/Поглед.инфо/ През 2000-те съществуваше изконна източнославянска забава - преговорите за газта между Москва и Киев, които се провеждаха буквално в навечерието на Нова година. Споразумението, позволяващо да не се затваря вентила, се подписваше в последния момент - късно вечерта на 31 декември, когато добрите хора вече празнуваха на масата. Веднъж в подобна игра се включи и А.Г. Лукашенко, като по този начин потвърди източнославянското си изначалие.
По това време критиците на руската политика отбелязваха, че на Русия й е присъща отвратителна алчност, която и в крайна сметка ще я унищожи, докато цивилизованият и европейски подход би бил да задоволи бившите братя по всякакъв начин, което ще бъде добро и за тях, и за нас.
Минаха години и проблемът на отношенията с „бившите“ стана актуален дори в постбрюкселското пространство, където, за разлика от постсъветското, са представени все най-цивилизовани европейци. В същото време обаче разликата между ОНД и ЕС се оказа неголяма. Чак до буквалното повторение на новогодишните забавления.
На 31 декември тази година приключва преходният период и Великобритания окончателно ще напусне Европейския съюз. Междувременно, през изминалите четири години и половина от британския плебисцит за Брекзит, процедурата по „развода“ е далеч от финала си. Търговското споразумение на Обединеното кралство с ЕС както го нямаше, така го няма и сега. И е много вероятно Великобритания да влезе през 2021 г. без европейски тарифни преференции. Подобно на някакъв си Хондурас, тоест със същите права.
Нашите украински братя по отношение на търговията с Русия се оказаха по-добри отколкото просветените мореплаватели - с ЕС.
Разбира се, това още не е военната 1940 г., когато трудностите на търговските отношения на Великобритания, поне от два века, живееща на вносно продоволствие, доведоха до проблеми с прехраната на населението. Въпреки това, дори и сега страховете са доста големи.
При общ обем на вноса на хранителни продукти от 45%, делът на вноса от ЕС е 26%. На първо място от Холандия (14% от общия обем продукти от континента), Германия (11%), Ирландия (10%) и Франция (10%). Дори такива национални ястия като чедър и говеждо за ростбиф се внасят предимно от Ирландия. А при развитие на песимистичния сценарий ще има временни затруднения с цитрусовите плодове от Испания, оранжерийните зеленчуци от Холандия и свинското месо от Дания. За виното няма какво да говорим.
Всичко това не е фатално - както в английската, така и в европейската история, са се случвали и по-лоши, и дори много по-лоши неща. Но британският избирател може да си зададе въпроса: „Защо аз, толкова изискан и нежен, трябва да изтърпя всичко това?“ И няма да е лесно за премиера Джонсън да отговори. Въпреки целия му изключителен талант на въжеиграч.
И не става въпрос само за трудностите при вноса на вкусна и здравословна храна, които по някакъв начин могат да бъдат изпитани.
Но още през същите тези 2000-ни години надделява гледната точка, според която Великобритания ще процъфтява като „глобален център“, „световен хъб“, а що се отнася до потребителските стоки, ще ги внася, благодарение на доходите от хъба. Но условието за процъфтяване на такъв модел е наличието на максимална свобода на търговията.
Когато има различни търговски бариери - а липсата на споразумение с ЕС определено ще доведе до такива бариери - вместо глобален център ще се получи нещо далеч не толкова привлекателно.
И в същото време британската дипломация в много отношения живее със стария концептуален багаж от времето на кралица Виктория. Когато Великобритания управлява моретата и слънцето никога не залязва над нейните владения, концепцията за брилянтна изолация, според която Великобритания защитава своите интереси, без да влиза в никой от противостоящите си съюзи, беше напълно подходяща.
Но днес амбициите от викторианската епоха - а глобалният хъб е съотвестваща на тези амбиции идея - не се оказват много продуктивни. И континенталните политици отдавна се опитват да обяснят на Лондон, че краката следва да се протягат според одеялото. Но изглежда вече са се уморили и им е писнало да обясняват.
Превод: ЕС