/Поглед.инфо/ Конгресът на Европейската Народна Партия в Букурещ мина без изненади: лидерите на европейските страни обявиха, че спасяването на Европа от кризата зависи от задълбочаването на интеграционните процеси и от успехите в борбата с евроскептиците.

Посочени са и източниците на всичките тези проблеми на Европейския съюз: недостатъчната интеграция, прекалено големите дългове в частния сектор на икономиката и неговото безотговорно поведение. Много беше странно да се чува от европейските десни обвинения по адрес на частния сектор, защото критикуването на частния сектор е прерогатива на левите политически сили.Характерно е, че всички лидери на европейските десни, държали реч на конгреса: Жозе Мануел Барозо, Ангела Меркел, Вилфред Мартинс, единодушно клеймиха евроскептиците, докато по-рано предпочитаха да не ги забелязват. По всяка вероятност, политическата върхушка на Европейския съюз е осъзнала реалните мащаби на нарастването на евроскептицизма в европейските страни и започва да възприема тази идеология, като реална заплаха за съществуването на европейския проект.

Вечният аргумент на Европейската Народна Партия, че централизирана Европа била хубава с това, че донесла благополучие на европейските граждани, вече не действа. Останали без главния и изглежда единствен силен аргумент в своя подкрепа, лидерите на Европейската Народна Партия не могат да намерят начин да привлекат на своя страна разочарованите и изпадналите в немотия избиратели. В речите на лидерите на партията ясно се усеща един идеологически вакуум, и сега най-популярен начин да се избегне тази идеологическа пропаст е повтарянето на заклинанието: „Обединена Европа е добре, защото разединена Европа е лошо”.

Лидерите на Европейската Народна Партия посочиха векторите на бъдещата еволюция на Европейския съюз. Не е трудно да се види, че те са несъвместими с представите за правото на държавите и народите на суверенитет и самоопределение. Европейската Народна Партия предлага на европейците програма, основана върху федерализирането на Европейския съюз, на доста значителното разширяване на правата на Еврокомисията, особено в икономическата сфера, и ускоряване процеса на централизиране.

Интересно е, че в изказванията на лидерите на европейските десни отсъстваха каквито и да е цифри, а самите организатори предпочитаха да оперират с изключително абстрактни понятия като „конвергенция на страните на ЕС” и „увеличаване на конкурентоспособността”. Единственият проблясък на реализъм в оценката на стоящите пред Европейския съюз проблеми се мерна в изказването на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозо, който заяви, че икономическият растеж, основан върху „изкуствени кредити” и „държавни разходи”, се оказа нежизнеспособен и призова своите еднопартийци да не обещават на избирателите някакви чудеса, защото „чудеса няма”. За съжаление Барозо така и не уточни, с какво се предполага да се смени нежизнеспособния растеж, основан върху кредитите и държавните разходи, защото друг икономически модел на Европа засега никой не предлага.