/Поглед.инфо/ В близко бъдеще Франция ще отиде в Германия с протегната ръка. Безпрецедентните загуби на туристическия сектор доведоха до разпространението на проблеми в други сектори на икономиката. Стратегическите компании, включително националният въздушен превозвач, са изправени пред фалит. Вълна от стачки обхвана цялата страна, но резервите на властите на практика са изчерпани: бюджетният дефицит и националният дълг достигнаха рекордни нива.

Работа, заплати, пенсии - националните служители от публичния сектор във Франция излязоха на улицатас тези искания. Малко преди него имаше стачка на служители на образователната система, които се противопоставиха на условията на труд по време на пандемията. И за трети месец протестите срещу новия закон за глобалната сигурност, който беше одобрен от Народното събрание, продължават. Той разширява правомощията на полицията, а французите са особено недоволни от забраната за снимането на служителите на реда при изпълнение на служебните задължения под заплаха от голяма глоба или дори затвор.

Масовите протести във Франция не изненадват никого: поне през последните два века и половина, започвайки с революцията от 1789 г., те са неразделна част от политическата култура на страната. По-често местни събития водеха до тях, какъвто е случаят например с „жълтите жилетки“, които първоначално се противопоставяха на увеличаването на данъците върху горивата. Но сега общата икономическа ситуация принуждава французите да излязат на улицата.

В края на миналата година БВП е спаднал с 9%. В Западна Европа положението е по-лошо само във Великобритания, която наскоро напусна Европейския съюз и загуби около 11% от икономиката си.

Преодоляването на тази рецесия, според прогнозите на Централната банка на Франция, ще бъде възможно не по-рано от средата на 2022 г. Тази година се очаква да се възстанови с 5%, но няма да има ръст на заетостта - прогнозира се безработицата да се увеличи до 10,7% срещу 8,7% през миналата година и изчезването на поне 350 хиляди работни места.

На този фон бюджетът е изправен пред сериозен дефицит. Миналата година той беше увеличена трикратно - от 3% на 9% от БВП, което беше улеснено, от една страна, от увеличаване на спешните разходи за здравеопазване и икономическа подкрепа, от друга, от спада на данъчните приходи и намаляване на външната търговия. В същото време френският износ, който се срина с почти 16% през 2020 г., падна значително по-бързо от вноса. В резултат на това отрицателното външнотърговско салдо се увеличи с допълнителни 7,3 милиарда евро, достигайки рекордните за последните девет години 65,2 милиарда евро.

„Увеличаването на бюджетния дефицит и намаляването на БВП, съчетано с други мерки, които не оказват влияние върху дефицита, но засягат публичния дълг (по-специално придобиването от държавата на финансови дялове в стратегически компании), трябва да доведат до рязкото увеличение на публичния дълг до около 116% от БВП през 2020 г. от 98% през 2019 г. “, - обобщава Френската централна банка.

Специално внимание на проблема с френските дългове беше обърнато от експертите от датската банка “Саксо”, специализирани в скандални прогнози. Според тях нивото на френския публичен дълг може да надхвърли 120% от БВП, а частният дълг вече е достигнал почти 140% от БВП, което е много повече от този на такива хронични европейски длъжници като Италия (106%) или Испания (119 %).

В същото време, въпреки пакета от антикризисни стимули в размер на 100 милиарда евро и схемата за преференциално кредитиране за икономиката, при която държавата предоставя гаранции на компании в размер до 90% от размера на заема, Франция не може да избегне вълната от фалити, прогнозират анализатори от “Саксо”. Те са особено загрижени за сектора на услугите, който не е в състояние да се справи с настоящата ситуация - търговията на дребно и ресторантьорството са сериозно ударени от категоричното заключване в Петата република, а блокирането продължава и до днес.

Като се има предвид лошото състояние на публичните финанси, Франция, смятат датчаните, няма друг избор, освен да се поклони на Германия, така че Европейската централна банка да отпечата достатъчно евро и да предотврати системен колапс на банковата система. Тъй като инвеститорите изглеждат все по-мрачни от перспективите за големите френски банки, масовото разпродажба е на хоризонта, изтласквайки пазарната капитализация на тези банки до безпрецедентни нива.

Изследователската група на американската инвестиционна банка “ДжейПиМорган” отбеляза през пролетта, че най-голямите от френските банки - “БНП Париба”, “Социете Женерал” и “Креди Агрикол” - ще се сблъскат с особени предизвикателства поради големия обем транзакции с финансови деривати.

Сред другите сектори на големия френски бизнес транспортните компании изпитват най-големи проблеми. Така известната “Еър Франс” рискува да фалира, ако правителството не ѝ осигури необходимата финансова помощ, призна министърът на икономиката и финансите Бруно Льо Мер в интервю преди няколко дни. Според него властите просто са длъжни да подкрепят въздушния превозвач, тъй като това е една от гаранциите за френския национален суверенитет.

Миналия април правителството вече отпусна 7 милиарда евро спешна помощ на авиокомпанията за покриване на разходите за пандемията на коронавируса в преки заеми като акционер. Но като се вземе предвид обемът на финансовите загуби, няма да е възможно тази сума да се върне. Алиансът “Еър Франс” - КЛМ отчете загуби от 1,8 млрд. евро през първото тримесечие на 2020 г., 2,6 млрд. евро през второто и около 1,7 млрд. евро през третото, когато беше сезонът на летните отпуски.

Правителството очаква, че заемът от 4 млрд. евро за “Еър Франс” през миналата година ще бъде превърнат в дългови инструмент на ЕС.

Но според вестник “Ла Трибюн” Европейският съюз от своя страна настоява “Еър Франс” да даде на други превозвачи благоприятни периоди за операции на летище “Орли” в Париж - точно такава е схемата, която германската “Луфтханза” получи миналата година заради помощта от 9 милиарда евро. Подобно предложение предизвика недоволство и сред ръководството на компанията, и сред профсъюза на пилотите, които обвиниха ЕС, че се стреми да "унищожи усилията на служителите на “Еър Франс”.

Френският железопътен концерн СНЦФ също претърпя огромни загуби от пандемията. След първата вълна на коронавируса той оцени загубите си на 4 милиарда евро, което влоши и без това лошото финансово състояние на компанията, която през 2019 г. се сблъска със стачки на служители и загуби от масовите протести в страната. Както в случая с “Еър Франс” няма да е възможно да се компенсират всички щети на железничарите за държавна сметка - тя е твърде голяма и няма възможности за сериозно увеличаване на приходите в контекста на новите блокировки.

Миналия ноември ръководителят на железопътния съюз Лоран Брен заяви, че СНФЦ може да загуби 10 милиарда евро за две години. Правителството настоява холдингът да се измъкне от ситуацията, като разпродаде активите си. Първо в списъка беше дъщерното дружество “Ермева”, което е специализирано в отдаването под наем на товарни вагони.

Проблемите на водещите транспортни компании на Петата република са само върхът на айсберга на загубите, които туристическият сектор е претърпял през последната година. През 2020 г. приходите му паднаха с 40% - от 150 на 89 млрд. евро, а най-засегнатият регион, разбира се, е столичният регион Ил дьо Франс, където приходите от туризъм спаднаха с 23 млрд. евро.

Дълго време именно Франция беше моделът за развитие на туризма за други страни. Делът на този сектор във френската икономика - около 10% от БВП - служи като еталон за нови „звезди“ на световния туристически пазар, включително Русия. Но пандемията показа, че зависимостта от плътността на туристическите потоци прави националната икономика много уязвима. И въпреки че Националният туристически офис гледа на тази година с умерен оптимизъм, зимният сезон всъщност е провален. Ако ски лифтовете в курортите не работят поне през февруари, те няма да получат и една трета от годишния си доход.

Превод: В. Сергеев