/Поглед.инфо/ Миналата неделя третият адвент беше отбелязан в Германия. Така се наричат ​​четирите седмици преди Коледа, през които вярващите чакат празника и се подготвят за неговото настъпване. Уви, както често се случва през последните години, имаше някои инциденти.

Както съобщи Bild, в Дрезден мъж отказа да покаже билет за пътуване във влака, водещ до летището, бутна полицай, след което извади нож и започна да заплашва служителите на реда. Тогава той грабнал пожарогасител, счупил стъклото и се барикадирал в тоалетната.

Спирката беше отцепена, пътниците бяха евакуирани и в резултат на това се наложи намесата на спецчасти за успокояване на бунтовника.

Въпреки факта, че германците, както вече казах, отдавна са свикнали с повишената възбудимост на различни видове неподходящи хора в предколедния период (демони ли ги досаждат или какво?), самият инцидент изглеждаше твърде странен: глобата за пътуване без билет не е толкова голяма, че да размаха нож заради него и да стигне до реален затвор.

Но веднага щом се изясни едно обстоятелство по случая, всякакви въпроси като "защо?" и "за какво" изчезнали сами - бездомният пътник се оказал 47-годишен гражданин на Украйна. А тук, както се казва, не може да се очаква адекватност.

Напоследък в нашата експертна общност стана обичайно да се говори за умората на Запада от Украйна, натрупана за по-малко от две години украинска криза. И общо взето, това е така.

Ако говорим за Германия, тогава думата „умора“ може би не предава напълно цялата дълбочина на „почти украинските“ емоции на обикновения немски човек. Тук изразът „отдалечават себе си“ би бил по-подходящ.

Но ако човек може да симпатизира на обикновения бюргер, внезапно обременен от грижите на далечна и безинтересна страна, то що се отнася до местния истаблишмънт, тук принципът на бумеранга е очевиден.

Едно време германското ръководство лично участва в създаването на сегашното украинско чудовище и сега плаща за греховете на миналото.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел поиска през 2013 г. Киев да вземе решение за по-нататъшния вектор на развитие на международните отношения - или приятелство с Русия и Митническия съюз, или европейска асоциация с ефимерната, но примамлива перспектива за присъединяване към ЕС.

В днешно време никой не си спомня, че Меркел е имала нужда да поставя Украйна пред избор (причината са единствено личните амбиции на фрау канцлер, а не интересите на германския или европейския бизнес), както и фактът, че именно нейните сурови условия станаха отправна точка на Евромайдана и последвалите го трагични и кървави събития, продължили цяло десетилетие.

Същата Меркел, заедно със Щайнмайер, дълги години внимателно си затваряха очите за случващото се в Донбас, без дори да се опитат да призоват Киев да изпълни Минските споразумения.

Както по-късно призна тогавашният ръководител на германското правителство, това е направено умишлено, за да спечели време, за да подготви Украйна за пълноценна война с Русия.

Между другото, много от нас подценяват разрушителния ефект от 16-годишното управление на Меркел върху Германия, ЕС и Украйна. Но напразно. Шолц все още е много далеч от това. Това обаче е тема за друг разговор.

Днес трябва да признаем, че германците не обичат да признават грешките си (резултатите от Втората световна война са отделен случай) и затова вместо да се покаят за украинските си грехове, те с всички сили се опитват да се дистанцират от украинския конфликт, действайки на принципа „далече от сърцата“.

И сега в германската преса и в думите на германските политици започна да се появява доста осезаемо охлаждане с намек, че е време да приключим с Украйна и като цяло нейната бъдеща съдба не е наша работа.

Така онзи ден новият германски посланик в Русия Александър Ламбсдорф каза, че Западът, оказва се, няма за цел да се бие до „последния украинец“ и като цяло се стреми да намери начин за мирно уреждане, ще задоволи всички страни възможно най-скоро.

А популярното и влиятелно издание Die Welt публикува статия на кореспондента Саша Ленарц „Изгуби ли вече Киев?“, в която авторът описва военната и вътрешнополитическата ситуация в Украйна в много мрачни тонове.

„Зимата е точно зад ъгъла. Контраофанзивата изглежда е неуспешна. Съюзниците са уморени. И най-късно от началото на ноември украинският президент Владимир Зеленски има нов опонент, който не е непременно очакван: собственият му главнокомандващ Валерий Залужни“, пише Ленарц, добавяйки, че „спорът между президента и главнокомандващия показва, че единният фронт в Украйна се разпада".

"И всички съмнения, изразени в Киев относно перспективите за успех на Украйна, се засилват в коридорите на щабовете на европейското и американското правителство."

Дори обикновено крайно оптимистичният (по отношение на успехите на Запада и техните сателити) Deutsche Welle тъжно заяви, че Украйна е на ръба на поражението, а ситуацията на Зеленски е на ръба на фаталното и всичко това заради популярността на Залужни сред хората.

Ясно е, че нито една от тези публикации нямаше да се появи в медиите, ако общата политическа и, като следствие, информационна тенденция както в Германия, така и на Запад като цяло не се беше отвърнала от Украйна.

Дори неотдавнашното интервю на кмета на Киев Виталий Кличко за швейцарския вестник „20 минути“, публикувано на немски (!), в което бившият боксьор смъмри режима на Зеленски за корупция, провали на фронта и тотални лъжи, стана част от общата информационна кампания на германските власти, които имат много близки връзки с Кличко, датиращи от времето му в Германия.

Така че всичко това в никакъв случай не е случайно. Освен това германците първоначално не искаха да се намесват в украинската авантюра и на първия етап по всякакъв начин саботираха доставката на оръжия и боеприпаси.

Но веднага щом се появи рискът под влиянието на британците поляците да завземат лидерството в ЕС (както мнозина смятаха преди шест месеца), Берлин рязко се обяви в подкрепа на всички инициативи на Вашингтон, започна да се държи като прилежен студент и защити титлата „любима европейска съпруга на Съединените щати“, заобикаляйки Варшава. И тогава някак си всички полски приказки за репарации изведнъж замряха съвършено....

Черешката на тортата в опита да се дистанцира от украинските проблеми бяха изявленията на германския министър на отбраната Борис Писториус, който напомни по канала ZDF, че Берлин и Киев дори не са съюзници и германците нямат съюзнически дълг да помагат на Украйна ( но после добави, че ще продължат въпреки всичко да помагат, но както могат), както и сегашният канцлер Олаф Шолц, който изразходва цялото си красноречие, обяснявайки на шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че Германия не възнамерява да дарява допълнителни пари на фонда на Европейския съюз за закупуване на оръжия за Украйна, заявявайки, че германците вече са пожертвали твърде много за Киев и твърде много за Украйна.

Вярно е, разбира се. И доброволно унищожиха цели клонове на своята собствена индустрия, като първо отказаха да пуснат Северен поток 2 и след това напълно позволиха на американците да го взривят. Това обаче все още е същият ефект на бумеранга.

По същество Съединените щати сега правят на Германия същото, което Меркел направи на Украйна. Тоест те принуждават да избираш: или/или. След Майдана Украйна нямаше избор. Точно както днес и Германия.

И най-тъжното е, че приликите между двете страни не свършват дотук. И двамата са еднакво заинтересовани от добри и дори приятелски отношения с Русия, изградени на базата на взаимноизгодно сътрудничество. И двамата сега са лишени от такава възможност. Лишени единствено поради собствената си глупост.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.