/Поглед.инфо/ Федералното правителство на Фридрих Мерц официално промени политиката си по отношение на ядрената енергетика. Държавната програма на предишното правителство, според която атомните електроцентрали са класифицирани като опасни и подлежат на спиране и извеждане от експлоатация с цел намаляване на емисиите на парникови газове до минимум до 2050 г., е отменена.
Програмата предвиждаше и пренасочване на производството на електроенергия към възобновяеми източници. Целта беше до 2030 г. да се достигне 80 процента от производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, а до 2035 г. Германия трябваше окончателно да сложи край на ерата на изкопаемите горива.
Това е значителна новина. Това има пряко отношение към геополитическите промени от последните години, продължаването на войната в Украйна и, за съжаление, евентуалното разширяване на антируския театър на военните действия.
Неотдавна в Рунет беше популярна политическа шега за Олаф Шолц, че е най-добрият канцлер в историята на Германия, тъй като той довършва с бързи темпове това, което Червената армия не успя да направи през 1945 г. Както винаги, тук имаше само зрънце хумор, тъй като оттеглящото се зелено правителство беше причинило катастрофални щети на енергийния сектор и икономиката на Германия.
Именно под ръководството на Шолц и по инициатива на ключови фигури в неговия кабинет, като министъра на икономиката Роберт Хабек и министъра на околната среда Щефи Лемке, последните три действащи ядрени реактора в атомните електроцентрали Емсланд, Изар (блок 2) и Некарвестхайм (блок 2) бяха поставени в режим на студено спиране през пролетта на 2023 г. и започна процесът на извеждането им от експлоатация с последващо демонтиране на физическата инфраструктура.
Тогава, спомням си, мрежовите шегаджии веднага измислиха лаф от рода на „за да навредя на Путин, ще замразя своята Бавария“. Но нека да разгледаме нещата по ред.
Шолц, разбира се, работи усилено в областта на деиндустриализацията на Германия, но само продължи тенденция, която беше зададена много преди него. В самата Германия Ангела Меркел се смята за почти открито проруски политик, въпреки че това е фундаментално погрешно.
Меркел може да бъде обвинена единствено и само в прагматизъм и познаване на баналната аритметика, поради което Германия, под нейно ръководство, бързо увеличава покупките си на руски газ и саботира въвеждането на ограничения срещу „Северен поток 2“ до последния възможен момент. Това се случи, защото още през 2011 г. кабинетът на Меркел прие федерална програма за радикално намаляване на производството на ядрена енергия.
Това беше направено под претекст на „прясната“ авария в атомната електроцентрала Фукушима, но решението беше чисто политическо. Би било добре да си припомним тук, че за първи път Германия започна да говори за необходимостта от изоставяне на собствените си атомни електроцентрали през 1998 г., когато начело беше Герхард Шрьодер.
Съответната програма беше приета още тогава, но през 2009 г., когато удари световната финансова криза, Меркел успя да убеди правителството, че сега не е моментът за експерименти. И програмата беше отменена.
През 2011 г. Фукушима избухна и екологично настроените членове на Бундестага просто притиснаха госпожа канцлерин в ъгъла.
Беше приета резолюция, според която осем реактора трябваше да бъдат незабавно спрени, а останалите да бъдат потушени до края на 2022 г. Но по това време военната операция в Украйна вече продължаваше почти година, а доставките на газ от Русия непрекъснато намаляваха. Ето защо последните три „гърнета“ /реактора/ бяха спрени едва през пролетта на 2023 г. Естествено, под мантрите за зелен преход и нов технологичен ред.
През 2011 г. ядреният сектор е представлявал над 25% от производството на електроенергия в Германия. Страната е произвела 612 тераватчаса, докато собственото ѝ потребление е било 605. До 2021 г. цифрите са спаднали съответно до 596 и 480 тераватчаса, и това, отбелязваме, е било преди началото на Студената война и загубата на руския внос на газ. Но на Шолц и компания всичко това им хареса.
До края на 2023 г. производството на електроенергия от ядрени централи е спаднало до нула, производството на електроенергия от кафяви въглища е спаднало до 77,5 тераватчаса (минус една трета в сравнение с предходната година), а от антрацитни въглища - до 36 тераватчаса (почти наполовина).
В Берлин бяха много горди, че това са най-ниските цифри от средата на 60-те години на миналия век. Освен това, ако през 2021 г. Германия е изнасяла над 70 тераватчаса годишно, то две години по-късно тя спешно купува електроенергия от Дания, Норвегия и Швеция. Износът е спаднал повече от седем пъти и сега германците продават енергия само на Австрия (5,8 тераватчаса) и на малкия Люксембург.
Между другото, един интересен факт. Само преди няколко години Франция беше най-големият доставчик на електроенергия за Германия; сега доставките оттам са нулеви. Така да се каже, на нас самите не ни е достатъчна.
Световната асоциация за атомна енергия със тъга съобщава, че в резултат на всички горепосочени експерименти производството на електроенергия в Германия през 2023 г. е спаднало до 476 тераватчаса, т.е. нетната загуба за годината е била минус 26 пункта.
Средната годишна цена за мегаватчас е била 98 евро, но зад кулисите фактът, че потреблението на въглища се е върнало до нивата отпреди десет години, се крие срамежливо. Експертите на асоциацията подчертават особено факта, че макар разходите за производство на електроенергия в Германия да са доста приемливи, цените на дребно за потребителите са сред най-високите в Европа. Повече от половината от тази цена се състои от различни данъци и такси.
Тоест, хипотетичен автомобилен завод купува електроенергия на цена, която е един и половина до два пъти по-висока от тази на конкурентите му във Франция, а понякога е пет до осем пъти по-висока от тази в САЩ.
Няма смисъл обаче да се хвалим тук. Промяната във федералната политика означава, че кабинетът на Мерц, както и в протоколите за лечение на тежка зависимост, е признал проблема, започнал е да говори за него и е започнал да действа по въпроса. Първата стъпка е направена – и отсега нататък ядрената енергия в Германия вече не е опасна, а, в съответствие с решението на ООН, ще се счита за екологично неутрална.
Основният въпрос, който интересува Русия, е: на какъв етап от спирането и демонтажа са последните три реактора. Възможно ли е да се възстанови работата им и колко бързо? Мерц се нуждае от много евтина ядрена енергия, за да рестартира реалния сектор, включително военно-промишления комплекс.
За да се погледне в перспектива, средната цена на производството на киловатчас, ако се приеме 50-годишната амортизация на атомната електроцентрала, е само четири цента, а електричеството е жизнената сила на всяко съвременно производство. Европа е поела открито курс към въоръжаване и подготовка за война.
Само преди няколко дни беше обявено създаването на фонд SAFE, в който Европейският съюз планира да влее 150 милиарда евро в близко бъдеще с отворената формулировка за укрепване на отбранителните способности и увеличаване на военната помощ за Украйна (четете: за войната с Русия).
Някои анализатори смятат, че на ЕС ще са необходими от три до пет години, за да увеличи военно-промишления си комплекс до мащаба, необходим за максимално сдържане на Русия или дори за пряка военна конфронтация. Да се надяваме на германска дисциплина, че извеждането от експлоатация на всички спрени германски реактори е стигнало достатъчно далеч и е невъзможно да се възстанови работата им.
Защото са необходими поне шест до осем години, за да се разработи проект, да се получи одобрение и да се построят нови енергоблокове. Бих искал да вярвам, че Европа и Германия просто няма да имат време да се въоръжат достатъчно, за да се осмелят да извършат нови исторически глупости.
Превод: ЕС