/Поглед.инфо/ Кой помни как по време на президентството на Виктор Юшченко неговият по-голям брат Петро се носи с темата за великите украинци, които се оказват едва ли не изтъкнати дейци на Русия и Полша, като не броим всякаквите му там “украинци” като Колумб, Буда, Омир, устройвайки за това всякакви шумни предавания и изложби.

Навярно е взел пример от евреите, които отдавна са се научили, че световната история се прави от семитите, които са внедрили своите хора във всички велики народи на света.

И сега с такава тема започнаха да се носят поляците, мотивирайки това не с опит да докажат, че именно те са създали руската цивилизация (Не, ама вие какво? Освен поляците има още нещо), но и желанието да покажат ролята на поляците в руската история и тясната връзка между двата народа, която през последните векове е всячески помрачавана от ревниво неразбиране.

Вярвате ли или не, но се оказва, че без поляците нямаше да има съвременна Русия. Същата, която те така обичат да ругаят и освиркват.

За това написа цяла книга историкът със съвсем полската фамилия Швидер. И името е отлично: “Как завоювахме Русия”.

Между другото, в интервюто, дадено от Мариуш Швидер, има много интересен и показателен пасаж, където той неволно развива своята тема за ролята на евреите в историята на Полша, който ще преведа изцяло.

“Представете си как някой жител на Израел издаде на иврит книгата” “Как създадохме Полин”. Той би започнал с лехите, които уж са приели името “Полин” (превръща се в “Полша”) от евреите, след това беше на написал, че евреите се заемат с организацията на полската държава при династията на Пястичите и идват за славянски роби, като например, Ибрахим ибн Якуб, че еврейските финанси и кредити стават основната сила на нашата страна при Казимир Велики, че евреите създават първите банки в Полша, че нашите любими довоенни шлагери (“Любовта ще ти прости всичко”, “Когато се свие сърцето”) са съчинявани от евреи, че еврейски корени имат половината полски музиканти и композитори, в частност Хенрих Виенявски, Павел Хокански, Артур Рубинщайн, Сергей Слонимски, великите поети Тувим, Бжехва, Лесман и половината полски режисьори, в това число снималите патриотични филми (“Кръстоносци” и дори “Трилогията” по Сенкевич). Той може да запише, че преди войната евреите съставят четвърт от населението на Варшава, а в много други места, като в Гродзиск-Мазовецки, където живея, те са мнозинство. Че половината предвоенни министри и министерски чиновници (особено в силовите ведомства) са евреи. Че поляците са назначавани на високи постове единствено при наличие на съпруга- еврейка (Владислав Гомулка, Едвард Охаб, Станислав Радкевич). Че бащата на онзи полски президент, който, ронейки сълзи, поднасяйки дълбоки извинения за германските престъпления в Едвабне, е погребан на еврейското гробище във Варшава, а съпругата на този политик и негов приемник също не са славяни.

Надявам се всичко да е ясно

Но изиграват ли поляците значима роля в развитието на Русия? Без съмнение. Все пак Русия не е изключваща, а включваща страна, създадена от много народи.. Имената, например, на Рокосовски, Сикорски, Василевски, Циолковски, Вернадски, Дзержинский, Пржевалски, Нижински. Друг е въпросът дали са чисти поляци или просто имат полски корени?

Но да се твърди,че “Руснаците едва ли са способни да приемат факта, че половината им култура и наука са създадени от поляци”... Не бих бързал. Поне заради това, че примерно същото относно Русия се твърди отделно и от евреите, и от германците.

„Впрочем, Швидер има една проста мисъл, която напълно споделям.

“Знам, че Русия няма никакви претенции към Полша: нито териториални, нито каквито и да е в духа на американския закон №447. Нашите икономики се допълват взаимно. Нужни са ни евтини суровини от близки държави, то е сложно и скъпо за транспортиране , но газа и петрола, които доставят на късо разстояние по тръбопроводите е евтино, така че руснаците и немците строят поредните тръби. Те заобикалят Полша, защото американците не ни позволяват да се присъединим към проекта. Затова и сме принудени да купуваме отвърдморски газ, който струва по-скъпо най-малкото заради разстоянието и транспорта с танкери. На свой ред Русия винаги е била най-големият вносител на полска селскостопанска продукция (плодове, зеленчуци, месо, млечни продукти), различно оборудване, козметика и дрехи.

Добрите отношения са изгодни и за двата славянски народа, както в политически, така и в икономически план. Ако ще си сътрудничим, то ще спечелим от това. А ако в нашата страна се намират ракети, прицелени в Русия, тогава ще ѝ се налага да се защитава, да прицели своите ракети към нас. И ако някой приятел или враг “случайно” изстреля ракета по нея, то тя ще нанесе удар по Полша. Половината проблем е дали тази ракета ще долети: ще пострада единствено Варшава и някое друго воеводство. Най-лошото е, ако някой “патриот” я прехване, тогава тя ще се взриви в небето над Полша и от повърхността на земята ще изчезне половината ни страна. Такива държави като Мексико, САЩ, Ангола, Израел или някой там Мозамбик няма да пострадат...”

От това и бих изхождал, смятайки, че Полша и Русия имат общо бъдеще, в което имат шанс да преодолеят предишните разногласия, завоювайки се взаимно не с ненавист и сила, а с доброта и доверие.

Превод: В. Сергеев