/Поглед.инфо/ „Допуснахме редица грешки и изгубихме възможността за сближаване на Русия със Запада. Като например обещанието, че Украйна и Грузия ще станат част от НАТО“. Това наистина сензационно признание направи не кой да е, а ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел. Всъщност Европа публично призна голямата си лъжа както пред Киев, така и пред Москва. Кой ще носи отговорност за това - и какви ще бъдат последствията от всичко това?

Шанс на Европа за обновление. Така списание “Форин Полиси” нарече руската специална операция в Украйна. Приблизително също се пише и в ключовите немски публикации пишат. Според журналистите събитията в Украйна ще обединят и вдъхновят Европейския съюз, ще вдъхнат смелост на неговите лидери. И в резултат на тази криза Европа ще излезе силна, обединена и субективна.

Всъщност конфликтът в Украйна наистина доведе до своеобразно обновление на Европа. Но тук става дума не толкова за придобиване на субективност, а за събудена външнополитическа искреност. На първо място по отношение на източноевропейските съседи на Европейския съюз и перспективите за тяхната евроатлантическа интеграция – тоест присъединяване към ЕС и НАТО.

Лъжи и съблазняване

И въпросът тук дори не е, че на срещата на високо равнище, проведена във Франция, Украйна дори не получи статут на кандидат-член на съюза. Дори украинците признаха, че страната не е икономически готова да се присъедини към ЕС. Европа на срещата на високо равнище обеща да включи Украйна някой ден и я нарече част от европейското семейство. Факт е, че ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел лично заяви, че Западът е лъгал Украйна през всичките тези години. Поне по въпроса за членството на страната в НАТО.

„Готов съм да призная, че допуснахме редица грешки и че загубихме възможността Русия да се приближи до Запада. Има моменти, в които можехме да направим нещата по-добре, има неща, които предложихме и след това не можахме да изпълним, като например обещанието, че Украйна и Грузия ще станат част от НАТО. Мисля, че е грешка да се дават обещания, които не могат да се изпълнят”, обясни той.

Това изявление повдига много въпроси, на които европейските и заедно с тях американските лидери трябва да отговорят. Ако не на Русия и Украйна, то поне на своите собствени избиратели.

Без сътрудничество - но с лъжи

За какви грешки говори Борел? Може би за постоянния отказ на Европейския съюз и Съединените щати от конструктивно сътрудничество с Русия? Отказ да се вземат предвид нейните интереси (например в процеса на интеграция на страните от постсъветското пространство с ЕС, както и привличането им в НАТО) или нежелание да се преговаря с Москва за създаването на система за колективна сигурност ? От проектите за единно пространство за сигурност „От Ванкувър до Владивосток“, предложени от президента Дмитрий Медведев, или поне „От Лисабон до Владивосток“?

Или за по-скорошни грешки – отказа на Брюксел и Вашингтон да обсъждат с Русия правилата на играта в постсъветското пространство, включително неразширяването на НАТО на Изток? Отказът, който стана една от причините, които принудиха Русия да предприеме крайни мерки за гарантиране на националната си сигурност и да започне специалната военна операция в Украйна.

Готови ли са Борел и другите европейски лидери да поемат отговорност за това? Или, може би, говорим за опита да изградят своята политика в постсъветското пространство върху лъжи и изкушения? От години Брюксел изкушава източноевропейските страни с перспектива за евроатлантическа интеграция (тоест присъединяване към ЕС и НАТО). Влизане, което уж ще реши не само лъвския пай от социално-икономическите проблеми на Украйна, Молдова, Грузия и другите фрагменти от Съветския съюз, но и ще ги направи част от голямо европейско семейство от народи. Това ще създаде усещане за принадлежност към „цивилизования свят“, което ще топли, храни и защитава.

Освен това залогът беше поставен точно на категоричен и недвусмислен избор. Европа не призна "многовекторния подход", желанието да се извлече полза от интеграцията с Русия и сътрудничеството с Европейския съюз. В разбирането на ЕС и НАТО евроатлантическата интеграция трябваше да доведе именно до преориентацията на страната и превръщането ѝ в антируски плацдарм.

В резултат на това Западът гарантира, че евроатлантическата интеграция се е превърнала в самоцел за значителна част от украинското гражданско общество. Истинската панацея, единственото спасение на Украйна. Изкушени от тази надежда, украинците излязоха на Майдана, демонтираха държавата си, замесиха се в гражданска война и конфликт с Русия - и сега страдат от заблудата си. Готови ли са Борел и другите европейски лидери да поемат отговорност за това?

Без правила и без отговорност

Или според него отказът на Европа да играе по джентълменските правила на играта с Русия през 2013-2014 г. беше грешка?

Тази игра предполагаше конкуренция на европейските и евразийски интеграционни проекти с правото на трета страна да решава към кой да се присъедини. Когато украинските индустриалци, след като прочетоха предложеното от Европейския съюз споразумение за асоцииране (което предполагаше отваряне на украинския пазар за безмитни доставки от Европа в замяна на оскъдни квоти за продажба на стоки в ЕС, както и редица други неприятни моменти за украинските бизнесмени), пристигнаха при президента Виктор Янукович, те го убедиха да не подписва този документ и по този начин всъщност да отложи влизането в европейския проект.

В отговор част от населението, разочаровано от евроатлантическите си мечти, се разбунтува на Майдана. Европейският съюз и САЩ подкрепиха бунта, подпалиха и извършиха държавен преврат в Украйна. След което новото украинско правителство подписа всичко, което им беше предложено.

Готови ли са Борел и други европейски лидери да поемат отговорност за това?

Не, те няма да носят отговорност. В най-добрия случай, следвайки Борел, европейският елит ще признае, че е сгрешил - но най-вероятно просто ще го отпишат като „променени обстоятелства“. Тоест успешната руска политика за самостоятелно решаване на собствените си проблеми, която постави Европа пред необходимостта от промяна на курса в руска посока.

Всъщност точно тази промяна на курса е, че беше очаквана от Москва (която не отказва диалог със Запада) и жителите на постсъветските страни (които започнаха да осъзнават цялата вреда, която им е донесла вярата в западните лъжи).. И накрая, жителите на самия Европейски съюз, които не искат да живеят в условия на рязко покачване на цените.

Ще има ли промяна в курса? Ако в близко бъдеще откровените изявления на Борел не бъдат опровергани или разводнени от европейската бюрокрация, това ще означава, че гледната му точка се споделя от европейския елит. Осъзнавайки границата на собствените си възможности, приоритета на националните интереси и безсмислеността на използването на постсъветското пространство за руско-европейска конфронтация. Това не е нужно нито на Русия, нито на Европа. Ето защо някои експерти вече наричат изявленията на Борел (за санкциите и за НАТО) начало за изтласкване на руско-европейските отношения от дъното, в което бяха потопени от европейските лъжи.

Превод: В. Сергеев