/Поглед.инфо/ Само преди две години Еманюел Макрон беше против Русия, но сега позицията му се промени, пише немският вестник Frankfurter Allgemeine. Френският президент преразгледа отношението си към Москва и прояви желание за сближаване с нея. Според него е необходима преоценка на връзките с Русия, за да се постигне стратегическата автономия на Европа, но засега обръщането на Макрон към Путин само влоши разцеплението на ЕС.
Преди две години Еманюел Макрон беше нежелан кандидат за президент на Франция за Владимир Путин, но сега той преразгледа отношението си към Русия, според немския вестник Frankfurter Allgemeine.
Според изданието френският президент постигна важна цел с острия си призив към европейците да се „събудят“: вялият дебат относно стратегическите позиции на ЕС се превърна в оживен. Това важи особено за въпроса как ЕС си представя бъдещите си отношения с Русия, се подчертава в статията. Имаше несъответствия в дискусиите за ролята на Москва в украинската криза или войната в Сирия, както и за "Северен поток-2", но те никога не са се изказвали толкова ясно и рязко.
„Русия не е наш стратегически партньор, а наш стратегически проблем“, каза президентът на Европейския съвет Доналд Туск на своя „френски приятел“ в прощална реч в Брюксел. Точно за толкова ясно формулиране на своята позиция призова Макрон, когато се постави на мястото на Владимир Путин, давайки интервю за списание The Economist, уверява Frankfurter Allgemeine. Според изданието това беше необичайна маневра, тъй като се очакваше френският президент да анализира ситуацията от позицията на Франция или Европа.
Вместо това Макрон се постави на мястото на лидера на Кремъл и поразсъждава какви стратегически възможности има Русия. В същото време той стигна до извода, че единственият устойчив вариант за Путин е политиката на равновесие с Европа. Русия отдавна възприема Европа като "васал" на Америка. От руска гледна точка сделката от 1990 г. беше нарушена, когато НАТО по настояване на Вашингтон повдигна въпроса за присъединяването на Украйна към алианса.
Затова Путин е развил „травматични отношения“ с Европа, обясни Макрон, подчертавайки обаче, че Берлин и Париж са против разширяването на НАТО. Според френския президент НАТО се е формирало на фона на ясен образ на врага. "След изчезването на първоначалния враг през 1990 г., ние съвсем не преосмислихме нашия геополитически проект", каза Макрон. На подсъзнателно ниво Русия остана враг на Запада. Това е ключов момент в желанието на френския лидер да преоцени отношенията с Русия, пише Frankfurter Allgemeine.
Бащинските съвети на бившите министри Юбер Ведрин и Жан-Пиер Шевенман, както и на настоящия външен министър Жан-Ив льо Дриан, убедиха Макрон, че ЕС не се отнася към Русия добре и затова трябва да се срещне с Путин. В същото време Макрон вижда себе си като пионер на новата европейска структура за сигурност, която взема предвид предстоящите трансформации след изтичането на договорите за разоръжаване и продължаващото откъсване на Америка. Той не се смята за наивен и разбира, че ще отнеме поне десетилетие, за да се изгради стратегическата автономия на Европа. Това обаче включва, наред с другото, преразглеждане на отношението към Русия, убеден е френският президент.
Според статията курсът на Макрон се е променил коренно. Още през 2018 г., след пътуването си до Финландия, Макрон предупреди за „разрушителния проект на Путин“ по отношение на Европа и заяви, че „мечтата на Путин е да раздели Европейския съюз“.
В навечерието на президентските избори във Франция Русия симпатизираше на Марин Льо Пен, докато Макрон беше нежелан кандидат за поста на френски лидер. Диалогът между Париж и Москва обаче не приключи. Макрон беше домакин на Путин веднага, в края на май 2017 г. Тогава той очевидно „устрои на госта си строг разговор“ за опита да се намеси в предизборната кампания във Франция, пише немският вестник.
Геостратегическото желание на Макрон за сближаване с Русия, което доведе до среща с Путин в резиденцията на Форт Брегансон в края на август, не изключва последователната реална политика на френския президент, отбелязва Frankfurter Allgemeine. Макрон подчерта, че Франция ще продължи политиката си на санкции и ще поддържа твърда позиция в Минския процес по отношение на украинската криза. Освен това, изнасяйки реч в края на август, Макрон заяви, че „проектът на европейската цивилизация не може да се основава нито на католическа Унгария, нито на православна Русия“. И френският лидер нарече едното, и другото „вдъхновяващи“, но подчерта, че общият европейски проект не може да се сведе до никой от тях. Макрон не иска да забрави всички конфликти с Русия, но иска да въведе "нова граматика на сигурността".
Световният ред на западното доминиране, основан на общи правила и многостранни връзки, бавно, но сигурно се разпада, пише немският вестник. Путин разбира това преди европейците и отново придобива влияние, като прибягва до „класическата военна великодържавна политика“, твърди авторът на статията. Стремежът на Макрон за сближаване с Путин не беше впечатляващ. Руският президент отказа да проведе срещата на върха в Париж в нормандския формат, което можеше да се превърне в дипломатически успех за Франция. Но ефекта на разцепване от своя завой към Русия Макрон веднага би могъл да усети, заключава Frankfurter Allgemeine.
Превод: М.Желязкова