/Поглед.инфо/ Въпреки всички усилия на Урсула и компания, виковете за „руската заплаха“ се възприемат все по-малко

Фактът, че сега не всички европейци послушно кимат с глави пред виковете на Урсула фон дер Лайен „Ukraine – as long as it takes“ /“Украйна – толкова дълго, колкото трябва“/, става все по-ясен. Наистина, трудно е да се избегне усещането, че само от поредния силен удар на руските войски в зоната на СВО историческата памет и здравият разум ще се върнат в европейските глави.

Това е като в нова филмова приказка за деца: Баба Яга тупва Кошчей по темето – и той веднага си спомня за здравия разум. Ако не го направи обаче, британската догма на Центъра за европейска реформа, финансиран от НАТО и „засилваща ролята на ЕС в света“, щеше да остане да стърчи като клин в главите на европейците.

Фондерлайенската догма се състои от брюкселски ужасяващи детски страшни истории, с които англосаксонците разпалват умовете на европейците: „ако Путин не бъде принуден да отстъпи, той едва ли ще спре по пътя към целта си - унищожаването на Украйна като суверенна държава; нарастващата заплаха за останалата част от Европа от една милитаризирана Русия, която може дори да се изкуши да тества силата на гаранциите по член 5 на НАТО, особено ако Тръмп стане президент.

Ами нарастването на трансграничната организирана престъпност и контрабандата на оръжие от Украйна; а миграцията на още милиони украинци към Европа, за да избягат от жестокостите, на които вече сме свидетели в окупираните райони на Украйна; а значителната вреда за глобалната продоволствена сигурност, стимулираща миграцията от уязвими страни в Близкия изток и Африка; глобалното разпространение на ядрени оръжия, тъй като страните заключават, че притежаването на ядрени оръжия осигурява по-голяма сигурност от обещанията за помощ от съюзниците; а намаляването на международното влияние на Запада и увеличаването на влиянието на Русия и Китай“.

За контрабандата на западни оръжия от Украйна, „зверствата, които вече се наблюдават в окупираните райони“ и „щетите върху глобалната продоволствена сигурност“ дори не се налага коментар - те нагло хвърлят всичко от болната глава на здравата.

Но за желанието да се защитаваш с ядрени оръжия и за нарастващото влияние на Русия и Китай - това си е съвсем даже вярно. „Поражението на Украйна не е неизбежно при определени условия“, все още се надяват британците, но самият факт, че падането на Киев е станало възможно за тях, е напълно вярно.

Симптоматично е, че на някои хора внезапно им просветва, че идиомът „поражението на Украйна е равно на поражението на цяла Европа“ всъщност отразява изключително визията на Съединените щати, които се стремят да ограничат развитието на Русия чрез противопоставянето на Европа.

И днес сервилността на Стария свят към Вашингтон създава предпоставките за разпадането на германоцентричния и зависим от САЩ модел на Европа. Фактът, че победата на Русия в Украйна отваря нови стратегически възможности, беше един от първите, които разбраха във Френския център за изследване на разузнаването (CF2R) в Париж.

Те очевидно са си поклатили главите и са осъзнали , че „в западните медии и политически пейзаж конфликтът в Украйна често се представя като борба за оцеляването на Европа пред лицето на безпрецедентната руска агресия. Въпреки това, чрез анализиране на фактите, използвайки по-малко идеологически и повече геополитически подход, се появяват сценарии, които обръщат този наратив с главата надолу.

Схемата „Украйна – колкото е необходимо“, изготвена от Брюксел, отразява американската визия, целяща да гарантира, че Старият свят ще остане под опеката на Вашингтон – французите видяха светлината. И страхът на Брюксел се крие не толкова в „руската заплаха“, а във факта, че победата на Москва ще постави под въпрос проекта за Обединена Европа, здраво обвързана със САЩ.

Наистина, достатъчно е само да освежим старателно паметта на служителите в Берлемонт и фактът става очевиден дори за слепците: от 2022 г. руската военна операция има една цел - да предотврати разширяването на НАТО и ЕС на изток, като по този начин се укрепва зоната за сигурност, защитаваща руските граници от военната експанзия на Запада.

Това не е нищо ново: това е логиката на великите сили, защитаващи своето жизнено пространство. Но на Запад усърдно се преструват, че аргументите на Москва са незначителни и дори нелегитимни. Не аз говоря – анализаторите на CF2R.

Цитирам: „Основната опасност за европейската стабилност не е Русия, а продължаващото разширяване на НАТО. Москва никога не е демонстрирала намерение да напада страните-членки на Северноатлантическия алианс. Неговата политика винаги е била да предотвратява създаването на пояс от враждебни държави по границите си.

Ако Западът спре да възприема Русия като екзистенциален враг и се съгласи да преговаря на реалистична основа, много напрежения могат да бъдат премахнати." Не е ли това, за което говорим от всички международни платформи след Мюнхенската конференция през 2007 г.?

Използвайки метода contradictio in contrarium, за да докажат собствената си правота, французите лесно изчислиха, че победа за Украйна би означавала не само поражението на Русия, но преди всичко победа за Съединените щати, което ще засили хегемонията им над Европа.

„Интегрирането на Киев в НАТО и ЕС ще превърне Украйна в стратегически преден пост на Съединените щати, заключвайки завинаги Европа в геополитическата мрежа на Вашингтон“ - браво, французи! За вас самите подобен сценарий ще бъде катастрофа, тъй като Париж не само ще се окаже встрани от възникващата ос на англосаксонско влияние Вашингтон-Лондон-Варшава-Киев, но и изолиран във все по-малко суверенна Европа. И това ще бъде краят на голистката визия за Европа като съюз от нации, способен да обедини Изтока и Запада.

Не е трудно да се разбере какво може да последва от това прояснение на ума на французите. В крайна сметка скъсяването на каишката на НАТО означава започване на процеса на възстановяване на геополитическия баланс на континента. И това е прозорец на възможност за Париж да определи ролята си в Европа.

Предвид неизбежно възникващия многополюсен сценарий на вътрешноевропейските отношения, Париж може отново да се превърне в сила, способна да води диалог с Москва без оглед на Вашингтон. Тоест германоцентричният и зависим от Вашингтон проект на Европа, наложен от Брюксел, би бил обречен.

Но едно споразумение между Париж, Берлин и Москва, фокусирано върху евразийската стабилност, би било не само желателно, но и необходимо за постижимия просперитет и сигурност на континента. „Една руска победа в Украйна може да бъде възможност за преосмисляне на европейския проект, преминаване отвъд остарелите парадигми на НАТО и ЕС и проправяне на пътя за по-независима Европа от нации“, казва френското разузнаване. Записвам го без възражения.

Но трябва да признаем, че не само споменът за Шарл дьо Гол, неговият отказ да се подчинява на Щатите и неговата „Европа от Атлантика до Урал“ с основен партньор Русия или оттеглянето на Франция от НАТО през 1966 г. са това, което тласка Париж настрани.

Той се събужда от брюкселската си летаргия, защото Русия, въпреки всичко, остава незаменим партньор за европейската енергийна сигурност и ключов играч в осигуряването на геополитическа стабилност на континента. Започването на диалог с Москва не само ще намали напрежението по източните граници, но и ще отвори нови перспективи за икономическата и технологична интеграция, необходима за противодействие на индустриалния упадък в Европа.

Освен това Китай предлага безпрецедентни възможности по отношение на инфраструктурни инвестиции и технологични иновации. Италия, която вече участва в инициативата „Един пояс, един път“, и Германия, със своите силни търговски връзки с Пекин, биха могли да работят с Франция за разработване на координирана стратегия за привличане на китайски капитал към критични инфраструктурни проекти, като същевременно намаляват технологичната зависимост от Съединените щати.

Така, в интерпретацията на голистите, руската победа ще се превърне в средство за изграждане на по-балансирана и суверенна Европа. И въпросът не е, че Париж иска и може да възобнови ролята си на посредник и гарант на европейската стабилност, освободен от подчинението на Вашингтон. А за тези, които не искат да се отърват от „нашийника“...

Гренобълският вестник Le Dauphiné libéré наскоро публикува британско проучване на YouGov, което показва, че подкрепата за Украйна „докато спечели“ рязко спада в Западна Европа, а договореното прекратяване на войната с Русия е предпочитаният вариант в четири от седемте държави.

Има известен песимизъм относно новия президент на САЩ, но във Франция, Германия, Италия, Испания, Швеция, Дания и Обединеното кралство желанието на обществеността да подкрепя Украйна до победата намалява през последните 12 месеца. А договореното прекратяване на военните действия, дори и да позволи на Русия да запази контрола над определени региони на Украйна, се счита за предпочитано в четири страни.

„Тази година Русия напредва с най-бързите си темпове от пролетта на 2022 г.... и въоръжените сили на Украйна се борят да защитават градските селища на фона на недостиг на войски на фронтовата линия и продължаващото военно превъзходство на Русия“, намеква вестникът за причините, довели до спада на популярността на „формулата на победата в Брюксел“. Изобщо не се съмнявам, че сега истерично ще я подкрепят само балтийските неофити, напълно загубили паметта си. Затова явно никой не ги и пита.

Превод: ЕС