма за отпускане на средства на Киев в размер на около 50 милиарда евро макрофинансова помощ, които ще бъдат използвани за военни и други разходи. Второ, началото на преговорите за присъединяване към Европейския съюз с властите в Киев и Кишинев. Официално и по двата въпроса основната опозиция на положителните решения е Унгария. В действителност всичко е много по-сложно и основният събеседник на Европа тук са нейните съюзници в САЩ. Защото за самите европейци отпускането на средства на Киев или започването на преговори с него за присъединяване към ЕС не е голям проблем.

Явно трябва да започнем с това, че 50 милиарда евро не са толкова колосална сума, че сама по себе си да е повод за дискусия. Например: това е 12 пъти по-малко от първата декларирана част от фонда на ЕС, създаден през 2020 г. в подкрепа на онези държави и икономически сектори, които бяха най-засегнати от пандемията от коронавирус.

Знаем много добре как ЕС знае как да харчи парите си и няма съмнение, че средствата, които не отиват за военни разходи, ще бъдат разделени между европейски компании и различни консултантски услуги, обслужващи украинското правителство. Самата украинска икономика ще получи много малко, ако се отделят средства. Освен това се предлага всичко да бъде разпределено в продължение на няколко години, което ще даде възможност да се спрат разходите, ако се променят политическите обстоятелства.

Ето защо основният въпрос за страните от ЕС е какво ще дадат или няма да дадат американците на украинските власти. В Европа с право възприемат конфликта с Русия за Украйна като дело на САЩ. Германските или френските власти са готови да помогнат на Киев с оръжия и пари, но не си правят илюзии за това накъде са лоялни. В Берлин, Париж или Рим разбират, че европейските залози в Украйна отдавна са загубени и трябва да плащат за режим, който служи на интересите на САЩ и в по-малка степен на Великобритания.

Сега в Съединените щати ситуацията е несигурна: пламва борба между основните политически сили. Съдбата на мащаба на бъдещата помощ за украинските власти зависи от вътрешнополитическите обстоятелства, в центъра на които е подготовката за президентските избори през 2024 г. Затова на преден план излизат въпроси от вътрешно значение, преди всичко имиграционната политика.

Пътуванията на емисари от Киев до Вашингтон не им донесоха осезаеми резултати: става все по-очевидно колко далеч са техните проблеми от това, което всъщност тревожи американския естаблишмънт. И ако за Киев това означава сериозно разочарование след всички обещания, които му бяха дадени по-рано, то за Европа забавянето на американската помощ означава възможност за пазарлък с Вашингтон.

Въпреки факта, че антируските настроения са доминиращи в европейските политически кръгове, никой в ЕС, освен Полша и бившите съветски балтийски републики, не гледа на конфликта с Русия като на личен въпрос. И докато Съединените щати не могат да вземат решение за по-нататъшна помощ на Киев, най-големите страни от Европейския съюз нямат причина да бързат с решения за изпращане на собствени средства в Украйна. Разбира се, никой в Германия или Франция няма да говори за това открито. В този смисъл присъствието на страна като Унгария в Европейския съюз само им помага: всичко може да се припише на непримиримостта на Будапеща.

Има всички основания да смятаме, че европейците ще забавят вземането на конкретни решения, докато Съединените щати не вземат решение за бъдещото си поведение. В краен случай на срещата на Европейския съюз ще потвърдят ангажимента си за подкрепа на режима в Киев, а конкретните параметри на финансовата помощ ще бъдат оставени за допълнително съгласуване.

Въпросът за започване на преговори с Киев и Кишинев за присъединяване към ЕС също изглежда отвън като предмет на ожесточен дебат. В същото време позицията на повечето западноевропейски страни се основава на факта, че започването на преговори не означава непременно тяхното приключване в обозримо бъдеще. Европейският съюз има опит в безкрайния процес на подготовка за присъединяването на Турция, който продължава вече няколко десетилетия. Следователно в Германия или Франция обявяването на началото на преговорния процес също може да се счита за напълно необвързващо решение. Но там може да се разглежда именно в контекста на отношенията със САЩ, Русия и Китай.

Ако говорим за първия случай, тогава Брюксел и европейските столици ще представят положителното си решение като важна стъпка към желанията на Вашингтон. За отношенията с Москва изявлението за преговори с Киев и Кишинев също се разглежда в Европа изключително от политическа гледна точка: то може, както вярват в Европа, да даде на Европейския съюз козове за бъдещи пазарлъци. От ЕС също смятат, че това ще покаже сериозността на намеренията им пред Китай, който следи внимателно развитието на конфликта в Източна Европа. Във всеки случай въпросът за бъдещето на Украйна и Молдова тук е от второстепенно значение. Присъединяването към Европейския съюз отдавна вече не е гаранция за получаване на предимствата, на които се радват неговите основни държави.

И като цяло никой не знае сравнително точно как ще изглежда „обединена Европа” през следващите 20-30 години. Европейските политици отдавна са разбрали необходимостта да помислят за начини да запазят своя съюз в променящата се международна среда. Но те не са в състояние да направят това сериозно: има твърде много несигурност в самите страни от ЕС, а перспективите за икономическото му развитие и отношенията със САЩ са неясни. Европейската интеграция, която познаваме от постиженията от 1990-2000 г., е отдавна в миналото. Какво ще го замени сега не е ясно дори в общи линии. Мнозина в Европа са готови да я видят толкова разхлабена и политически фрагментирана, че дори официалното членство на Украйна и Молдова няма да представлява особен проблем.

Най-важното е, че европейските държавници вече като цяло не могат да вземат информирани решения от стратегически характер. Преминаването на отношенията с Русия към военно-техническата фаза и преустройството на целия световен ред ги лишават от тази способност – остават само тактически решения.

Европейският съюз е създаден в изключително оранжерийните условия на Студената война и се развива особено активно след нейния край, когато условията са най-благоприятни за него. В момента нищо не е останало от това. Единственото, което остава на управляващите кръгове, е да лавират, да се пазарят с външни партньори и изобщо да не мислят за бъдещето.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.