/Поглед.инфо/ Европейският съюз постепенно се разпаса и неговите институции, вместо да защитават демокрацията, стават проблем за нея, смята германският историк Хайнрих Винклер. ЕС е престанал да бъде общност на либералните ценности и приемането на единодушни решения в Европа става все по-сложно. За това отчасти е виновна и Германия с нейната миграционна политика, обявява Винклер от страниците на списание Der Spiegel.

Западът се разпада, размиват се самите му основи, пише германският историк Хайнрих Август Винклер в списание Der Spiegel.

Достатъчно е да се помисли за резултатите от следващите избори за Европейски парламент през май 2019 г., за да не те хване сън, смята авторът. Според него проевропейското мнозинство в парламента в Страсбург скоро ще се затрудни: антиевропейските и протестните партии набират тежест и е съмнително дали основният кандидат на привържениците на Европа ще получи достатъчно гласове, за да може убедително да претендира за председател на Еврокомисията.

При Жан-Клод Юнкер ЕК престана да бъде хранител на европейските споразумения, смята германският историк. Тя започва да се възприема като „политическа комисия”, която често своеволно тълкува условията на договорите. Повечето депутати от ЕП при това са решили да подкрепят Комисията пред лицето на евроскептиците и практически са престанали да я контролират.

Винклер е започнал да смята за доста странни образования самите европейски партийни обединения, съществуващи почти изключително под формата на фракции в страсбургския парламент. При това в състава им влизат чест крайно спорните гледни точки за демокрацията на националните партии, такива като ФИДЕС на унгарския премиер Орбан. Освен това големите обединения на партиите в ЕС проявяват една спрямо друга солидарност, способна да дискредитира самото понятие и да подкопае доверието към тях, твърди историкът.

На изборите за ЕП в повечето случаи голяма роля не играят европейските въпроси, а вътрешнополитическите спорове. Парламентът в Страсбург вече „не е решение на европейските проблеми на демокрацията, а е въплъщение на проблемите”, пише Der Spiegel. Той по принцип не може да се формира по демократичен образец по отношение на представянето: за това неголемите държави да не се чувстват уязвени, са им дали повече привилегии за сметка на по-големите държави, пояснява авторът.

Демократичната основа на ЕС трябва да се осъществява чрез националните парламенти, смята германския историк. Тяхната работа по делата на Европа е пол-лесна за координиране, но това не възпрепятства разделението.

Разбира се, не трябва да сме сигурни, че Европейският съвет винаги ще може да взема решения в интерес на цяла Европа, смята Винклер. ЕС, състоящ се от 28 или скоро от 27 страни, трудно може да постигне единодушно решение. Това е свързано в това число и с процеса на размиване на нормите, които способстват такива държави като Унгария, Полша и Румъния, настоява авторът на статията. В краен случай за недостига на демокрация държавите могат да бъдат лишени от право на глас в Европа, но съответното решение трябва да бъде прието единодушно от всички държави в ЕС. Унгария и Полша в подобна ситуация могат да се подкрепят взаимно, отбелязва се в статията.

ЕС, позволяващ на отделните държави пренебрегва неговите нормативни основи, вече не може да претендира, че е общност на ценности, подчертава историкът. По-скоро това е ситуационен съюз – за развитието на вътрешния пазар, за осигуряването на сигурността на външните граници, за подобряването на военното сътрудничество или за борбата срещу тероризма. „Но общността в най-широкия смисъл на думата вече не е общност на либералните демокрации”.

Има и други признаци за разрушение на европейското единство, продължава той. Китай се старае да направи така, че много европейски страни да се окажат зависими от него във финансово или икономическо отношение. „Путинска Русия използва всяка възможност да вбие клин между държавите от Европейския съюз”. Ако в Европейския съвет стане дума за санкциите по отношение на Русия или за съблюдаването на правата на човека в Китай, единодушното решение става още по-сложно.

От гледна точка на ЕК, в близките десет години ЕС трябва да се разшири в Западните Балкани, но не всяко решение е равно на успех. Така, ако Сърбия влезе в състава на ЕС, Москва ще проима най-добрия си съюзник в състава на европейската общност, предупреждава германския историк.

Според Винклер, Германия също има вина, че ЕС е достигнал до сегашното си кризисно състояние. Самостоятелните действия на Германия по отношение на бежанската криза през септември 2015 г. не успяха да се разминат без последствия за европейските ѝ съседи. В Полша решението на Берлин за неконтролируемото приемане на тълпи мигранти способства подема на консервативната партия „Право и справедливост”, във Великобритания – успеха на привържениците на Брекзит, а в Италия това води до „особено фатални последствия”.

Миграционната политика не е единственият проблем, по отношение на който Германия трябваше да се отнесе критично към своите действия, пише Der Spiegel. Германците на практика унищожават своята първа национална държава. Но сред повечето европейски страни не се намира разбиране идеята, че националната държава е елемент от миналото, който трябва да бъде заменен с европейска федерация или с федерално образование по германско подобие.

Според автора всякакви стремежи към максимално тесен съюз в основата на политиката на ЕС така или иначе ще се провали, затова би било по-реалистичен стремежът към все по-тясно сътрудничество между европейските държави. Въпреки някои разминавания, много страни в Европа подкрепят сплотено това, което се отнася до защитата на правовата държава и демокрацията, а също така активно подкрепят Германия по въпросите на бюджета и валутната политика, а също така активно подкрепят Берлин по отношение на бюджета и валутната политика. Към нормативното ядро на Европа могат да се присъединят и другите страни, но толкова тясна сплотеност е нужна единствено, ако ерозията на ЕС бъде спряна. В противен случай ЕС ще трябва да се прости с представата за самия себе си като общност на ценности, заключва германският историк Хайнрих Винглер в статията си за Der Spiegel.

Превод: В.Сергеев