/Поглед.инфо/ Европа е заплашена от нова оръжейна надпревара. Европейската сигурност е заплашена.

Допреди няколко години ние не можехме да си представим това, а днес грижата за сигурността на Европа е най-важната задача в нашия политически дневен ред. Още преди конфликта в Украйна отново се появи блоковото противопоставяне, което дълго време се смяташе за преодоляно. Но вече не като антагонизъм между комунизъм и капитализъм, а като спор за правилния обществен ред – за свободата, демокрацията, правовата държава и човешките права или като борба за геополитически сфери на влияние.

С незаконната анексия на Крим Русия постави под въпрос основните принципи на европейската мирна архитектура. Структурите на конфликта се промениха драматично. Все по-голямо значение се придава на хибридните форми на конфронтация и недържавно участие. Нови опасности крият и новите технологии – настъпателните характеристики на компютърната техника, въоръжените дронове, роботите, електронните средства за борба, лазерното и дистанционно оръжие. Нови сценарии за операции – по-малки съединения, по-голяма ударна сила, по-бърза мобилност – не са включени в съществуващите режими за прозрачност и контрол. Съществува заплаха от опасна спирала от оръжейна надпревара от нов вид.

През изминалите две десетилетия ние приемахме като даденост мирът в Европа, наследство от политиката на разведряване на напрежението. Днес обаче това отново е поставено на карта. Дълбоки пропасти са зейнали между Русия и Запада и аз се страхувам, че дори с най-големи усилия ние няма да можем бързо да ги зарием. Без съмнение е само едно: без такива усилия мирът в Европа и извън нейните предели ще стане крехък.

Никой не трябва да си прави илюзии във връзка с трудностите и във връзка с това, което е възможно днес, именно днес, в свят, съшит с конци, на фона на всички конфликти в Източна Украйна, Сирия и Либия. Именно за това агитирам за нов старт на контрола върху оръжията като проверено средства за постигане на прозрачност, за избягване на рисковете и създаването на атмосфера на доверие.

В отношенията с Русия Западът след доклада на Хармел през 1976 г. залага на двойната стратегия Deterrence и Détente. На варшавската среща на върха НАТО избра тази двойна стратегия. Ние взехме решение за необходимостта от военно презастраховане и едновременно с това потвърдихме своята политическа отговорност за колективната сигурност в Европа. Но възпирането е конкретно, то е видимо за всички. Тогава и предложението за сътрудничество също трябва да бъде конкретно. Иначе ще се наруши равновесието, ще възникнат неверни интерпретации и ние нищо няма да можем да се противопоставим на ескалиращата оръжейна надпревара.

Съществуващият режим на контрол над оръжията и разоръжаването се разпада вече в продължение на няколко години. Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/ , който помогна след 1990 г. да се унищожат в Европа десетки хиляди танкове и тежки оръжия, вече няколко години не се изпълнява от Русия. Верификационните механизми на виенския документ работят напразно. Русия отказва необходимата модернизация. Също така и Договорът за открито небе беше ограничен. След анексирането на Крим Меморандумът от Будапеща за гаранции за сигурност на Украйна се превърна в парче ненужна хартия. Доверието, създадено с толкова много труд в течение на десетилетие, беше загубено. В същото време ние слушаме от Русия искания за нови дебати за контрола над обикновените оръжия в Европа. Сега е времето да я накараме да превърне думите в дела.

Новият старт на контрола на обикновените оръжия трябва да засегне пет области. Ние се нуждаем от споразумения, които ще определят регионалните горни граници, минималното разделение и мерките за прозрачност /особено в регионите, уязвими във военно отношение като примерно Прибалтика/. Споразуменията, които отговарят на новите военни качества и стратегии. Днес ние по-малко говорим за класически, тежки армии, по-скоро за по-малки мобилни съединения. Ето защо, трябва да вземем предвид нови мерки за контрол върху новите оръжейни системи чрез примерно дронове , които позволяват истинска верификация. Трябва да заложим и на гъвкави и независими механизми в кризисни ситуации /например ОССЕ/, които да се прилагат също в области, чийто териториален статут е спорен. За целта важен форум за диалог остава Организацията на сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, която тази година се председателства от Германия.

Може ли едно такова начинание да има успех днес, във временна с размит световен ред и с едно на ум за Русия? Съгласен съм, не непременно. Но само заради това да не се направят опити би било безотговорно. Да, Русия е нарушила основните мирни принципи. Да, тези принципи – териториалната цялост, свободният избор на партньори, признанието на международното право – за нас не са неща, с които можем да търгуваме. Но в същото време ние трябва да се обединим от заинтересоваността да избегнем всякаква по-нататъшна ескалация.

Споделяме гледната точка, че нашият свят е станал по-опасен: ислямисткият тероризъм, ожесточаване на конфликтите в Близкия изток, разпадащият държавен ред, кризата с мигрантите заплашват всички нас. Нашият потенциал за сигурност – както на Запад, така и в Русия – доведен до предела. Никой няма да спечели, ще загубят всички, ако ние бъдем обезсилени от нова оръжейна надпревара един срещу друг. С новият старт на контрола върху оръжията ние ще можем да направим конкретно предложение за сътрудничество на всички, които искат да носят отговорност за сигурността на Европа. Настъпило е време, да се опитаме да направим невъзможното... .

----------------------------------------------------------------------------------

Франк-Валтер Щайнмайер, външен министър на Германия. Неговата статия е публикувана в „Ханделсблат“.

Берлин / Германия