/Поглед.инфо/ През лятото, докато Съединените щати бяха вкопани в най-лошия вид цветна революция, която включваше расови бунтове, икономическо затваряне и ужасно разделителни политики, Европейският съюз празнуваше най-голямото си постижение.

Един седемгодишен бюджет и пакет за справяне с Ковид-19 бяха хвалени, като "александърхамилтъновски момент" на германския канцлер Ангела Меркел.

Защото това законодателство, което има за цел да бъде крайъгълен камък на шестмесечното председателство на Европейския съвет от страна на Германия, най-после даде на Европейската комисия правото да издава дългове, да събира данъци и да изплаща финансови средства.

Това щеше да бъде начинът, по който спасителните фондове за Ковид-19 ще се съберат и разпределят.

То трябваше да стане и първият момент на фискалната интеграция под един централно управляван орган на Европейския съз, който заобикаля индивидуалните страни-членки, като средство, с което да се събира капиталът.

Такова нещо би било първата стъпка в процеса на консолидиране на дълговото издаване и печатането на евро под контрола на Брюксел, вместо да се продължи с фикцията за отделен суверенен дълг.

Еврото е фатално раздута валута заради това и ако то ще оцелее по-дълго в 21-ви век, да има само една централна печатница - самият Европейски съюз чрез Европейската комисия и Европейската банка, само с един рисков профил, е нужно.

Настоящото ръководство на Европейския съюз беше поставено в позицията да направи това реалност по време на водачеството на могъщата Германия.

През юли месец изглеждаше, че ще се получи. Пазарите обичаха идеята. Медиите хвалиха Ангела Меркел като великия лидер на цяла Европа.

Някои страни се отдръпнаха първоначално, като например Пестеливата петорка (Австрия, Холандия, Дания и Швеция и понякога Германия). В крайна сметка и те подписаха проекто-законодателството, щом не бяха повече застрашени, че ще стават обекти на повече трансфери на богатство от тях до непрекъснатите проблеми деца като Италия, Гърция и Испания.

Но криейки се в тила бяха културните суверенисти - вишеградците и най-вече Унгария и Полша.

Забравени в цялата медийна дандания, но известни само на наблюдателите на ситуацията, Унгария и Полша заявиха, че ще подпишат споразумението само ако няма обвързване на фондовете с това, което Европейският съюз нарича нарушения на "върховенството на закона".

Канцлерът Ангела Меркел увери унгарския премиер Виктор Орбан, че финалното законодатлество ще бъде освободено от това неприятно изискване.

С това условие, той подписа, както и полският министър-председател Матеуш Моравецки.

Сега всеки, който е редовен наблюдател на Ангела Меркел знае, че обещаанията от нейната уста са толкова надеждни, колкото и пощенските бюлетини от Пенсилвания.

Когато финалното законодателство се изправи пред Европейския съвет за ратификация, имаше изрично обвързване на европейските фондове за страните-членки с мътно определените стандарти на Европейския съюз за правото.

Това означаваше, че Европейският съюз ще задържа фондовете си, ако смята, че Унгария или Полша или пък някоя друга страна, имат национален закон, който е "анти-европейско поведение".

Тоест, означаваше, че те могат да бъдат санкционирани.

Ангела Меркел калкулира, както винаги прави, че натискът ще й спечели победата във финалния момент.

Все пак, всеки винаги се подчинява на могъществото на Европейския съюз.

Само че този път номерът не проработи. Виктор Орбан и Матеуш Моравецки много публично наложиха вето на това, защото ако не го бяха направили, то би значело край на техните държави.

Сега александърхамилтънският момент на Ангела Меркел се изпари.

Унгария и Полша, като британците, които гласуваха за Брекзит втори път миналата година, най-накрая казаха - това е, край.

Повече преговори с вас са равнозначни на предаване и бяло знаме. Говорих за тези неща в една моя минала статия.

"Урокът от 2020 година към този момент е, че преговорите не са повече опция. Не може да има уреждане на риболовнтие права за британците или пък на върховенството на закона за страните-членки на Европейския съюз."

"За американците всичко, което преговарянето постигна беше едно смъртно корумпирано централно правителство, което провежда корумпирани избори с удобни и враждебни медии, които им казват, че са ненужна сган."

"Сега се очаква от нас да приемем тези резултати, защото прости ни го казват. Ами да, но не."

"Единственият начин да се приеме настоящата реалност е да се вярва, че същите хора, от които не бихте купили и използван диван, които ръководят правителството, ви казват истината."

"Приемането на всяка версия на наратива им, че изборите в Съединените щати бяха близки, е най-жалката форма на преговаряне на собственото ви предаване, което съм виждал от много време."

"Това е непреодолим разлом в модерната политика. Това е безкраен залив между капитулацията и преговарянето с терористите."

Това, което е смешно е изненаданото мълчание от Европейския съюз и мажоретките му, откакто всичко се случи.

Виктор Орбан и Матеуш Моравецки направиха нещо изключително и всичко, което Европейският съюз може да направи от своя страна, е да ги моли да се върнат на масата за преговори.

Но те знаят, че няма връщане на масата за преговори вече.

И двете страни - Унгария и Полша, станаха жертви на гнева и отмъщението на Ангела Меркел заради вътрешната си политика, когато тя активира член седми срещу тях, за да се опита и да заглуши гласовете им от напълно ирелевантния Европейски парламент.

Идва един момент, когато заплахите вече стават безполезни. Нито Унгария, нито Полша искат да напускат Европейския съюз.

В същото време нито една от двете страни не е влизала в него за да стане част от нова форма на Съветския съюз.

Виктор Орбан въобще не крие в речите си и особено в причините си за това вето, като свързва въпросните "анти-европейски стандарти" с "анти-съветските".

Това, което е ясно е, че ако напрежението можеше да подейства на Виктор Орбан и Матеуш Моравецки, те нямаше да наложат вето на този проект като за начало.

И така, какво ни очаква?

Да се сложи край на тези хора, разбира се. Да влезе на сцената Джордж Сорос, който не само, че непрекъснато призовава за безкрайни дългове за изплащането на възстановяването на Европа на чужд гръб, но и насърчава групирането на отделните страни от Европейския съюз по въпроса.

Освен това, той иска и изключването на Унгария и Полша от уравнението.

Оказва се, че има лесен начин да се преодолее ветото - да се използва така наречената засилена продецедура за сътрудничество. Тя е формализирана в Лисабонското споразумение с изричната цел да се създаде правна база за засилване на интеграцията на Еврозоната, но никога не е използвана по тази линия.

Голямата й сила е, че може да бъде използвана за фискални цели. Една подгрупа от страни-членки може да определи бюджета и да се съгласи за начин, по който да го финансира, да кажем чрез съвместна облигация.

Към този момент, облигациите могат да са много полезни. Те ще бъдат издавани от страните-членки, чието продължаващо съществуване ще бъде прието от дългосрочните инвеститори като застрахователните компании например.

Но не сигнализира ли това, че нещо не е наред? Поне на пазарите? Не подкопава ли това целия аргумент от фискална и интеграционна гледна точка?

Не е ли това повече балканизация на Европейския съюз в регионални племена, а не един перфектен съюз?

Това, което Джордж Сорос предлага, разбира се, е огромен трансфер на богатство от работническата класа, която плаща лъвския дял от данъци към "дългосрочните" инвеститори.

Като например неговите олигархични приятелчета от Давос, които се нуждаят от непрекъснат поток на приходи за да правят точно нищо.

Най-лошата част относно това предложение, разбира се, е че с тези облигации няма принципно изплащане. Просто си изплащате лихвата до безкрай.

Наистина ли мислите, че собственикът на магазин от средната класа в Милано или Франкфурт ще купува тези облигации?

Или ще бъдат хората като Джордж Сорос, които правят милиарди чрез измами при тази нагласена игра на свръх-финансиализирано казино?

Не е като част от богатсвото на Сорос да е изградено чрез построяването и изграждането на нещо. Така че да даде част от него за 3-5 процента вечен приток на пари от труда на крепостните селяни, е доста изгодно.

Разбира се, че Джордж Сорос иска точно това да се случи.

И така, какъв стимул имат Унгария и Полша, а освен това Словения, Чехия, Словакия и прибалтийските републики имат в това да останат в Европейския съюз.

И с целия хаос в Съединените щати и вероятността "Джо Байдън", а всъщност Камала Харис да бъде следващият президент, нищо от това не става по-добре за тях.

При този случай те ще са изправени пред една глобалистка олигархия в Съединените щати, която ще доведе да възвращането на старите европейско-американско отношения.

Виктор Орбан и Матеуш Моравецки отвориха кутията на Пандора с това вето. Те видяха по-голямата картина тук.

Знам, че Виктор Орбан разбира, че неговите потенциални съюзници са преди всичко - Русия.

За съжаление, поляците не са показали ни на йота някаква идея за този фронт. Веднага щом Джо Байдън се закълне като президент (Богове, надявам се не), може най-накрая поляците да се вразумят.

Те започнаха този процес.

Идната 2021 година ще е свидетел на много избори - Италия, Германия в частност. Тези избори могат да ги подкрепят, ако те продължат да държат фронта и ако Европейският съюз реши да не преговаря с тях и да не остстъпва.

Но засега следващият избор на европейския континент е фалшив. Възроден Съветски съюз с германска и френска закваска или безкрайно дългово робство.

И двата избора водят един до друг. Предполагам, че истинският избор е само в реда на операциите.

Превод: СМ